Решение № 7624 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 366/2017 г.

Решение № 7624 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 366/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - П., подадена, чрез адвокат Е. Б. срещу Решение № 2303 от 02.12.2016 г., постановено по административно дело № 2070/2016 г. на Административен съд - П. (АС - П.). Излагат се твърдения, че решението е процесуално недопустимо, алтернативно неправилно. Акцентира, че съдът е обвързан от заявения в жалбата петитум, а именно да се прогласи нищожност на протестираните разпоредби. Посочва, че няма уредба в АПК, която да е обратна на уредената в чл. 168 АПК, а именно при подаден протест или жалба, с които се претендира нищожност на административен акт, съдът да отмени този акт като незаконосъобразен без да има искане за това. Иска се обезсилване на решението като процесуално недопустимо, алтернативно да се отмени като неправилно. С молба от 09.05.2017 г. на процесуалния представител на общински съвет - П. се поддържа жалбата и се претендира присъждане на разноски за касационното производство. Ответникът Окръжна прокуратура - П. не се представлява по делото и не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Счита съдебното решение за правилно и обосновано, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. АС - П. е сезиран с Протест на прокурор в О. П. - П. срещу чл. 6, ал. 2, т. 5; чл. 7, ал. 2, т. 6; чл. 10, ал. 11, т. 9 и чл. 17, ал. 11, т. 9 от Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на Община - П. (Наредбата), в частта, в която за регламентираните в тези норми производства се изисква като част от задължителната документация за допускане до участие в съответната процедура да е налична - "справка за липсата на задължения към Община П. (която се прилага служебно)". В протеста са налице твърдения за тяхното противоречие с нормативен акт от по-висок ранг - Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), а също така и с норми на Конституцията на Р. Б., поради което се иска прогласяването на посочените правила, за нищожни. С Решение № 2303 от 02.12.2016 г., постановено по административно дело № 2070/2016 г. на Административен съд - П. се ОТМЕНЯТ по протест на прокурор от О. П. - П. разпоредбите на: чл. 6, ал. 2, т. 5; чл. 7, ал. 2, т. 6; чл. 10, ал. 11, т. 9 и чл. 17, ал. 11, т. 9 от Наредбата и е ОСЪДЕН Общински съвет - П. да заплати на О. П. - П. сумата от общо 20 /двадесет/ лева разноски по делото. Първоинстанционният съд се е позовал на правилото на чл. 168, ал. 1 във вр. 196 АПК, според което правораздавателният орган не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Намира, че в случая не са налице основания, обосноваващи обявяване на протестираните норми за нищожни. Във връзка с вменените задължения за обхвата на проверката за законосъобразност, с оглед основанията по чл. 146 АПК, се приема, че оспорените текстове са незаконосъобразни. Посочва, че атакуваните разпоредби на общинската наредба въвеждат, като изискване за получаване на определено разрешение или за участие в търг или конкурс "липсата на задължения към Община - П.", без същото да има собствена нормативна опора. При тълкуването им според целта на акта, насочен очевидно към гарантиране попълването на местния бюджет, се налага изводът, че терминът "задължения" обхваща всички възможни такива- от неплатена глоба за неправилно паркиране до задължение за внасяне на такса за извършена услуга, такса за детска градина и т. н. Счита, че като е излязъл извън законово допустимите граници на ограничаване на стопанската дейност, формулирайки по общ и неясен начин рестрикции пред извършването й, ОбС - П. е приел незаконосъобразен подзаконов нормативен акт, в нарушение на чл. 1, ал. 2 и чл. 2 ЗОАРАКСД. Намира се противоречие на правилата от общинската наредба с чл. 9б, вр. чл. 4 ЗМДТ и чл. 165 ДОПК и чл. 60 КРБ, вр. чл. 4, ал. 2 ЗМДТ, вр. чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци. Счита, че по този начин с подзаконов нормативен акт се уреждат отношения, регламентирани в по-висш нормативен акт, поради което е налице основанието по чл. 146, т. 4 АПК. Настоящият състав на ВАС счита, че решението на АС - П. е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че решението на съда е процесуално недопустимо, поради което подлежи на обезсилване, тъй като с протеста на ОП е искано прогласяване на нищожност, а не проверка на законосъобразността на акта за всички основания по чл. 146 АПК. Разпоредбата на чл. 196 АПК сочи, че неуредените въпроси в раздел 3 се прилагат за оспорване на ИАА. Съдът правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, въвеждаща задължението му, при оспорване на административния акт - в случая подзаконов НА, да обсъди не само основанията посочени от оспорващия, но и да провери законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 АПК, независимо от формулирания в жалбата или протеста петитум. Предвид това служебно начало не е недопустимо, а правилно при констатирана липса на нищожност на НА, съдът да се произнесе по въпроса за неговата законосъобразност по същество, което е и сторено с обжалваното решение. Неоснователни са и доводите за неправилност на оспореното решение, тъй като същото е правилно, като постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Решаващият съд е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал решаващите изводи. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове, наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. С разпоредбата на чл. 8 от ЗНА е указано, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Аналогични са разпоредбите на чл. 76, ал. 3 от АПК и чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗМСМА. Незаконосъобразно е изискването за предоставяне на документ, удостоверяващ липса на задължения към О. П. Протестираните разпоредбите в това им съдържание водят до нарушаване принципа на свободната стопанска дейност. Налице е нарушение на чл. 3, ал. 3 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, който предвижда при административно регулиране и административен контрол върху стопанската дейност, административните органи и органите на местно самоуправление да не могат да ограничават лицата да извършват дадена стопанска дейност. С разглежданите в процесния случай норми е ограничен кръгът на лицата, които могат да заявят определени искания по процесната наредба, като е въведена административна пречка за граждани, които имат задължения към същата. Това само по себе си представлява ограничаване и въвеждане на тежести при административното регулиране и административния контрол. Протестираните текстове на Наредбата са в противоречие с чл. 76, ал. 3 от АПК, съгласно който общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по- висока степен обществени отношения с местно значение. С оспорените норми е създадена уредба, неуредена в по-високия по степен нормативен акт. По тази начин общинският съвет е уредил начин на събиране на свои вземания от граждани към общината, който не е съответен на възприетия в ЗМДТ ред. Съгласно чл. 4 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Задълженията за местни данъци и такси, редът за установяването им и сроковете за изпълнението им, органите, които осъществяват контрол за това, както и последиците от тяхното неизпълнение, са установени и регламентирани от специалния закон - ЗМДТ. Въведеното допълнително изискване за представяне на "справка за липса на задължения към общината" ограничава правата на гражданите по ЗМДТ да платят своите задължения за местни данъци и такси на вноски в определените от закона срокове. Предвид това, недопустимо с подзаконов нормативен акт се създава възможност за осъществяване на контрол от страна на общината за изпълнение на тези задължения по друг ред и в друго производство, което няма нищо общо с производството по установяване и заплащане на местни данъци и такси. Освен това, лицата се задължават да изпълнят и другите си задължения към общината, дори и тези, които не са ликвидни по основание и размер. Налице е неправилно смесване на различни административни процедури, като в административното производство по процесната наредба се въвежда допълнително изискване, което е предмет на друго, отделно административно правоотношение. Налице е нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗНА, във връзка с приложимите норми на ЗМДТ, ДОПК, което определя незаконосъобразност на оспорените разпоредби. По изложените съображения разпоредбите на чл. 6, ал. 2, т. 5; чл. 7, ал. 2, т. 6; чл. 10, ал. 11, т. 9 и чл. 17, ал. 11, т. 9 от Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на Община - П. подлежат на отмяна. Като е достигнал до този правен извод, АС - П. е постановил правилен съдебен акт. При постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При така изложените съображения решението на АС П., като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение