Решение № 3085 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13120/2017 г.

Решение № 3085 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13120/2017 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "М. к.-5" ЕООД, чрез процесуален представител адв. Н. Ш., срещу решение № 1420/3.08.2017 г. на Административен съд П. по адм. д. № 885/2017 г., с което отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-16-1401358-091-02/21.10.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 12/9.01.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П., в частта с която на "М. к.-5" ЕООД, представлявано от управителя В. З. В. не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 300 592,67 лева и са определени лихви за забава в размер на 30 935,77 лева. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според него, неправилно са тълкувани действията по правото на ползване на данъчен кредит по процесните сделки. Твърди, че отказът на данъчните органи да признаят правото на приспадане на данъчен кредит на "М. к.-5" ЕООД по процесните доставки противоречи на събраните доказателства и на постоянната практика на Съда на ЕС. И. доводи, че първоинстанционния съд неправилно не е кредитирал представените по делото писмени доказателства, както и заключението на Съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ). Позовава се на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) по подобни казуси. Иска обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено решение по същество на спора, с което да бъде отменен РА. Претендира разноски по делото. Ответникът по касация директора на Дирекция "ОДОП" гр. П., чрез депозирана писмена защита от процесуален представител оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспореният пред Административен съд П. ревизионен акт на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, с мотив - липса на доказателства за реално осъществени доставки на наливно рафинирано и нерафинирано олио и захар, е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 300 592,67 лева, по фактури, издадени от следните дружества: "ВРР Т." ЕООД; "А. С. Г." ЕООД; "Д. Е." ЕООД; "В. Е." ЕООД и "В.-Н Т." ЕООД За да отхвърли жалбата на дружеството срещу процесния РА, съдът е обсъдил всички събрани в рамките на ревизията писмени доказателства /приемо-предавателен протокол, ЧМР, пътни листа, сертификати за качество/, като е констатирал редица несъответствия в тяхното съдържание и е формирал извода, че не се установява по категоричен и несъмнен начин приемо-предаването и/или транспортирането на стоките респ. индивидуализацията на доставените стоки и съотнасянето им към конкретна фактура. Настоящият съдебен състав на Осмо отделение, Върховен административен съд намира, че решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Правилно е установена фактическата обстановка и с оглед забраната в рамките на касационната производство да се установяват нови фактически положения, уредена с чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав дължи проверка на твърдяното касационно основание за отмяна на решението - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. При постановяване на обжалвания съдебен акт съставът на АС П. обстойно е обсъдил събраните в рамките на ревизията писмени доказателства, като е формулирал правилния извод за законосъобразност на РА. Съгласно националния данъчен закон и константната практика на СЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От т. 33 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право. Нормата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обвързва възникването на правото на данъчен кредит от настъпването на данъчно събитие. При доставката на стоки, съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС правопораждащият юридически факт за настъпване на данъчно събитие е прехвърлянето на правото на собственост върху стоката. В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на стоки. В настоящият случай се касае за стоки - захар и олио- наливно, които по своя характер са вещи, определени по своя род, чието прехвърляне на собствеността следва да се осъществяван съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. За удостоверяване на тези обстоятелства е необходимо наличието на доказателства за приемане-предаване на стоките, а предвид същността им, от особено значение за прехвърляне на собствеността е наличието на годни доказателства за тяхното транспортиране, с което би се установило и индивидуализирането на същите. Всички документи, установяващи прехвърлянето на право на собственост върху процесните стоки следва да кореспондират помежду си, да са взаимно обвързани, да следват хронологията на осъществяване на сделките и да установяват по един категоричен начин, че ревизираното лице е получател на стоките именно по фактурите, издадени от посочените дружества, по които претендира данъчен кредит, а също и кой и къде е предал стоките, на кого са предадени, къде и от кого е извършено товареното, от кого са транспортирани, къде са превозени и разтоварени, от кого са предадени и приети. Сочените доказателства не са представени, нито от "М. к. 5" ЕООД, нито от