Решение № 11007 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7982/2016 г.

Решение № 11007 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7982/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби подадени от адвокат С. Л., АК - В., като особен представител на малолетното дете К. М. П., и директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - В., чрез ст. юрисконсулт И. В., против решение № 61/20.05.2016 г. по адм. дело № 21/2016 г. на Административен съд В., с което е отменена заповед № ЗД- ЗД05-0035/26.11.2015 г. на директора на РД "СП" - В., с която на основание чл. 84, ал. 2 във вр. с чл. 84, ал. 6 от СК е разпоредено детето К. М. П., ЕГН **********, да бъде вписано в Регистъра на деца за пълно осиновяване, воден и съхраняван от РДСП - В. В жалбата на адвокат С. Л. се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че обжалваното решение не е в интерес на детето и обжалваната заповед е законосъобразна. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне оспорването на административния акт. В жалбата на директора на РД "СП" - В. се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че при издаване на заповедта са били налице и двете предпоставки на чл. 84, ал. 2 изр. трето от СК. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне оспорването на административния акт. Ответниците по жалбата - Е. М. и М. П., чрез адвокат П, не са изразили становище по касационните жалби. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадена от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Не се спори по делото, че детето К. М. П. е родено на 11.11.2014 г. в гр. В., майка Е. Е. М. и баща М. И. П. На 14.11.2014 г. детето е настанено спешно в Дом за медико-социални грижи за деца - В. (ДМСГД), със заповед № ЗД-РД-03/0193/14.11.2014 г. на директора на ДСП - В., където се отглежда и до настоящия момент. В същата заповед е посочено, че родителите не са изявили желание да изоставят детето, но по преценка на Отдел "Закрила на детето" към ДСП - В., същите се намират в трайна невъзможност да се грижат за новороденото, както и за неговия брат-близнак Алберто. Сочи се още, че майката е с неконкретизиран психически проблем и умствен дефицит, и не е адекватна. Детето е родено с ниско тегло и отглеждането му изисква специфични грижи, които родителите не могат да му осигурят. Приложената мярка е била потвърдена с решение № 19/3.02.2015 г. по гр. дело № 2416/2014 г. на Районен съд В. до отпадане, изменение или прекратяване основанието за това. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 10.02.2015 г., видно от отбелязването на същото. Бащата е уведомен за настаняването на детето в ДМСГД с писмо изх. № ЗД-94-ММ/0021 от 22.04.2015 г. на директор на ДСП - В., връчено на 27.04.2015 г. По делото е приложено и уведомително писмо изх. № ЗД-94ЕЕ/0010 от 22.04.2015 г. на директор на ДСП - В., което е изпратено на майката, но в преписката липсват доказателства за връчването му. На 30.04.2015 г. двамата родители са депозирали молби до ОЗД към ДСП - В., с които са поискали децата К. и Алберто да им бъдат предоставени за отглеждане. Приложените социални доклади сочат, че отношенията между родителите са конфликтни, като бащата системно упражнява физически и психически тормоз над майката. Бащата работи на постоянен трудов договор към фирма "Е.-Т." ЕООД - В., с месечно възнаграждение от 400.00 лева, а майката е без постоянни доходи и на постоянна терапия, поради психически проблеми. Родителите живеят заедно с лицето З. И., която е лице с увреждане, като Е. М. полага грижи за нея. Родителите са сътрудничили на ОЗД към ДСП - В. и редовно са провеждали срещи с тях. Същите са посещавали детето К. през всички дни за свиждане в ДМСГД, като връзката родител-дете не е прекъсната. С процесната заповед директорът на РДСП - В. е приел, че в интерес на малолетното дете К. П. е да бъде вписан в регистъра на деца за пълно осиновяване, воден и съхраняван от РДСП - В., предвид ниската му възраст, липсата на предпоставки за реинтеграция в семейна среда, конфликтните отношения между родителите и властния характер на бащата. За да отмени оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че не е налице втората предпоставка на чл. 84, ал. 2, изр. 1 от СК за вписване на детето в регистъра на деца за пълно осиновяване-родителите без основателна причина да не са поискали прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 84, ал. 2 изр. 1 от СК, когато детето е настанено в специализирана институция по административен ред съгласно Закона за закрила на детето и родителят без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила, дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето уведомява писмено в 7-дневен срок от изтичане на срока по чл. 93, ал. 2, изречение първо регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването му в регистъра. Предпоставките по чл. 82, ал. 2 от СК трябва да са налице по отношение и на двамата родители. В настоящия случай не е налице втората нормативно установена предпоставка. Двамата родители са депозирали молби до ОЗД към ДСП - В., с които са поискали децата К. и Алберто да им бъдат предоставени за отглеждане. След като е налице искане от родителите за връщане на детето в семейна среда, т.е. искане за прекратяване на настаняването му в специализирана институция, не е предвидена възможност по закон за вписване на детето в регистъра за пълно осиновяване, въз основа на преценка от органите за социално подпомагане с мотиви, че майката и бащата нямат нужния родителски капацитет или че реинтеграцията на детето в семейна среда не е в негов интерес. П. преценка се прави при прилагане на мерките по реда на Закона за закрила на детето, но не и при приложение на разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от Семейния кодекс. И. в обратната насока оплаквания в касационните жалби не могат да бъдат възприети. От друга страна по делото е безспорно установено, че на този етап не е прекъсната връзката между детето К. и неговите родители. Тези обстоятелства налагат извода, че при издаване на оспорената заповед не са били налице предпоставките на чл. 84, ал. 2 от СК. Съобразявайки фактите по делото, административният съд правилно е достигнал до обоснования и законосъобразен извод, че оспорената заповед следва да бъде отменена. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение