Решение № 6859 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3381/2015 г.

Решение № 6859 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3381/2015 г., I о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Винарска изба - Логодаж" ООД, гр. Благоевград, подадена чрез процесуалния представител, против решение № 449 от 28.01.2015 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. дело № 5604 по описа за 2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 011307298/11.12.2013 г., издаден от Руска Байрактарова, възложил ревизията и Тотка Илиева, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 703/24.04.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" София, с който е отказано право на данъчен кредит по доставки от "Вино турс" ЕООД и са установени допълнителни задължения за ДДС в размер на 11455,14 лв. и лихви за просрочие, възлизащи на 1250,40 лв. В касационната жалба са изложени съображения за необоснованост, нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила при постановяване на обжалвания съдебен акт - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - град София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Михайлова, моли да се отхвърли касационната жалба и да се остави в сила решението на административния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид посочените касационни основания и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество на спора е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил отказът на правото на данъчен кредит в общ размер на 11455,14 лв. по 11 броя фактури, издадени от "Вино турс" ЕООД, с предмет на доставките различни сортове грозде. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че установените по делото обстоятелства не потвърждават получаване на стоката и настъпване на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС - доставка на стока, както и основанието за конкретния доставчик - регистрирано лице да начисли данъка, поради което за "Винарска изба - Логодаж" ООД не са налице предвидените от чл. 68, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 6 от ЗДДС условия за възникване и признаване на правото на данъчен кредит. Този извод е обоснован с фактите, установени при ревизията въз основа на представените копия от фактурите, данни за плащане и произход на стоката, приложени товарителници, пътни листи и констатираните разминавания в тях, както и противоречие между обясненията на представляващия "Лоза Ракитница" ООД /предходен доставчик/ и вписванията в пътните листове за начален пункт на превоза. Към неподписаните от превозвача товарителници не са приложени придружителни документи за превоз на винено грозде по чл. 116, ал. 1, т. 1 от Закона за виното и спиртните напитки. Продаденото количество грозде от "Вино турс" ЕООД е със 120 515 кг повече от закупеното количество от "Лоза Ракитница" ООД, като друг предходен доставчик не е посочен. В товарителници № № 4309, 4313, 4314, 4315, 4312, 4316 е посочено "червено грозде" без отнасяне към сорт, респ. в товарителници № № 4317 и 4318 "бяло грозде", което разколебава убедителността на извода на вещото лице за привръзка между фактури и товарителници. Наред с изложеното по две от спорните фактури - № № 50...013/04.10.2012 г. и 50...014/05.10.2012 г. е описана доставка на грозде сорт Ркацители, но в съставените от предходния доставчик "Лоза Ракитница" ЕООД протоколи за производство на грозде не е описан въпросният сорт. При непосочването на друг предходен доставчик придобиването от "Вино турс" ЕООД и съответно продажбата на РЛ на грозде от визирания сорт е недоказано. Решението е правилно. Не се установяват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при установяване на релевантните за спора факти. При постановяването му са формирани кореспондиращи с ангажираните доказателства обосновани фактически констатации, въз основа на които са изведени съответстващи на материалния закон правни изводи. В случая предмет на спора е реалността на доставките на различни сортове грозде по 11 фактури, издадени от "Вино турс" ЕООД. Административния съд е установил релевантните факти като правилно е разпределил доказателствената тежест. Приел е, че ревизираното лице следва да докаже, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право, а именно, че е осъществена облагаема доставка на стоки по всяка една от фактурите, по която е упражнил право на данъчен кредит. Възникването на регламентираното в чл. 68, ал. 2 от ЗДДС субективно право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице е обусловено от кумулативното осъществяване на материалноправните предпоставки на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС изисква и установяването на реално получаване на стоките или услугите по облагаемата доставка. По аргумент от чл. 6, ал. 1, чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС за целите на закона моментът на настъпване на данъчното събитие не се покрива с възникването на облигационното правоотношението между страните, а е обвързан с изпълнението на поетото по него задължение за прехвърляне на фактическото разпореждане с вещта като собственик или извършването на услугата. Необходимостта от установяването именно на тези релевантни обстоятелства от ревизираното лице, в качеството му на страна, претендираща принадлежността на правото на приспадане на данъчен кредит, не е отречена и в Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и С-342/11, които са постановени при фактически състав, при който действителното осъществяване на доставките не е било спорно между страните. В своята практика СЕС многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново подчертано в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка." В случая, съдът е анализирал всички събрани по делото доказателства, включително заключението на експерта по проведената ССчЕ, в резултат на което е достигнал до правилния извод, че в своята съвкупност те не установяват реалното осъществяване на спорните доставки. Наличието на издадена фактура, както и доказателства за плащане на фактурираните суми, без да е удостоверено получаването на стоката, не е достатъчно да породи претендираното право на данъчен кредит. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че в случая е провел успешно насрещно доказване на реалността на доставките предвид наличните към фактурите товарителници и пътни листи, по отношение на които съдът е констатирал разминавания в пункта на натоварване на стоката. Наред с това ресурсната обезпеченост на доставчика - "Вино турс" ЕООД със съответните видове и количества грозде обективно е отречено с приложения по делото Ревизионен акт № 051300850/20.06.2013 г., обхващащ и процесния в настоящото производство период - м. 10.2012 г. Този извод не се опровергава от заключението на вещото лице по проведената ССЕ, тъй като осчетоводяването на сделките и извършването на последващи доставки с тях не е основание да се приеме еднозначно, че стоката, предмет на това последващо разпореждане, е получена точно от издателя на фактурата. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по спора в полза на касатора не се дължат разноски по делото. На ответника по касация не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като това вече е сторено с първоинстанционното решение до размера, регламентиран в чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,