посочените доставчици "А. С. Г." ЕООД; "Д. Е." ЕООД; "В. Е." ЕООД, независимо, че са били изискани по установения ред. От страна на ревизираното лице са представени приемо-предавателни протоколи и международни товарителници - ЧМР, същите обаче основателно не са приети от органите по приходи и от първоинстанционния съд като годни доказателства, съпътстващи доставките и свидетелстващи прехвърляне на собствеността върху изследваните стоки именно по посочените фактури, поради множеството противоречия в тях, които са подробно изброени както в ревизионния доклад, така и в обжалваното решение и не следва да бъдат преповтаряни. Основните възражения на касатора са насочени към неправилния извод на съда, че фактът на нереалност на доставките се доказва с ненамирането на доставчиците на посочените от тях адреси, липсата на данни за тяхната подготовка касаеща складови бази, техническо оборудване и персонал, на данни за наличието на предходни доставчици, както и за начина на извършване на доставките. Това касационно възражение е неоснователно. Съдът подробно е посочил не само липсата на достатъчно първични счетоводни документи, отнасящи се до доставките и при двамата преки доставчици, включително и непроверяване на счетоводствата им от съдебния експерт, но се е обосновал преди всичко със спецификата на предмета на доставките и липсата на годни, и достатъчно убедителни, конкретни доказателства във връзка с извършването им. Правилно съдът е посочил, че липсват доказателства относно преките доставчици, свързани с тяхната способност да предоставят предмета на доставките, но определящо се явява липсата на доказателства за транспортирането на олиото, респ. захарта от конкретния доставчик. Както е посочено по делото липсват доказателства относно предаването на предмета на доставките и тяхната индивидуализация. По повод съхраняването на стоките съдът правилно се е позовал на липсата на доказателства за това, което е и с оглед специфичната им характеристика и съхранението им, поради факта, че в хода на ревизията е установено, че нито дружествата - доставчици, нито получателят притежават обекти и бази, за съхранение на стоките, както лица наети по договор които да извършват дейности по товарене, разтоварване и др. Следващо възражение на касатора е неправилното разчитане на заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Действително тя доказва осчетоводяване на спорните доставки, както и тяхното плащане, но по делото не е бил спорен фактът на счетоводното отразяване на доставките и воденето на счетоводството от ревизираното дружество, поради което не следва да бъдат излагани съображения в тази насока, като се посочи, че съдът изключително последователно е обсъдил заключението на съдебната експертиза с посочване на конкретните задачи, проверени документи и направените изводи от съдебния експерт. Както не веднъж е посочвано в решенията на ВАС и в практиката на СЕС, притежаването на фактура с отразен ДДС, без реално да е настъпило данъчното събитие, не може да обоснове право на приспадане за получателя, в който смисъл са и мотивите на СЕС в Решение от 13 декември 1989 г., G. H. BV срещу Staatssecretaris van Finansin /С-342/87, К, стр. 04227/ и др. Плащането, също не е юридически факт, въздигнат от правната норма като основание за настъпване на данъчното събитие по чл. 25, ал. 1 ЗДДС. П. аргумент от чл. 25, ал. 2 ЗДДС такъв факт представлява преминаването на собствеността върху стоката, респективно - извършването на услугата, поради което този именно факт касатора по пътя на пълното доказване следва да установи. Плащането, което в процесния случай се доказа от приетата ССЕ, представлява само една индиция за извършена доставка на стока и не би могло самостоятелно (без наличие на други кореспондиращи му преки или косвени доказателства) да създаде сигурно убеждение (целено от пълното доказване) относно подлежащия на доказване факт - реалност на доставката. Що се отнася до оплакването в касационната жалба, че от заключението на вещото лице по ССчЕ е видно, че са налице последващи доставки, първоинстанционният съд правилно е посочил, че чрез така поставените задачи на вещото лице жалбоподателя се е стремил да докаже съответствие на стоките, но в случая не се касае до липсата на стоки, а до това, дали тези стоки са доставени именно от тези доставчици, за да възникне правото на приспадане на данъчен кредит по тях. Освен това, експертизата не дава отговор, че спорните стоки са именно от посочените доставчици като: ВРР Т." ЕООД; "А. С. Г." ЕООД; "Д. Е." ЕООД; "В. Е." ЕООД и "В.-Н Т." ЕООД Отказът за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит е постановен след обстойно изследване на приложените по делото доказателства, като е обоснован извод, че не се установява наличието на реален стоков поток между ревизираното лице и сочените от него доставчици. Предпоставките за правото на данъчен кредит са изследвани за всеки от доставчиците. Изложеното е основание за оставяне в сила на решението на АС П.. При този изход на спора на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 5 845,29 лв., определено съобразно чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,