Решение № 6699 от 21.6.2023 г. на ВАС, IV о.

ВАСЧетвърто отделение21.06.2023 г.докладчик Красимир Кънчев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 865 от 13.02.2023г., постановено по адм. дело 7907/2021г. от Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие да заплати на Милки Груп Био ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, [улица], ет.5, ап.12, [ЕИК], сумата от 800 (осемстотин) лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие за присъждане на разноски.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ТОДОР ПЕТКОВ Членове: /п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ/п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуален представител юриск.С. Гачев. Жалбата е срещу решение 865 от 13.02.2023г., постановено по адм. дело 7907/2021г. от Административен съд София-град. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново решение, с което да бъде отхвърлено оспорването. Претендира се присъждане на разноски за четири съдебни инстанции. Ответникът Милки Груп Био ЕАД със седалище в гр.София, чрез процесуален представител адв.Х. Василева, с представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата и за правилност на обжалваното решение. Моли съда да остави без уважение касационната жалба и да потвърди обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл.218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е повторно по реда на чл. 26 АПК. При първото разглеждане на спора по адм. дело 777/2019г. административният съд е приел административната преписка и е назначил и изслушал основна и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи. Вземайки предвид заключението на вещото лице и представените доказателства и въз основа на извършена служебна проверка по реда на чл.168 от АПК, е счел жалбата за основателна. Приел е, че в оспореното уведомително писмо е издадено в нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон. По отношение на т.1 от акта е приел, че неправилно е приета липсата на изискуемата декларация по чл.14, ал.5, т.2 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко" /Наредбата/. А по отношение на т.2 от административния акт е приел, че не е налице основанието за провеждане на служебен избор по чл.15, ал.1 от Наредбата, както и че административния орган е допуснал нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК като не е обсъдил в цялост фактите и обстоятелствата от значение за случая. Приел е, че индивидуалния административен акт не отговаря на изискванията за законосъобразност, поради което е отменил същия и е върнал преписката на административния орган със задължителни указания. Първоинстанционното решение е обжалвано пред Върховния административен съд, който с решение 8412 от 12.07.2021г. по адм. дело 5198/2021г. на ВАС го е отменил, като неправилно и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Касационният съд е приел, че административния съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е извършил съвкупна преценка на доказателствата по делото, не е обсъдил изложените от дружеството доводи, както и че е установена липсата на самостоятелен фактически и правен анализ от страна на решаващия съд. Съставът на ВАС е посочил, че първоинстанционният съд е следвало да извърши проверка за законосъобразността на уведомителното писмо и да прецени съществуването на материалните основание за издаването, което същия не е сторил. При новото разглеждане на делото с обжалваното решение новият състав на първоинстанционния съд е отменил отново оспорения акт. За да постанови този резултат административния съд е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, в писмена форма. По отношение на съответствието на административния акт с материалноправните разпоредби и целта на закона, съдът е приел, че по т.1 въз основа на отбелязването от служители на ДФЗ в контролния лист, съставен при приемане на заявлението на Милки Груп Био ЕАД, както и от приетото допълнително заключение по назначената съдебна експертиза, че дружеството е представило всички изискуеми документи при подаване на заявление за участие, в това число и декларациите по чл.14, ал.5, т.2 от Наредбата. На следващо място административния съд е приел, че административния акт по т.2 е немотивиран и необосновано е приложена процедура по служебен избор за подбор на кандидати при условията на чл.13, ал.5 от Наредбата. Обжалваното решение е правилно като краен резултат, със следните коригиращи и допълващи мотиви: С оспореното пред първоинстанционния съд уведомително писмо за отказ за одобрение с изх. 01-2600/6190 от 19.11.2018г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие е отхвърлено подаденото от дружеството заявление по схема Училищно мляко за доставяне на млечни продукти в 500 учебни заведение, посочени в Таблица 1 и Таблица 2, като по т.1 за 5 от учебните заведения е посочено, че не са представени декларации по чл.14, ал.5, т.2 от Наредбата. А по т.2 за 495 учебни заведение е посочено, че за тях е приложен служебен избор по чл.15, ал.1 от Наредбата по приоритетите и правилата, заложени в чл.13, ал.5, т.3 от Наредбата. В акта по т.2 е посочено още, че когато се установи повече от един заявител за едно и също учебно заведение, е налице задължение от страна на ДФЗ да провери дали кандидатите са избрани съгласно правилата на чл.13, ал.5 от Наредбата. Настоящият съдебен състав счита, че оспореното уведомително писмо в частта по т.1 е незаконосъобразно поради издаването му при съществено нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК относно изискването за форма на административния акт да съдържа фактически и правни основания. Съгласно гореизложеното в административния акт изпълнителният директор на ДФЗ е изложил, че за пет от учебните заведения не са били представени декларации по чл.14, ал.5, т.2 от Наредбата. От представените по делото доказателства, в това число и приетата и неоспорена по делото експертиза е видно, че в контролния лист /стр.733, т.II от адм.д. 777/2019г./ в част Проверка за допустимост срещу текста: броят на представените декларации по чл.14, ал.5, т.2 и декларациите по чл.13, ал.6 от Наредбата от всяко учебно заведение, което е представлявано от заявителя по чл.13, ал.1, т.2-4 съответства на броя учебни заведения, посочени в част II на заявлението за одобрение е направено отбелязване Да . Също така от доказателствата на оптичен носител и разпечатка от същите, представени от касатора с молба на стр.822, т.II от адм.д. 777/2019г., представляващи Приложение 1 - стр.846, т.II от адм.д. 777/2019г. е видно, че за едно от тези пет училища е посочено друго основание, различно от това, което е изложено в административния акт. А именно за Помощно училище интернат Петко Рачов Славейков е посочено, че УЗ не е допустимо по училищни схеми. Същото е установено и от приетото допълнително заключение по назначената съдебна експертиза стр.86 от нея /т.25 на стр.768, т.III от адм.д. 777/2019г./. Като в същото време с оспореното уведомително писмо същото училище е включено под т.5 от Таблица 1 с причина за отказ не е представена декларация по чл.14, ал.5, т.2 от Наредбата. Същевременно по отношение на други училища, включени в Таблица 2 от оспореното уведомително писмо под 37, 197, 237, 314 и 413, с причини за отказ приложен служебен избор по чл.15, ал.1 от Наредбата, от същата разпечатка Приложение 1 - стр.846, т.II от адм.д. 777/2019г. е видно, че за тях е посочено основание за отказ не е представена декларация по чл.14, ал.5, т.2 от Наредбата. Но тези училища не фигурират с такова основание за отказ в оспореното уведомително писмо , а за тях в Таблица 2 от оспореното уведомително писмо причината за отказ е приложен служебен избор по чл.15, ал.1 от Наредбата. Следователно налице е несъответствие в изложените от административния орган мотиви и документите, предхождащи издаването на административния акт. По този начин не е ясно какви са действителните мотиви на административния орган за издаване на оспорения административен акт. След връщане на преписката административния орган ще следва да посочи поради каква причина в контролния лист е направено отбелязване, че изискуемите документи са представени, а в последствие е постановен отказ поради липса на същите. Както и да обоснове защо между изложеното в административния акт и доказателствата, представени на оптичните носители, се съдържа различна информация. Мотивите съставляват задължителен реквизит по чл.59, ал.2, т.4 от АПК от съдържанието на всеки административен акт, защото дават представа на адресата на акта и заинтересованите лица за фактите, въз основа на които издателят му е приложил една или друга правна норма. Те също така дават възможност на съда да извърши проверка за законосъобразност на оспорения акт. Въз основа на установеното може да се обоснове извода, че в настоящия случай изложените фактически основания не съответстват на установеното от доказателствата, представените по делото. Това обстоятелство от своя страна води до некоректно позоваване на правните основания и съответно представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за отмяната на акта. Неизпълнението на това задължение съставлява отменително основание по чл.146, т.2 от АПК. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, отнасящ се до погрешни изводи на съда по отношение на установеното по т.2 от административния акт. С разпоредбата на чл.13, ал.5 от Наредбата в относимата редакция е предвидено, че когато учебното заведение получи повече от едно предложение, то избира заявител или заявители по всяка схема въз основа на изчерпателно посочените в наредбата критерии: 1. когато са постъпили предложения от търговец или търговци и производител, е длъжно да възложи 50 на сто от доставките по съответната схема на производителя, а останалите 50 на сто на търговеца или търговците; 2. когато по Схема "Училищен плод" са постъпили предложения от повече от един производител, е длъжно да избере този от производителите, чиито производствени площи са разположени на разстояние до 100 километра от учебното заведение, а когато няма такъв производител или има повече от един производителя, отглеждащ по-голям брой от продуктите, включени в схемата, съгласно приложение 1а; при равен резултат и по двата критерия заявителят се избира от учебното заведение; 3. когато по Схема "Училищно мляко" са постъпили предложения от повече от един производител, е длъжно да избере този от производителите, чиято основна производствена база е сертифицирана да произвежда повече видове млечни продукти по БДС, включени в схемата, съгласно приложение 4, при равен брой продукти производителя, чиято продукция е сертифицирана по стандартите ISO и/или FSSC с по-нова версия на съответния сертификат, а при равен брой сертификати с еднаква версия производителя, чиято производствена база се намира най-близко до съответното учебно заведение; 4. когато са постъпили предложения от двама или повече търговци, без да е постъпило предложение от производител, е длъжно да избере този, който има по-голям опит по схемата на базата на брой учебни години, за които е бил заявител по схемата. Съгласно чл.15, ал.1 от Наредбата в относимата редакция на Държавен фонд "Земеделие" е възложено правомощие да извърши проверка дали предложените заявители по схемите са избрани съгласно правилата на чл.13, ал.5 и когато установи несъответствие, служебно да определи заявителя или заявителите