Решение № 14145 от 24.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7759/2009 г.

Решение № 14145 от 24.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7759/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Георги Атанасов Георгиев чрез представителя му по пълномощие - Йорданка Христова Атанасова против решение № 546 от 1.04.2009 година по адм. дело № 2702/2008 година на Варненския административен съд. С него е отхвърлено, като неоснователно оспорването на заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 година на областния управител на Варненска област за одобряване плана на новообразуваните имоти на селищно образувание в землище Виница, община Варна по отношение на имот № 1203. Релевира доводи за противоречие с материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната и заинтересованите страни не изразяват становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че с плана на новообразуваните имоти е допустимо да се установяват нови граници. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Георги Атанасов Георгиев против заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 година на областния управител на Варненска област за одобряване плана на новообразуваните имоти на селищно образувание в землище Виница, община Варна по отношение на имот № 1203. Възразил е, че съгласно притежавания нотариален акт имотът е с площ от 1500 кв. м, а заснетият с плана имот е с площ от 1401 кв. м. По този начин от него е отнета част от 99 кв. м. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че жалбоподателят е придобил по силата на гражданско-правна сделка с нотариален акт от 1997 година лозе-овощна градина с площ от 1500 кв. м, представляващ имот пл. № 1203 в кв. 78 по плана на "Бялата чешма и Дъбравата". Имотът със същия номер и площ е предмет на още две прехвърлителни сделки съответно през 1994 и 1992 година. От нотариалния акт от 1992 година акт, приложен по делото, като писмено доказателства се установява, че той е предмет на земеделска реституция. Правото на собственост върху него е възстановено с протокол № 5 от 16.07.1992 година на поземлена комисия - община Варна на наследници на Иван Христов Николов. Един от тях - Иван Христов Иванов се явява праводател по първата прехвърлителна сделка след възстановяването на собственическите права. В плана на новообразуваните имоти, одобрен с оспорената заповед, имотът е новообразуван под досегашния номер с площ от 1401 кв. м. В регистъра към плана за собственик е вписан жалбоподателят на основание нотариалния акт за покупко-продажба от 12.08.1997 година. За изясняване на спора, съдът е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза. По този начин е установил, че имотът по трите нотариални акта е идентичен и е с площ от 1500 кв. м. В нея се включва от изток и път, разположен между него и съседния имот № 1204. Пътят е с площ от 99 кв. м. При огледа на място вещото лице е установило, че дворното място е напълно оградено и оградата е отразена в помощния кадастрален план и съответно в плана на новообразуваните имоти, като трайно материализирани граници. Пътят е извън оградата и е новопроектират с новия план с цел осигуряване на достъп до съседен имот. При тези данни по делото съдът е извършил пълен анализ на характера и функциите на плана на новообразуваните имоти, като устройствен план на новите селищни образувания, отчитащ правата на бившите собственици от една страна и на ползвателите от друга. Съобразил е, че с него е допустимо установяване на нови граници при изпълнение на техническото задание от изпълнителя на плана. На следващо място е отчел обстоятелството, че новопроектираният имот отговаря на изискванията на чл. 28 ППЗСПЗЗ и същевременно е заснет така, както фигурира в помощния кадастрален план. По тези три отделни групи съображения, съдът е приел, че заповедта на областния управител в оспорената й част е законосъобразна и е отхвърлил подадената жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба отново се твърди, че незаконосъобразно от имота са отнети 99 кв. м за път, без да е извършено отчуждаване от компетентните за това органи. Доводът е напълно неоснователен. От експертизата е установено, че дворното място има трайно материализирана ограда и новопроектираният път попада извън нея. Отделно от това тя е заснета в помощния кадастрален план и съответно възпроизведена в плана на новообразуваните имоти. По този начин е изпълнено изискването на чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ - ПНИ да се изготви на основата на помощния план. Обособяването на път с цел осигуряване на достъп до съседен имот е необходимо изискване към плана, въведено с разпоредбата на чл. 28, ал. 5. Той трябва да бъде изготвен по начин, отчитащ правилното устройство на територията и осигуряващ за всеки новопроектиран имот достъп до път или улица при изрично фиксирани размери. Осигуряването на такъв път е именно в изпълнение на нормативно изискване и не съставлява отчуждаване на имота за обществена нужда. Устройството на селищните образувания става с изготвянето, приемането и одобряването на плановете на новообразувани имоти, като не във всички случаи има реална техническа възможност да се запазят досега съществуващите граници. Такова императивно условие е въведено само в чл. 28, ал. 6 от правилника и то само ако площта им не надвишава 600 кв. м, съответно 1000 кв. м и имат осигурен достъп до улица или път. Процесният имот с площта си от 1500 кв. м не попада в обхвата на това изискване. Неоснователно е и позоваването на необходимост от извършване на анкетиране, което да се има предвид при изработването на плана. Анкетирането на бившите собственици или техните наследници е приложимо при възстановяване правото на собственост в стари реални граници или с план за земеразделяне. То обаче е неприложимо при възстановяване правото на собственост в териториите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. За имотите, разположени в тях, устройството се извършва точно с плана на новообразуваните имоти, изготвен въз основа на помощния кадастрален план. Неоснователен е и последният довод в касационната жалба, че в плана на новообразуваните имоти е допусната грешка при заснемане на процесния имот и грешка в площта му. Имотът е заснет с материализираните на място граници. Разликата в площта от 99 кв. м се дължи не на грешни действия на техническия изпълнител, а на необходимостта да се прокара път точно за правилното устройство на територията и за осигуряване на достъп на всеки имот до път или улица. Като е съобразил всички установени обстоятелства и ги е подвел под приложимите правни норми, административният съд не е допуснал нарушение на материалния закон и съответно на процесуалните правила и норми. Решението се явява правилно и следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение