Решение № 9322 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7737/2008 г.

Решение № 9322 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7737/2008 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, против решение № 315 от 26.03.2008 г., постановено по адм. дело № 1576 по описа за 2007 г. на Административния съд - Пловдив, I състав, с което е отменен ревизионен акт № 2600276 от 29.05.2007 г. на органа по приходите при ТД на НАП - Хасково, потвърден с решение № 685 от 20.07.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - Пловдив, в частта, с която за данъчния период 01.03-31.01.2002 г. е отказано право на данъчен кредит на "ВА и СС-Комерс" ООД - гр. Хасково, по фактура № 13 от 5.03.2002 г. и по фактура № 14 от 10.03.2002 г., издадени от "Акула" ООД, в общ размер на 3416, 74 лв., и са определени лихви за просрочие в размер на 2266, 00 лева. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, повтарящи в голямата си част мотивите на решението на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, с което е потвърден ревизионният акт, касаторът моли съда да отмени решението на Административния съд - Пловдив. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "ВА и СС-Комерс" ООД, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С обжалваното решение съставът на Административния съд - Пловдив, е отменил ревизионен акт № 2600276 от 29.05.2007 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - Хасково, потвърден с решение № 685 от 20.07.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - Пловдив, в частта относно отказан данъчен кредит в размер на 3416, 74 лв. по фактура № 13/5.03.2002 г. и фактура № 14/10.03.2002 г., двете с издател "Акула" ООД. За да постанови това решение, съдът подробно е обсъдил представените по делото доказателства и е стигнал до извода, че ревизиращият орган неправилно е отказал данъчен кредит на жалбоподателя по доставките от "Акула" ООД, тъй като ДДС е начислен съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) и са налице доказателства за реалността на извършените доставки. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора и е направил законосъобразни изводи в съответствие с данните по делото и материалния закон. В обстойни и аргументирани мотиви съдът е изложил съображенията си по спорните въпроси относно начисляването на ДДС от издателя на процесните фактури, по отношение на които е отказано правото на данъчен кредит, както и относно реалността на сделките по тях, които съображения се възприемат и от настоящата инстанция, тъй като се основават на данните по делото и на материалния закон. Правилни и обосновани са изводите на съда във връзка с начисляването на данъка съобразно изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). От данните по делото е видно, че прекият доставчик "Акула" ООД е изпълнил задължението си за представяне на изискваните от него документи и писмени обяснения. В резултат на представените от него доказателства в хода на извършената насрещна проверка органът по приходите е направил извод, че ДДС е начислен съгласно изискванията на чл. 55 от ЗДДС (отм.) въз основа на валидно издадени първични счетоводни документи, като това заключение е дало основание ревизиращият орган да признае правото на данъчен кредит на "ВА и СС-Комерс" ООД за част от доставките. Констатацията, че не е изпълнено задължението на "Акула" ООД да представи искани от него документи и писмени обяснения, е направена едва в мотивите на решението на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив, и правилно е преценена от съда като незаконосъобразна и нарушаваща правото на защита на данъчния субект. Настоящата съдебна инстанция възприема изцяло и изводите, направени от първоинстанционния съд във връзка с реалността на процесните доставки. Неправилна е констатацията на ревизиращия орган за липса на облагаеми доставки поради изтичане на срока на годност на процесните стоки - месо, пилета. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС (отм.) доставка е прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права върху стока, извършването на услуга, когато се извършват срещу насрещна престация на основание на сключена сделка или с цел такава да се сключи. Като основание за липсата на доставка е посочено обстоятелството, че прекият доставчик "Акула" ООД е представил фактури, издадени му от предходния доставчик "Аквила" ООД през 1999 г., а доставките, които той е извършил на тези продукти за "ВА и СС-Комерс" ООД, са през м. 03.2002 г., т. е. повече от две години след тяхното закупуване. Като аргумент в тази посока е изтъкнато, че продажбите на фактурираната продукция не са придружени с ветеринарномедицински свидетелства. Цитирана е разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 6 от Наредба № 8 от 12.03.2001 г. за качество, класификация, съхранение и предлагане на месо и субпродукти от домашни птици (отм.), в която е определен срок за предлагане на пазара на бързо замразено птиче месо до девет месеца от датата на производството. Правилни са съображенията на съда, че фактическият състав, въведен в чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.), не предвижда каквито и да било изисквания относно качеството на стоките - предмет на доставката. На следващо място, от документите по делото не се установяват конкретните характеристики на продукта и дали той притежава белезите, посочени в чл. 6, ал. 1, т. 6 от Наредба № 8 от 12.03.2001 г. (отм.), а така също дали в случая не е налице някое от изключенията от приложното поле, установени в чл. 2 от нея. Следователно развитите от ревизиращите органи доводи относно качеството на реализираната продукция не могат да доведат до извода за липса на доставка. Основателно в мотивите на обжалваното решение е посочено, че по отношение на доставката на същите стоки по фактура № 12965/27.06.2000 г., издадена от предходния доставчик "Аквила" ООД, ревизиращите органи са признали правото на данъчен кредит, игнорирайки въпроса за качеството на продуктите и техния срок на годност. Необосновани са и доводите на касатора, касаещи правилността на обжалваното решение във връзка с прилагането на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), предвид липсата на документи във връзка с определяне на предходните доставки. От приложения по делото ПИНП № 26-3-1564-3/13.03.2007 г. е видно, че издадените от непрекия доставчик "Аквила" ООД фактури № 11553/14.07.1999 г., № 11642/27.07.1999 г., № 11694/3.08.1999 г., № 11778/18.08.1999 г., № 11813/25.08.1999 г. и № 11868/8.09.1999 г. са включени в дневниците за продажбите и в СД за съответните периоди. Спорен в случая е въпросът относно причината за непредставянето в хода на насрещната проверка на непрекия доставчик на документи и писмени обяснения. От данните по делото се установява, че "Аквила" ООД е обявено в несъстоятелност през 2003 г., поради което исканите първични и вторични счетоводни документи са предадени на ТД "Държавен архив" и са унищожени, за което свидетелстват представените описи на документи, утвърдени от директора на ТД "Държавен архив". В този смисъл в мотивите на решението правилно е посочено, че невъзможността да се представят изисканите документи е обективна. По делото не са представени доказателства за извършена от ревизиращите органи проверка чрез ТД "Държавен архив", която да установи наличието или липсата на документите, относими към случая. Предвид изложеното настоящият касационен състав на съда намира, че обжалваното решение е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,