за учебното заведение по съответната схема, съгласно правилата на чл.13, ал.5 от Наредбата. Оспореното пред АССГ уведомително писмо в частта по т.2 съдържа отказ за одобрение по отношение на 495 училища поради причина приложен служебен избор по чл.15, ал.1 от Наредбата и осъществено класиране на заявителите, съобразно правилата, заложени в чл.13, ал.5 от Наредбата. Извършването на служебен избор по смисъла на чл.15, ал.1 от Наредбата предполага установено несъответствия по съответната схема съгласно правилата на чл.13, ал.5 от Наредбата. В случая не са посочени в какво се изразяват тези несъответствия, водещи до необходимост от прилагането на служебен избор, в това число не се сочи обстоятелството поради което е прието, че дружеството не отговаря, респективно отговаря, но в по малка степен, на изискванията в сравнение с други заявители. Не се сочи колко от тях са търговци, съответно производители, както и не са вписани критериите за избор приложени от административния орган, с които ДФЗ не е съгласен и е наложило прилагане на разпоредбата на чл.15, ал.1 от Наредбата. Въз основа на което следва да се приеме за правилен изводът на решаващия съд за допуснато нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Видно от съдържанието на атакуваното писмо не се сочат конкретните фактически основания за издаването му, чрез които административният орган да обоснове отказа си за одобрение по отношение на 495 училища. Административният орган е длъжен да изясни всички относими факти преди издаване на акта и ясно и недвусмислено да посочи кои от тях приема за доказани, за да приложи съответната им правна норма. Съгласно Тълкувателно решение 16/1975г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто впрочем не е настоящият случай. Видно от административния акт не е спазено изискването такива документи и установени правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им, с което да е спазен принципа за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган. Неоснователно е твърдението на касатора, че с оглед големия брой учебни заведения, спрямо които е постановен отказ от одобрение, административния орган е предпочел да използва таблици с оглед прегледност, наличието на които не можело да се възприеме като липсващи мотиви. С решение 8412 от 12.07.2021г. по адм. дело 5198/2021г. ВАС е дал указания, че съдът следва да извърши проверка на представените на оптичен носител доказателства, в това число таблици. В същите се съдържа информация, от която да е видно дали е налице или не основание за провеждане на служебен избор за всяко едно от отказаните учебни заведения. При извършения съдебен контрол от страна на административния съд е спазено така даденото указание, като съдът е приел, че таблиците представляват помощни материални, но не и писмени доказателства, от които да се установи, че проведеният служебен избор е извършен законосъобразно. Така направения извод на съда е правилен, тъй като в представените таблиците не е посочена дата, както и таблиците не са надлежно подписани, което препятства възможността да се установи кой е авторът им. Съобразно това таблиците на оптичен носител, както и представените разпечатки от същите, не са документи. Затова те не се вписват в изискването на Тълкувателно решение 16/1975г. на ОСГК на ВС на РБ, че мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В допълнение дори като писмени доказателства в представените разпечатки се установява противоречие между тях и изложеното в административния акт, изразяващо се в позоваване на правни основания, различни от посочените в административния акт. Част от тях бяха посочени по-горе в мотивите относно т.1 от уведомителното писмо относно училищата, включени в Таблица 2 от оспореното уведомително писмо под 37, 197, 237, 314 и 413. Освен това за училищата под 11, 14, 21, 30, 116, 121, 147, 149, 157, 185 и 221 от Таблица 2 от оспореното уведомително писмо, а според допълнителното заключение и училище под 1, в разпечатка Приложение 1 - стр.846, т.II от адм.д. 777/2019г. са с посочено основание за отказ отказ от участие по училищни схеми на учебното заведение. Училището под 325 е с посочено основание за отказ УЗ не е допустимо по училищни схеми. А училища под 139, 127, 122, 108, 304, 302, 287, 75, 195, 151, 25 и 279 от Таблица 2 от оспореното уведомително писмо са с посочено основание за отказ УЗ е заявено два пъти от Милки Груп Био ЕАД. Тези основания за отказ са различно от отказа по оспореното уведомително писмо, в което причината за отказа е приложен служебен избор по чл.15, ал.1 от Наредбата. И в този случай не е ясно какви са действителните мотиви на административния орган за издаване на оспорения административен акт. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените касационни основания. Обжалването решение е правилно като краен резултат (с изложените коригиращи и допълващи мотиви). Затова обжалването решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК, е основателно искането на касационния ответник за присъждане на разноски за производството. Такива следва да бъдат присъдени на ответника във връзка със своевременно предявеното от процесуалния му представител искане и представените договор за правна защита и съдействие, фактура и преводно нареждане, удостоверяващи заплащане на адвокатско възнаграждение. Същите са в близък до минималния размер според Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не следва да се уважава направеното от касатора възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Поради това Държавен фонд Земеделие следва да бъде осъден да заплати на Милки Груп Био ЕАД разноски в размер на 800 лв. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,