Решение № 11148 от 26.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11647/2014 г.

Решение № 11148 от 26.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11647/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на юрк. Мария Димова, в качеството й на процесуален представител на кмета на община Варна, срещу Решение № 1694 от 8.07.2014 г., постановено по адм. дело № 1065/2014 г. от Административен съд Варна в частта, с която кмета на община Варна е осъден да заплати на Стамен Стоянов Стаматов неимуществени вреди в размер на 900 лева с доводи за неправилност. Иска отмяната му и решаване на спора по същество в тази част, алтернативно моли за намаляване на сумата за обезщетение на понесените неимуществени вреди. Ответникът - Стамен Стоянов Стаматов в писмения си отговор на касационната жалба излага съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че не са налице комулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което искът е неоснователен. Алтернативно поддържа становище, че присъденият размер на обезщетение за неимуществени вреди, е завишен необосновано и следва да бъде намален. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска, съдът от първата инстанция е осъдил Кмета на Община Варна да заплати на Стамен Стоянов Стаматов 900 лв., представляващи претърпените от него неимуществени вреди, 31 лв. представляваща претърпените от него имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 23.10.2013 г., както и сумата от 310 лв., представляваща разноски по делото. За да постанови този резултат съдът е приел предявения от страна на г-н Стаматов срещу Община Варна иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за основателен и доказан до така определения размер. Въз основа на анализа на събраните в хода на производството доказателства съдът е приел за безспорно установено, че с влязло в сила решение № 2311 от 27.09.2013 г., постановено по адм. дело № 460/2013 г. от АС Варна е била отменена наложената на ищеца ПАМ - "Преместване на ППС" от инспектор при Община Варна и че са му нанесени имуществени вреди в тази връзка в размер на 31 лева, представляващи сумата, заплатена от него за освобождаването от паркинг на репатрирания му автомобил. За безспорно е прието също, че към момента на репатриране на МПС Стаматов е бил в дентален кабинет, където му е извършвана болезнена манипулация, прекъсната от действията на общинските служители по репатриране на МПС и повторно извършена след освобождаването на автомобила. С оглед отмяната на наложената ПАМ тези действия съдът е приел за незаконосъобразни и увреждащи, тъй като са довели да изтърпяване на допълнителни болки и страдания, оценени по справедливост на сумата от 900 лева. Решението е неправилно в оспорваната му част, а в останалата част е влязло в законна сила. Отговорността на Държавата или Общината, в лицето на нейния процесуален субституент, може да бъде ангажирана само при комулативното наличие на елементите от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - 1. Наличие на незаконосъобразен акт, действие/бездействие; 2. На административен орган или длъжностно лице; 3. Издадени или извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. От незаконосъобразния акт, действие/бездействие да са настъпили вреди за граждани или за юридически лица; 5. Да е налице пряка причинна връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт, действие или бездействие. Отсъствието на който и да е от тези елементи води до извод за неоснователност на претенцията. В конкретния случай безспорно е налице незаконосъобразен акт № 50 от 3.01.2013 г., издаден от служител - инспектор при община Варна, с който е наложена ПАМ - преместване на ППС до общински паркинг гр. Варна, Южна промишлена зона. Актът е издаден от компетентен по силата на заповед № 2416 от 20.06.2012 г. на кмета на община Варна служител и отменен по съответния ред от съда с влязло в сила съдебно решение - № 2311 от 27.09.2013 г. по описа на АС - Варна. Претендираната вреда, представляващи допълнително преживени болки и страдания във връзка с допълнителна дентална манипулация също е налице. Но не е налице последният от изброените по-горе елементи от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно пряка причинна връзка между незаконосъобразния административен акт и настъпилите за ищеца вреди. Това е така, тъй като прекъсването на болезнената манипулация е резултат на лично решение, на лична воля на ищеца. Болките и страданията, негативните емоции и изживявания, за които свидетелства разпитаната по делото медицинска сестра от зъболекарския кабинет, се е наложило да бъдат изтърпени в резултат на това решение на Стамен Стаменов, а не са пряк резултат нито от действията на служителите на общината, нито от отмяната на незаконосъобразния административен акт. Ето защо изводите на съда, че предприетите действия от компетентните органи са довели до претендираните болки при стоматологичното лечение, което съставлява неимуществена вреда съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, са неправилни. Съдът неправилно е приложил закона, поради което решението, в оспорваната част ще следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен. При този изход на прания спор претенцията на г-н Стаменов за присъждане на понесените пред настоящата инстанция разноски е неоснователна и не следва да бъде уважена. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение