Решение № 12408 от 25.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14998/2009 г.

Решение № 12408 от 25.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14998/2009 г., V о., докладчик съдията Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 50, ал. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО). Образувано е по касационна жалба на "ЕТ Ивена Комерс - Валентин Шотев" град София, против решение № 59/17.08.2009 г., постановено по адм. дело № 1446/2009 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението поради пороци по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Патентно ведомство /ПВ/ на Република България, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационните жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил жалбата на ЕТ "Ивена Комерс - Валентин Шотев" срещу решение № 451/07.11.2008 г. на зам.-председателя на ПВ в частта й, относно нищожността на решението и е оставил без разглеждане същата жалба в останалата й част, като е прекратил съдебното производство в тази част. Прието е от АССГ, че правомощията по чл. 46, ал. 5 от ЗМГО не са предоставени единствено на председателя на ПВ, без да е предвидена възможност той да оправомощи други лица за изпълнението им. Възлагането на функции на зам.-председателя на ПВ е направено на основание чл. 81, ал. 2 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели /ЗПРПМ/ и чл. 5, т. 12 от Устройствения правилник на ПВ, с оглед на което оспореното решение е издадено от овластено за това длъжностно лице и е валидно и допустимо. По отношение на оплакванията в жалбата за незаконосъобразност на решението на зам.-председателя на ПВ, мотивите на съда за за просрочие на жалбата, като подадена след изтичане на 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Касационната инстанция намира постановеното решение от АССС за правилно по следните съображения: Основният спор по делото е, предоставя ли чл. 81, ал. 2 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (ЗПРПМ) право на председателя на ПВ да делегира правомощията си по чл. 46, ал. 5 от ЗМГО или не. От отговора, следва отговор и на въпроса може ли чрез изрична заповед, председателят да делегира тези си права на друго лице - негов заместник. За целта, следва да се изследва характера на делегирането, условията, при които то е допустимо и съответните законови ограничения. Отговор се дава с мотивите на т. 1 от ТР № 4/22.04.2004 г. по д. № ТР-4/2002 г. на ВАС. Делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем. Недопустимо е делегиране на правомощия, които законът изрично предвижда, че са от изключителната компетентност на титуляра. За да е налице валидно делегиране на правомощия, е необходимо кумулативно да са изпълнени следните условия: делегираните правомощия да са от компетентността на титуляра, да не са от неговата изключителна компетентност и да е налице законоустановена възможност за предоставянето им на подчинен орган. С разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от ЗПРПМ е регламентирана възможността председателят на ПВ да делегира с мотивирани писмени заповеди свои правомощия на заместник председатели. По делото е приложена заповед № 814/29.10.2008 г. на председателя на ПВ, с която на осн. чл. 81, ал. 2 от ЗМГО и чл. 5, т. 12 от Устройствения правилник на ПВ последният е овластил заместник-председател на ПВ, да замества председателя за времето на негово отсъствие за периода от 03.11.2008 - 08.11.2008 г., която заповед от друга страна води до извода за наличие на заместване - правната фигура на изпълнение на функциите на председателя от неговия заместник. При тази законова регламентация и доказателствата по делото, съставът на АССГ правилно е приел, че оспореното решение не е нищожно. Делегирането е направено в съответствие с разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от ЗПРПМ (акт, който в чл. 79 - 83 урежда статута на ПВ, компетентността и правомощията на органите на институцията), поради което оспореният административен акт се явява постановен от компетентен орган. Поради това обосновано първоинстанционният съд не е уважил искането за прогласяване нищожност на административния акт. Непроизнасянето по неговата по законосъобразност с оглед останалите основания за оспорване по чл. 146, т. 2, 3, 4 и 5 от АПК и по наведените в жалбата доводи, също е правилно, предвид на подаването на жалбата след изтичането на преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, който е започнал да тече от 21.11.2008 г. /видно от обратната разписка за получаване на решението на ПВ от страна на касатора/ и е изтекъл на 5.12.2008 г., а жалбата е подадена по АССГ едва на 26.02.2009 г.. В настоящето производство също не се представиха доказателства за подаване на жалбата в срок. Ответникът не претендира разноски по делото, поради което такива не следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,