Решение № 844 от 21.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9254/2017 г.

Решение № 844 от 21.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9254/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Басейнова дирекция "Дунавски район" (БДДР) гр. Плевен, чрез пълномощника си И. Маркова, срещу Решение № 350 от 21.07.2017 г. постановено по адм. дело № 210/2017 г. от Административен съд Плевен с доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и присъждане на разноски по делото.

Ответната страна – "СТИС" ООД гр. София, чрез пълномощника си – адв. М. Владимирова, оспорва основателността на касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е Решение № ПВ 3-00039 от 19.12.2016 г. на Директора на Басейнова дирекция "Дунавски район" – Плевен, с което е отказано издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект - р. Манастирска в землището на с. Чупрене, общ. Чупрене, обл. Видин, с цел производство на електроенергия посредством МВЕЦ "Манастирска".

След изясняване на фактическата обстановка по делото и анализ на събраните доказателства, съдът от първата инстанция е направил извод за незаконосъобразност на оспорвания административен акт, в който смисъл е постановил решението си.

Решението е валидно и допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания.

По делото не се спори по следните факти:

1. "СТИС" е регистрирано в Търговския регистър като дружество с ограничена отговорност, в чиито предмет на дейност е включено и производство на електроенергия.

2. На 31.05.2006 г., на осн. чл. 44, ал. 1 и ал. 2, чл. 56, ал. 1 и чл. 52, ал. 1, т. 3 от Закона за водите (ЗВ), на търговското дружество "СТИС" ООД е издадено разрешително № 101549 за водоползване от повърхностен воден обект с цел "Производство на електроенергия посредством МВЕЦ "Манастирска" със срок на действие до 31.05.2016 г. "при спазване на срока за завършване на строителството" от 01.05.2007 г. до 31.12.2009 г. Условията за водоползването са: 1. Да се изгради рибен проход в съответствие с изискванията на ЗРА, позволяващ осъществяване миграцията на рибите; 2. Да се осигурява целогодишно подаването на минимално водно количество от 13 л/сек след водохващането на р. Манастирска за нормалното функциониране на екосистемите в руслото на реката; 3. Да се гарантира правото на гражданите на общо водоползване и/или ползване на р. Манастирска в района на с. Чупрене; 4. След въвеждане на обекта в експлоатация да се поддържа проводимостта на речното русло на разстояние 500 м от съоръжението надолу по течението на реката и след изтичалото на МВЕЦ.

3. Изграждането на съоръжението – МВЕЦ – е започнало след получаване на разрешителното и строежът е завършен в указания от административния орган срок, т. е. изменението и/или продължаването на срока на действието му (т. 12 от същото) следва да се извършва по реда на глава четвърта, раздел ІІІ от ЗВ (чл. 72 и сл.).

4. На 15.02.2010 г. административният орган е издал и разрешително № 12170192 за ползване на повърхностен воден обект, с цел изграждане на съоръженията на ВЕЦ "Манастирска", на осн. чл. 50, ал. 1, чл. 52, ал. 1, т. 3 вр. чл. 46, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗВ, в действащата към този момент редакция на текстовете. При издаването на този акт е съобразено обстоятелството, че МВЕЦ "Манастирска" попада частично в защитена зона "Западна Стара планина и Предбалкан" и "Западен Балкан", както и Решение № МО-ОС-6/2009 г. на Директора на РИОСВ – Монтана, в което е оценена вероятната степен на отрицателно въздействие на функционирането на МВЕЦ върху биологичното разнообразие в посочените защитени зони.

5. Със Заповед № РД-293 от 22.03.2010 г. на министъра на околната среда и водите, издадена на осн. чл. 160 ЗВ, е утвърден План за управление на речните басейни в Дунавския район за периода 2010 - 2015 година, чиято основан цел е оптимизиране на управлението на водите чрез интегриран подход на басейново ниво, устойчиво ползване на водните ресурси и постигане на добро състояние на всички води. В Приложение 7.1.3, т. 94 за защитена зона BG0001040 - "Западна Стара планина и Предбалкан" е предвидена забрана за изграждане на нови ВЕЦ или разширение на съществуващите.

6. "СТИС" ООД е страна по договор за изкупуване на (произведената от него) електрическа енергия № 128 от 08.03.2011 г. със срок на действие до 08.03.2026 г.

7. Със заявление от 28.03.2016 г., вх. № ПВ2-0040 от същата дата, отправено до Директора на БДДР "СТИС" ЕООД е поискало, на осн. чл. 44, ал. 1 и чл. 60, ал. 1 ЗВ "издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект, чрез изградени съоръжения" с цел производство на електроенергия посредством "изградена и действаща МВЕЦ на р. Манастирска".

8. На 19.12.2016 г. Директорът на БДДР е издал Решение № ПВЗ-00039, с което на осн. чл. 68, т. 4, вр. чл. 118ж, ал. 1, т. 4 и т. 5 и чл. 68, т. 3, вр. чл. 62, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 8 от Закона за водите във вр. с основана мярка 7. Забрана за издаване на разрешителни за водовземане с цел ВЕЦ в ПУРБ вр. чл. 49, ал. 1, т. 3 ЗВ във връзка със заложената цел в ПУРБ за конкретното водно тяло, а именно "Запазване и подобряване на доброто екологично и доброто химично състояние до 2015 г. " и чл. 52, ал. 1, т. 4 ЗВ, е отказал да издаде исканото разрешение за водовземане от повърхностен воден обект р. Манастирска, в землището на с. Чупрене, община Чупрене, област Видин с цел производство на електроенергия посредством МВЕЦ "Манастирска".

При тази безспорна фактическа установеност изводите на решаващия съд, че Решение № ПВЗ-00039 от 19.12.2016 г., издадено от Директора на БДДР е незаконосъобразно са правилни и обосновани. При постановяването на решението си съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната му.

Действието на разрешително № 101549 за водоползване от повърхностен воден обект с цел "Производство на електроенергия посредством МВЕЦ "Манастирска", издадено от административния орган на "СТИС" ООД, както е посочено в самия акт, изтича на 31.05.2016 г. Съгласно действащата правна уредба към този момент - чл. 78, ал. 1 ЗВ (обн. ДВ, бр. 61 от 2010 г.): "Молба за продължаване срока на действие на разрешително се подава пред органа, който го е издал, не по-късно от 3 месеца преди изтичането му. Тъй като търговското дружество не е спазило законоустановения срок, в който е следвало да подаде искане за продължаване на срока на действие на вече издаденото разрешително, е подадено заявление за издаване на ново такова, като по този начин е задействана процедура по глава четвърта, раздел втори от Закона за водите.

Обосновано и правилно съдът от първата инстанция е приел отказа на административния орган за незаконосъобразен. Изложените в оспорвания акт фактически обстоятелства противоречат на действителното правно положение.

Директорът на Басейнова дирекция "Дунавски район" (БДДР) гр. Плевен е посочил, като правно основание за постановяване на отказа си, чл. 118ж, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗВ (нов текст, обн. ДВ, бр. 61 от 06.08.2010 г.). Съгласно текста не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия, когато тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5, обявени за опазване на местообитания и биологични видове и когато са въведени ограничения и забрани в плана за управление на речните басейни, свързани с постигане на целите по чл. 156а. Съгласно чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ зони за защита на водите са и защитените територии и зони, обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водата е важен фактор за тяхното опазване. Законодателят не е предвидил обратно действие на текста.

Към момента на приемането му търговското дружество е придобило права по Закона за водите въз основа на влезли в сила административни актове - разрешително № 101549 в полза на "СТИС" ООД за водоползване от повърхностен воден обект с цел "Производство на електроенергия посредством МВЕЦ "Манастирска" със срок на действие до 31.05.2016 г.; разрешително № 12170192 от 15.02.2010 г. за ползване на повърхностен воден обект, с цел изграждане на съоръженията на ВЕЦ "Манастирска" и утвърден със Заповед № РД-293 от 22.03.2010 г. на министъра на околната среда и водите План за управление на речните басейни в Дунавски район, в който, както се посочи по-горе, е предвидена забрана забрана за изграждане на нови ВЕЦ или разширение на съществуващите, каквато хипотеза не е налице в процесния случай. Търговското дружество не прави ново инвестиционно предложение. Посочените актове са стабилни административни актове, чието действие може да бъде отменено само по реда на чл. 99 и сл. АПК. Нещо повече, в утвърдения ПУРБ в Дунавски район за периода 2016-2021 г. съществуването на МВЕЦ е отразено, за което са приложени доказателства по делото. Тоест, допуска се не само съществуването на МВЕЦ "Манастирска", а и нейното действие. Действието й обаче е обусловено от издаването на разрешително за водоползване от повърхностен воден обект с цел "Производство на електроенергия посредством МВЕЦ. Затова обосновано съдът е приел, че въведените с изменението на ЗВ забрани не засягат съществуващият обект.

По изложените съображения изводът на първостепенния съд, че при разглеждане на отправеното искане административният орган не е изяснил в пълен обем фактите и обстоятелствата от значение за конкретния случай, не е обсъдил всички относими доказателства, поради което е постановил индивидуален административен акт при съществено нарушение на процесуалните правила, което води до неговата отмяна и връщане на преписката за ново произнасяне, е обоснован и се споделя напълно от настоящата инстанция.

С оглед горното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и ще следва да бъде оставено в сила.

При този изход на правния спор претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото е неоснователна и не следва да бъде уважена.

Претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски по делото е основателна и следва да бъде уважена, съобразно представения пред настоящата инстанция списък на разноските и доказателства за разходите в размер на 2 253.12 лева.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение