Решение № 10432 от 12.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10546/2010 г.

Решение № 10432 от 12.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10546/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по жалба на Рада Иванова Илиева от гр. Трявна срещу решение № 154/07.07.2010 г., постановено по преписка № 299/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, състоящо се в необсъждане на всички доказателства от комисията, както и поради противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 5, във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., тъй като КЗД необосновано е приела, че не е налице тормоз при упражняване право на труд от страна на работодателя - директора на Основно училище "П. Н. Райков", гр. Трявна, по отношение на жалбоподателката. Ответникът Комисията за защита на конкуренцията, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Заинтересованата страна Недялко Тодоров Недев, чрез пълномощника си, изразява становище за основателност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, след като обсъди доказателствата по делото отделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното: В хода на производството пред Комисията за защита от дискриминация между жалбоподателката Рада Иванова Илиева и директорът на Основно училище "П. Н. Райков", гр. Трявна, Недялко Тодоров Недев, е постигнато споразумение в смисъл, през учебната 2010/2011 г. да бъде дадена възможност на Илиева за допълнително възнаграждение чрез вземане на лекторски часове и възлагане на дейности с временен характер, които носят допълнително заплащане, също и да се спре даването на негативни оценки за нея от учители и служители в училището. С обжалваното решение Комисията е приела за установено по отношение на Рада Илиева и директора на Основно училище "П. Н. Райков"- гр. Трявна, Недялко Тодоров Недев, че последният не е извършил акт на дискриминация при упражняване право на труд, и е оставила без уважение подадената от Илиева жалба и допълнението към нея. Прието е, че така наведените оплаквания са неоснователни и недоказани, тъй като от фактическа страна не са налице данни за извършена дискриминация под формата на "тормоз при упражняване право на труд" по отношение на жалбоподателката, учителка с 35 години стаж. Също оплакването за неравно третиране при определяне на диференцираното заплащане и отпускане на лекторски часове не се оправдава. Счетено е, че националната програма за диференцирано заплащане е въведена с оглед постигане на ефективна структура на работната заплата, която включва справедлива диференцираща част за постигнати резултати от труда на педагогическите кадри на база показатели, определени на национално ниво и критерии, приети към всеки едни от тях с решение на Педагогическия съвет, в зависимост от вида и спецификата на детската градина, училището или обслужващото звено. Посочено е, че оценяването в конкретното училище се извършва от директора, подпомаган от комисия, като при липса на консенсус, окончателното решение се взима от директора на училището; комисията се състои от председател - директора на училището, а членове са помощник-директорите и избрани от педагогическия съвет представители на педагогическия колектив по предложение на директора. Комисията е анализирала събраните по преписката факти и е установила, че за 2009 г. жалбоподателката е получила най-ниско диференцирано заплащане в размер на 307,20 лева, но същата е оценена с най-малък брой точки - 53 в картата за определяне на допълнителното трудово възнаграждение. Достигнала е до извод, че оценяването е извършено в зависимост от качеството на работата и постигнатите резултати според обясненията на ответната страна, а жалбоподателката не е представила доказателства, които да сочат по безспорен начин, че през периода 2007 - 2009 г. не е оценявана обективно. Още повече, че тя е подписала картата за определяне на допълнително трудово възнаграждение по метода на диференцираното заплащане собственоръчно, без да предяви претенции относно индивидуалната й оценка, като е установено, че решението за размера на оценката е взето единодушно от комисията. За сравнение са посочени двама от членовете на комисията - Веселин Василев и Мая Кънова, които са с по-ниски индивидуални оценки, поради което е счетено, че субективизъм при оценяването не е налице и директорът на училището като работодател и председател на оценяващата комисия не е третирал различно жалбоподателката. Счетено е за неоснователно и оплакването, че жалбоподателката е изолирана от дейности, които се заплащат допълнително, и поради това е дискриминирана, тъй като представените от ответника пет броя заповеди доказват, че жалбоподателката често е замествала отсъстващи колеги, за което е получавала допълнително заплащане. Решението е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, точно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Законосъобразно е заключението, че от данните по делото не може да се направи извод за неравно третиране, както и че не е налице признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., който да се приеме като причина за тормоз при упражняване правото на труд. Оплакванията за тормоз при упражняване правото на труд се свеждат до ниския размер на допълнителните плащания, определени за периода 2007 - 2008 г. по метода на диференцираното заплащане в сравнение с учителите колеги на жалбоподателката Цецка Николова, Иванка Бонева, Петя Тодорова и Станимира Генчева; до определяне на нисък размер на основното трудово възнаграждение, равно на това на новопостъпил учител; до предоставянето на малък размер лекторски часове и невключването й в допълнителни временни дейности, от които могат да се получават допълнителни доходи. Жалбоподателката твърди най-общо, че определена група учители са поставени фактически в привилегировано положение, тъй като са приближени на директора, за разлика от други като нея самата. В подкрепа на твърдението си сочи, че е съществувала възможност да остане на учителска длъжност, като бъде назначена за учител на втори клас вместо на първи клас, където едната от паралелките е била закрита поради малък брой ученици. Жалбоподателката твърди, че при осъществяването на функциите на организация и управление на учебния процес и разходване на бюджетните средства на училището са допуснати редица нарушения от директора, които са в ущърб на училището, учителите и учениците. За пример посочва организирането на педагогическите съвети във време, съвпадащо с работното време на възпитателите, поради което те не могат да участват в педагогическите съвети и са лишени от правото на участие в управлението на училището. Установява се от данните по делото, че действително жалбоподателката за периода 2007 - 2009 г., докато е заемала длъжността "учител", е в групата на учителите с най-ниски атестационни оценки при определянето им от комисията, както и е сред учителите с най-малък брой лекторски часове. Не е доказано по делото твърдението на жалбоподателката, че определянето на индивидуалните й оценки в посочения период е извършено чрез косвено или пряко влияние на директора с цел или резултат същата да бъде третирана различно от останалите учители. Установява се също, че първоначално жалбоподателката не е била съгласна да бъде преназначена на длъжността "възпитател", но впоследствие, въпреки несъгласието си, притисната от времето, в което е следвало да даде отговор, е приела. Налице са също данни по делото, че между директора и жалбоподателката има противоречия във връзка с учебно-възпитателната и съпровождащите я дейности в училището. Независимо от горното, съдът счита на първо място, че изводът на КЗД за липса на дискриминация е законосъобразен, тъй като установеното по делото поведение на директора не попада под дефиницията за извършване на тормоз по смисъла на § 1, т. 1 ДР ЗЗДискр. Обективно не се установява по категоричен начин същото да има за цел или резултат накърняване достойнството на жалбоподателката и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда по отношение на нея. Наличието на конфликти или противоречия не е достатъчно, за да се приеме, че е извършен акт на дискриминация, тъй като последната е обусловена от наличието на един от признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. - пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. В конкретния случай не се установи, че поведението на директора, т. е. че твърдяното по-ниско диференцирано заплащане и предоставяне на по-малък брой лекторски часове и рядкото включване в допълнителни временни дейности, както и негативни оценки за жалбоподателката от членове на колектива, са свързани със защитен признак, поради което доводът за нарушение на материалния закон е неоснователен. Отделно от това, пред КЗД е сключено споразумение между страните относно предоставянето на по-голям брой лекторски часове и възлагане на дейности с временен характер, които носят допълнително заплащане, в изпълнение на което в открито съдебно заседание на 9.05.2011 г. от заинтересованата страна Недялко Недев са представени два броя заповеди, изходящи от него в качеството на директор на училището за определяне на лекторски часове за първия и втория учебен срок на учебната 2010/2011 г., от които е видно, че на жалбоподателката Рада Иванова Илиева са определени лекторски часове в размер на 64 часа за всеки от двата срока, докато например колегата й Даринка Генчева Христова има лекторски часове за всеки от същите два периода в размер на 32 часа. Видно е, че предоставянето на лекторски часове зависи от редица фактори, сред които организацията на учебния процес, преподавания предмет и броя на учениците, които също следва комплексно да се вземат предвид при удовлетворяването на отделните искания на преподавателите от училището . Доводите на жалбоподателката са свързани с исканията й за увеличаване на определения й размер доход при прилагане на диференцираното заплащане и увеличаване на основната й работна заплата, тъй като тя твърди, че същите я поставят в неравностойно положение спрямо други нейни колеги, в частност учители от Севлиево и Габрово. Предвид естеството на исканията и липсата на защитен признак съдът приема, че се касае до спорове с трудовоправен характер, които не подлежат на разглеждане в производството пред КЗД. Установените по преписката факти сочат на оплаквания, свързани с оценяването на изпълнението на трудовите задължения от жалбоподателката от страна на директора и определянето за неадекватно възнаграждение за положения от нея труд в съответствие със стажа, професионалните й качества и подготовка, поради което не представляват спор за неравно третиране, а са на плоскостта на трудовите правоотношения. Оплакванията в жалбата за нарушения при изпълнение на задълженията на заинтересованата страна като директор на училището също не са предмет на спора за дискриминация. Същите са от компетентността на съответните контролни органи в системата на Министерството на образованието, младежта и науката и в системата на общинската администрация, а не подлежат на решаване в настоящото съдебно производство. Предвид изложеното, жалбата като неоснователна подлежи на отхвърляне. Воден от горното, Върховният административен съд,