Решение № 1476 от 9.2.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Хайков ЕООД, чрез процесуален представител срещу решение 642 от 07.02.2022 г., постановено по административно дело 8054/2022 г. от Административен съд София-град (АССг), в частта с която е отхвърлена жалбата му против решение ППН-01-917/2018 от 29.07.2020 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), с което е наложено административно наказание глоба в размер на 5 000 лв. за нарушение на чл. 24, ал. 6 ЗЗЛД в редакцията на ДВ, бр. 103 от 2005 г. Претендира заплащане на разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - на Комисията за защита на личните данни, чрез процесуален представител в представени писмени бележки и в съдебно заседание оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Излага подробни съображения за неоснователност на наведените в нея доводи и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение, прави алтернативно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касационния жалбоподател. Ответникът по касационната жалба Теленор България ЕАД, вписан в търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел от 28.02.2022 г. е с ново наименование: Йеттел България ЕАД не изразява становище по жалбата. Ответникът по касационната жалба Р. Балабанова, не изразява становище по жалбата. Ответникът по касационната жалба В. Андреева, не изразява становище по жалбата. Ответникът по касационната жалба Инд 95 ЕООД, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената пълна проверка за законосъобразност на оспореното пред него решение на КЗЛД по реда на чл. 168, ал.1 АПК приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. Решението е законосъобразно. Предмет на проверка за законосъобразност пред АССг е било решение ППН-01-917/2018 от 29.07.2020г., на КЗЛД в частта му по т.1 и т.5, с което на основание чл. 10, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) вр. чл. 57, § 1, б. е от Регламент (ЕС) 2016/679, относно защита на данните, на администратор на лични данни, като юридическо лице - Хайков ЕООД, на основание чл. 42, ал. 9 ЗЗЛД (в приложимата редакция ДВ, бр. 81 от 2011 г.) е наложено административно наказание глоба , в размер на 5 000 лв. за нарушение на чл. 24, ал. 6 ЗЗЛД (в редакцията на ДВ.,бр.103 от 2005г.) От събраните по делото писмени доказателства е установено, че Теленор България ЕАД понастоящем Йеттел България ЕАД е администратор на лични данни по чл. 59 ал. 1 ЗЗЛД. Йеттел България ЕАД има сключен договор с касатора - Хайков ЕООД за дистрибуция на предплатени продукти и услуги на Йеттел България ЕАД като ги предлага на пазара от свое име и за своя сметка. Съобразно чл. 1 от сключения договор, Хайков ЕАД се е задължил да събира от името и за сметка на Йеттел България ЕАД личните данни на потребителите на предплатените услуги на Йеттел България ЕАД при условия и ред, уговорени в договора. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон. Съдът подробно и последователно е анализирал договора между Теленор България ЕАД понастоящем Йеттел България ЕАД и неговия дистрибутор Хайков ЕООД и правилно е приел, че в случая Хайков ЕООД е обработващ лични данни по смисъла на посочената разпоредба на § 1, т. 3 ЗЗЛД и наведените в касационната жалба съображения за неправилна оценка на фактите и липсата на законови предпоставки за ангажиране на отговорността на Хайков ЕООД за неоснователни и необосновани. Съгласно чл. 3, ал. 4 от Приложение 6 към рамковия договор между двете дружества е посочено, че Хайков ЕООД се задължава да вмени задължението си за идентификация на потребителите и на обектите, които ще извършат събиране на лични данни на потребители на предплатени услуги. В процесния случай не са представени доказателства за изпълнение на тези указания на администратора. Правилно административния съд е установил нарушение на задължението по чл. 24, ал. 6 от ЗЗЛД, съгласно който обработващия лични данни може да обработва данните само по указания на администратора. Дефиницията на понятието администратор и обработващ лични данни се съдържа в чл. 4, § 7 и § 8 от ОРЗД. Според разпоредбата, администратор на лични данни физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни, когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или правото на държава членка, а обработващ лични данни означава физическо или юридическо лице публичен орган, агенция или друга структура, която обработва лични данни от името на администратора. Обоснован е изводът на АССг, че предвид обществената опасност на обработването, както и трайната склонност за допускане на нарушения, КЗЛД приела, че имуществената санкция следва да е в максимално предвидения размер. По тези съображения правилно с т. 5 от Решение от 29.07.2020 г. КЗЛД на основание чл. 42, ал. 9 от ЗЗЛД( редакция ДВ. Бр. 91/2006 г.) на Хайков ЕООД е наложена имуществена санкция за нарушение по чл. 24, ал. 6 от ЗЗЛД (редакция ДВ, бр. 103/2005г.) в размер на 5 000 лв. Правилно административния съд намира, че доколкото дружеството е пряко отговорно за това, че регистрацията на предплатените карти е била извършена напълно безконтролно, а заедно с това и трайно изразяваното становище на Хайков ЕООД, обективира категорично отричане на отговорност и размерът на имуществената санкция следва да се приеме за обоснован. Административният орган е спазил задължението си по чл. 35 АПК и е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства в пълнота. Оспореното решение е в достатъчна степен мотивирано, не е налице неяснота във волята на административния орган и е в съответствие със събраните по делото доказателства. Твърдяното нарушение е установено по несъмнен начин с достатъчно доказателства. В рамките на оперативната самостоятелност на административния орган и в съответствие с чл. 42 ал. 9 ЗЗЛД ( ДВ бр. 81 от 2011 г.) законосъобразно е определен и размера на наложената имуществена санкция където е предвидено, че виновните лица се наказват с глоба или с имуществена санкция от 500 до 5000 лв. При определяне размера на наложената имуществена санкция КЗЛД е взела предвид и други случаи на неправомерно регистриране на предплатени карти от страна на Хайков ЕООД, предвид което размера на наложената имуществена санкция се явява законосъобразен и обоснован. Неоснователен е и наведеният довод за необоснованост на решението. Съдът е изяснил релевантните за спора факти, като е формирал изводите си единствено въз основа на представените по делото доказателства. Извършеният анализ на последните е задълбочен, като доказателствата са обсъдени поотделно и в съвкупност, приетата за установена фактическа обстановка напълно кореспондира с доказателствата, а правните изводи са изложени аргументирано и подробно. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. С оглед изхода на делото е основателна претенцията на ответника по касация - Комисия за защита на личните данни за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство на основание чл.143, ал.3 от АПК , вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ, които съдът определя в размер на 100лв., платими от "Хайков" ЕООД. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,