Решение № 3942 от 16.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5371/2019 г.

Решение № 3942 от 16.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5371/2019 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 245 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на М. Дауо, ЕГН [ЕГН], лично и в качеството й на майка и законен представител на детето С. Д., чрез адв. Кулчева и адв. Бучкова за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 5469/27.09.2017 година по адм. д. № 6270/2017 година по описа на Административен съд С. град. И. е с правна квалификация чл. 246, ал. 1 АПК. С решението, чиято отмяна се иска, съставът на АССГ е отменил отказ за издаване на виза рег. № DHB 1700174 за дългосрочно пребиваване в Република България на Е. Дауо, [гражданство], издаден от консулска служба към генералното консулство на Република България в Дубай на 21 май 2017 година, като е изпратил преписката на консулската служба към генералното консулство на Република България в Дубай, чрез Дирекция "Консулски отношения" в Министерство на външните работи за издаването на законосъобразен административен акт при изпълнение на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Искателят твърди, че тя и детето й имат гарантирано право на участие по делото, което е пренебрегнато от съда, предвид на това, че г-н Дауо в искането за издаване на виза се позова на "семейни причини". Въвежда многобройни аргументи за липса на "семейни причини", на които да се позовава лицето, като твърди, че им е пруклудирана възможността в хода на соченото съдебно производство да ангажират доказателства за висящо бракоразводно дело, за дългогодишна фактическа раздяла, за актове на домашно насилие, за липса на адрес на г-н Дауо на територията на страната и прочие, относими към сочената "семейна причина" за издаване на исканата вида тип Д. Целта на всички така представени доказателства и аргументи била в насока да се докаже липсата на "семеен живот", на който се позовавал г-н Дауо, за да се снабди с исканата виза. Неконституирането на майката М. Дауо и синът С. Д. като страни по адм. д. № 6270/2017 година по описа на АССГ засягало правото им на участие в процеса срещу административен акт, който пряко рефлектирал върху правната им сфера, доколкото позволявал на г-н Дауо за получи виза тип Д при наличие на т. нар. "семейни причини", относими към молителите, каквито реално не съществували. Правят искане за отмяна на атакуваното решение и изпращане на делото на АССГ за ново разглеждане със задължителното участие на майката М. Дауо и синът С. Д.. Ответникът по молбата, служител в консулска служба към генералното консулство на Република България в Дубай, не взема становища. Ответникът по молбата, Е. Дауо чрез адв. Владимирова оспорва молбата като недопустима, евентуално неоснователна. По възражението за недопустимост твърди, че молбата е подадена извън тримесечния срок от узнаване за съдебния акт, който се атакува. По възражението за неоснователност, твърди липса на формални предпоставки за уважаване на молбата. Въз основа на цитирана практика на Върховния административен съд сочи, че за да се инициира производство по отмяна с правна квалификация чл. 246 АПК, решението, чиято отмяна се иска, трябва да простира правните си последици върху молителя, да има за него неблагоприятни правни последици и това лице да има гарантирано право на участие в процеса. В случая опровергава да е налице която и да било от сочените предпоставки. При извършена проверка за допустимост на искането, съставът на Върховен административен съд приема, че същото е подадено в срока по чл. 240, ал. 3 АПК, приложим на основание чл. 247 от същия нормативен акт. По основателността на искането: Предмет на контрол за законосъобразност по адм. д. № 6270/2017 година по описа на Административен съд С. град е отказ за издаване на виза рег. № DHB 1700174 за дългосрочно пребиваване в Република България на Е. Дауо, [гражданство], издаден от консулска служба към генералното консулство на Република България в Дубай на 21 май 2017 година. Страни в административното производство по издаване на виза от сочения тип са единствено заявителя на искането и административния орган, компетентен да постанови административния акт. Съответно, страни в съдебното производство по оспорване на същия са тези страни. В случая по адм. д. № 6270/2017 година по описа на Административен съд С. град съставът е конституирал като жалбоподател Е. Дауо, [гражданство], а като ответник по делото служител в консулска служба към генералното консулство на Република България в Дубай. Дори и искането за издаване на виза да се основава на чл. 24, ал. 1, т. 7 от Закона за чужденците в Република България, съпругата/или бившата съпруга на заявителя, както и децата му, не са страни в производството по издаване на виза, ако не са заявители, каквито в случая те не са. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 7 от Закона за чужденците в Република България, разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ и са финансово осигурени родители на български гражданин или на чужденец, който притежава разрешение за постоянно пребиваване, когато документите, удостоверяващи семейните връзки, които произхождат от чужбина, са признати или допуснати за изпълнение и са регистрирани по реда на българското законодателство. В конкретната хипотеза г-н Дауо се е позовал на факта, че е финансово осигурен родител на [гражданство], за установяване на които факти са представени банкови извлечения и удостоверение за раждане на детето С. Д. - [гражданство]. Така представеното удостоверение обаче не превръща детето в страна по делото, тъй като то не е страна в правоотношението по искането за издаване на виза. Както правилно посочва адв. Владимирова, режимът на лични отношения между бащата и детето след развода с майката се определя от общия съд и не е предмет на производството по издаване на виза. Релевантни за преценка законосъобразността на акта за издаване на сочената виза са единствено обстоятелствата изписани в чл. 24, ал. 1, т. 7 ЗЧРБ. Режимът на отношенията син-баща се определя от общия съд, като не е предпоставка за реализиране на правото по чл. 24, ал. 1, т. 7 ЗЧРБ, нито обосновава конституирането на детето/или неговата майка като страни в производството по издаване на искането виза. Предвид гореизложеното, съдът след като се запозна с представените от страните доказателства в хода на производството по отмяна, намира същите за неотносими спрямо искането за отмяна, доколкото по никакъв начин не обосновават извод за гарантирано право на участие на майката и детето в производството по адм. д. № 6270/2017 година по описа на Административен съд С. град, нито извод, че постановеното в хода на това производство решение засяга молителите и има неблагоприятни правни последици за тях и гарантирано право на участие в него. Не без значение е факта, че с решението, чиято отмяна се иска, спорът между г-н Дауо и служител в консулска служба към генералното консулство на Република България в Дубай, по искането за издаване на виза тип Д, не се решава окончателно по същество, а преписката се връща на органа за процедиране по заявлението. Предвид гореизложеното, съставът на Върховния административен съд намира искането за отмяна за неоснователно, поради което и на основание чл. 172, ал. 2 АПК във връзка с чл. 249 АПК същото следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода на спора, на ответника Е. Дауо се дължат разноски по делото в размер на 2000 (две хиляди) лева, заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК във връзка с чл. 249 от същия нормативен акт, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд