Решение № 7798 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4154/2013 г.

Решение № 7798 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4154/2013 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Миграция" - МВР, против Решение № 604/30.01.2013 г., постановено по адм. дело № 10497/2012 г., по описа на Административен съд София - град, с което е отменена негова Заповед № ЗДМ 101/05.03.2010 г., с която на Хайдер А. Ахмед Ахмед, гражданин на Ирак, е наложена принудителна административна мярка "отнемане правото на постоянно пребиваване в Република България" и е определен срок за доброволно напускане на страната 30 дни, на основание чл. 40, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 39б, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против цитираната заповед бъде отхвърлена като неоснователна. Процесуалният представител на ответника с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил като незаконосъобразна Заповед № ЗДМ 101/05.03.2010 г., издадена от Директора на Дирекция "Миграция" - МВР, с която на Хайдер А. Ахмед Ахмед, гражданин на Ирак, е наложена принудителна административна мярка "отнемане правото на постоянно пребиваване в Република България" и е определен срок за доброволно напускане на страната 30 дни, на основание чл. 40, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 39б, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България. За да постанови този резултат съдът е приел, че административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, което е повлияло на съдържанието на оспорения акт. Установено е, че Хайдер А. Ахмед Ахмед пребивава в страната ни повече от дванадесет години и спрямо него няма данни да са прилагани други принудителни административни мерки. Тези факти не са били обсъдени от органа, а те са релевантни за налагане на принудителната административна мярка. Несъобразяването с чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ не е дало възможност на съда да прецени дали с наложената ограничителна мярка не се засягат в недопустима степен правата на чужденеца, гарантирани от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и от европейското право. Решението е правилно. Правилен е изводът на съда за незаконосъобразност на заповедта на директора на Дирекция "Миграция" - МВР, с която на основание чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ е наложена на чужденеца ПАМ - отнемане на правото на постоянно пребиваване в Република България. Съгласно чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ (изм. ДВ бр. 36/15.5.2009 г.), при налагане на ПАМ компетентните органи отчитат продължителността на пребиваването на чужденеца на територията на Република България, семейното му положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето. Посочената разпоредба е съобразена с Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 16.12.2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите - членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни. При издаването на заповедта за прилагане на процесната ПАМ спрямо чужденеца не е съобразена тази императивна разпоредба на ЗЧРБ, като не са събрани необходимите данни и не са обсъдени и изяснени релевантните факти, свързани с продължителността на пребиваване на лицето в страната, съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата му на произход - Ирак и не е преценена пропорционалността на наложената мярка спрямо правата му, гарантирани от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. С неизпълнението на изискването на тази императивна разпоредба от административния орган при налагане на тази ПАМ е нарушен принципа на съразмерност в чл. 6 от АПК и изискването за съответствието на мярката с целта на закона. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София - град съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. При този краен извод и при липсата на възражение за прекомерност в полза на ответника по касационна жалба следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1500.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение