Решение № 4895 от 14.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16501/2009 г.
ВАСII отделение14.04.2010 г.докладчик т Георги Ангелов
Диспозитив
Оставя в сила решението от 16.10.2009 г. по адм. д. № 2156/08 г. на Пловдивския административен съд. Осъжда Генчо Стаев Кайряков да заплати на СК "Арнаудов" 500 лв. разноски за тази инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4895 от 14.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16501/2009 г., II о., докладчик председателят Георги Ангелов Касаторът е обжалвал решението от 16.10.2009 г. по адм. д. № 2156/08 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му за нищожността на заповед от 22.07.2008 г. на началника на РДНСК за премахването на пристройка към ресторант като построена без инвестиционен проект и разрешение за строеж.
Производството е по чл. 208 и сл. АПК.
Ответниците оспорват касационната жалба, прокурорът дава заключение, че е неоснователна.
Касационната жалба, подадена в срок, е неоснователна.
- Неоснователно е оплакването, че разпоредената за премахване пристройка не е индивидуализирана. Пристройката е индивидуализирана словесно в заповедта и графично в констативния акт към нея по начин, който я определя еднозначно, така че разпореждането е валидно.
- Надлежни страни по оспорването на заповеди за премахването на строежи като незаконни са инвеститорът, органът, издал заповедта и носителите на вещни права върху строежа и върху поземления имот, в който той попада. Установено е, че част от пристройката попада върху поземления имот на третото лице, поради което неоснователно е и оплакването за недопустимост на участието му в процеса.
- Неоснователно е оплакването за необсъждането на удостоверението по § 16, ал. 1 ЗУТ, че строежът е търпим. То е официален документ само в нотариалното производство, извън което няма доказателствена сила, затова законосъобразно не е обсъждано. Именно в тежест на касатора е било доказването с други доказателства, че строежът, изпълнен без проект и разрешение, е търпим по § 16, ал. 1 - 3 ЗУТ.
- Приемателният протокол за ресторанта от 1976 г., както и всичките останали сочени от касатора писмени доказателства, са неотносими към валидността на заповедта, поради което необсъждането им, дори да е налице, не е процесуално нарушение.
При неоснователността на касационните оплаквания решението следва да остане в сила, воден от което и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 218 АПК Върховният административен съд,