Решение № 7786 от 20.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2271/2017 г.

Решение № 7786 от 20.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2271/2017 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Бюро по защита при главния прокурор против решение № 7421 от 25.11.2016 г. по адм. дело № 816/2016 г. на Административен съд С.–град, с което е отменена заповед рег. № РД-08-1459/17.12.2015 г. на същия административен орган, с която на С. К. Г. е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност" за срок от една година. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не се обосновава от събраните доказателства, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички нормативни изисквания и след установяване на допуснатите от служителя дисциплинарни нарушения. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Г. против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Изводът на Административен съд С. – град за отмяна на оспорената заповед е в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Правилно съдът приема, че независимо, че е постановена в писмена форма заповедта на директора на Бюро по защита при главния прокурор, с която на С. К. Г. е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност " за срок от една година, не съответства на изискванията на чл. 210, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). В нарушение на цитирания текст в административния акт и в справката за извършената проверка, цитирана в заповедта, не са изложени конкретни факти, които да очертават поведението на служителя. Не са описани действията, които същият е следвало да предприеме с оглед обстоятелствата, както и това, което същият е направил в противоречие със служебните си задължения и етичните правила за поведение. В заповедта и в справката са направени изводи, че Г. е "допринесъл за блокиране на кръстовището, ограничил е правото на свободно придвижване на граждани и МПС и е затруднил дейността на органи на МВР" и на оператори на столичния автотранспорт, без да е уточнено с какви действия или бездействия е направено това. Единственото действие на служителя, описано в т. 1 от заповедта се изразява в това, че Г. е "останал" на платното за движение по време на нерегламентиран протест на служители от сектор "Сигурност", но не е посочено, за колко време е останал на платното и как и по какъв начин именно това поведение е допринесло за блокиране на кръстовището, ограничило е правото на свободно придвижване през него и е затруднило дейността на органи на МВР и на други организации. Пропуските в описанието на нарушението по т. 1, препятстват и установяване на нарушението по т. 2 от заповедта, за което органът приема, че е допуснато "по същото време и място и при същите обстоятелства", а както се посочи такива всъщност не са изложени. При този текст на заповедта поведението на служителя остава неизяснено от фактическа страна. Допуснатите нарушения на формата на административния акт са съществени, тъй като са пречка да се установи за какво точно поведение служителят е наказан и по този начин ограничават правото му на защита. Това е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Изводът на първоинстанционния съд за постановяване на заповедта при съществени нарушения на административнопроизводствените правила следва да бъде споделен, но по съображения, които не съвпадат с възприетото в съдебния акт. В нарушение на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 ЗМВР от страна на дисциплинарно наказващия орган не са установени всички факти и обстоятелства от значение за случая и не са оценени всички доказателства. Установено е, че Г. не участва в протеста на служителите от сектор "Сигурност", а в извънработно време преминава през кръстовище в гр. [населено място], на което се провежда този протест. Същевременно в противоречие с тези данни, с доказателствата, че движението на градския транспорт вече е блокирано от протестиращите (такива се съдържат в справката) и с данните от видеозаписа, който продължава около 2 минути, е прието е същият е "останал на платното за движение", без да е изяснено за колко време и без да е съобразено каква възможност е имал да премине по- бързо, с оглед обективните обстоятелства. Не е изяснено дали отстраняването на служителя от мястото на протеста ще доведе до възстановяване на движението на градския транспорт, който вече е блокиран от протестиращите и дали може да повлияе на работата на полицейските органи. Не е установено и по какъв начин в описаната ситуация служителят може да даде личен пример, като се има предвид, че протестът на служителите от сектор "Сигурност" е нерегламентиран и има за обективна последица създаване на затруднения в движението на градския транспорт. Посочените нарушения на процедурата са съществени, тъй като засягат правилността на изводите на административния орган за наличие на основания за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Правилно първоинстанционният съд приема, че констатираните формални пороци на административния акт водят до постановяване на заповедта и в противоречие с материалния закон. В този смисъл заключението на съдебния състав, че заповедта е издадена, без да са установени допуснати от служителя дисциплинарни нарушения, се споделя и от настоящата инстанция. Изложеното в заповедта не установява действия или бездействия на Г. в противоречие с конкретни правни норми или правила за етично поведение. Установено, че на 04.11.2015 г. след 18. 00 часа, (извън работно време) служителят Г., младши експерт, младши полицейски инспектор в Бюро по защита при главния прокурор преминава през кръстовище в гр. [населено място], на което по това време се провежда нерегламентиран протест на служители от сектор "Сигурност". Следователно и тъй като не участва в протеста служителят не извършва нарушения на правила, регламентиращи служебната дейност или такива, установяващи морално- етични задължения. Липсата на конкретни факти, сочещи какви действия Г. е следвало да предприеме и съответно какво точно не е извършил (както се посочи в заповедта са изложени изводи, но конкретни обстоятелства, очертаващи поведението на служителя не са посочени), както и отсъствието на преценка за обективните възможности на служителя с оглед ситуацията да предприеме действия, с които да повлияе на движението на градския транспорт и на работата на органите на МВР, налагат заключението, че от страна на служителя не са извършени посочените в заповедта дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 201, ал. 1, т. 3 и на чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР. Поради това следва да се приеме, че не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя и издадената в този смисъл заповед е незаконосъобразна. Ето защо като достига до заключение в тази смисъл и отменя административния акт, съставът на Административен съд С.–град постановява решение в съответствие със закона и представените доказателства. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства. В тази насока правилно съдебният състав приема, че именно органът – издател на заповедта следва да установи фактическите основания и спазването на законовите изисквания за издаване на административния акт, както и да представи доказателства, установяващи описаните в заповедта нарушения (определение от 08.02.2016 г.). Решението е постановено след обсъждане на всички събрани доказателства, включително тези, поискани от административния орган. Взети са предвид представената с административната преписка справка с резултатите от извършената проверка, както и останалите писмени доказателства по преписката, а също и заключението на вещото лице по допуснатата по искане на административния орган съдебно- техническа експертиза. Последната е кредитирана от съда като неоспорена от страните и ценена съобразно останалите доказателства. Решението се основава на съвкупна преценка на доказателствата, включително на тези представени с административната преписка, като в съответствие с чл. 172а, ал. 2 АПК съдът излага мотиви в подкрепа на направените изводи. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и се обосновава от представените доказателства. Не са налице основания за неговата отмяна и същият следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция Прокуратурата на Р. Б., юридическото лице, в чийто състав е органът, постановил оспорения административен акт, следва да заплати на С. К. Г. сумата 500. 00 лв. разноски по делото в касационното производство, представляващи възнаграждение за адвокат. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,