Решение № 9944 от 27.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7103/2018 г.

Решение № 9944 от 27.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7103/2018 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 95 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите /КЗП/, против Решение № 557/23.03.2018 г., постановено по адм. дело № 85/2018 г. на Административен съд Бургас, с което е отменена негова заповед № 965/6.11.2017 г. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на оспорения съдебен акт, поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се в подадената касационна жалба, че съдът неправилно е извършил преценка на събраните в хода на делото доказателства и от там е извел неправилни правни изводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Сочи се, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена в съответствие с материалния закон и с нея се цели превантивно да се защитят живота и здравето на потребителите, във връзка с установеното съмнение у КЗП, че стоката не отговаря на изискванията за безопасност. В конкретният случай, първоинстанционният съд неправилно е преценил, че с оспорената заповед се председателя на КЗП е забранил временно пускането на стоката на пазара, защото продукта не е маркиран трайно, съгласно стандарта. Цененото от съда доказателство представено от "Попов и син" ООД – протоколи за изпитване от 2012 г., неправилно са приети за валидни, тъй като не удостоверяват, че това е същата стока, която е обект на заповедта. Дружеството не е представило пред органа протокол от изпитвателна лаборатория за съответствието с продукта с нормативните изисквания за безопасност по съответния стандарт, което е наложило органа да извърши такива изпитвания и до установяване именно на факта за съответствие на продукта с изискванията за безопасност е издадена и процесната заповед. Твърди се, че Административен съд Бургас не е направил разлика между заповедта по чл. 86, ал. 1 от ЗЗП която има временен характер и тази по чл. 87 от ЗЗП която има окончателен характер и с нея ще бъде забранено въобще на дружеството да предлага процесната стока. Твърди, че оспорената заповед издадена от Председателя на КЗП е постановена при спазване на нормите визирани в АПК за компетентност, форма на акта и при зачитане на съответствието на издаденият административен акт с административнопроизводствените правила по АПК. Иска се отмяна на атакуваното съдебно решение и решаване на спора по същество от настоящата инстанция, в евентуалност отмяна на съдебното решение и връщане на делото за разглеждане от друг съдебен състав. Претендират се разноски и за двете инстанции. Ответникът – "Попов и син" ООД, чрез процесуален представител оспорват жалбата. Твърди се, че обжалваното решение е правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Застъпва становище, че решението на съда е неправилно и следва да бъде отменено. Върховният административен съд, седмо отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съобразно чл. 218 АПК, същата е основателна. С оспореното решение Административен съд Бургас е отменил заповед № 965/6.11.2017 г. на председателя на КЗП, издадена на основание чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на КЗП към министъра на икономиката и на нейната администрация и във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗП, с която е забранено на "Попов и син" ООД временно пускането на пазара на скейтборд /модел вигорборд/, разделен на две платформи, взаимосвързани с торсионно окачване, с 2 бр. силиконови колела, с надпис "Maxima", произход КНР, арт. № 200143, парт. № L0217, баркод 3 800784201436, за периода, необходим за извършване на необходимия контрол, проверка и оценка на съответствието на стоката с изискванията за безопасност, регламентирани в БДС EN 13613: 2009 "Съоръжения за ролков спорт. Скейтборд. Изисквания за безопасност и методи за изпитване". За да постанови този правен резултат решаващият съд е приел, че при извършена проверка от страна на КЗП на стока, внесена от "Попов и син" ООД за разпространение в магазинната мрежа, на скейтборд /модел вигорборд/, разделен на две платформи, взаимосвързани с торсионно окачване, с 2 бр. силиконови колела, с надпис "Maxima" било установено, че за стоката е възникнало съмнение относно съответствието и с изискванията за безопасност съгласно стандарт БДС EN 13613: 2009 – при визуален оглед на стоката е установено, че върху нея има наличие на изпъкнали части /черни топчета/ на предната и задна платформа, ъглите и ръбовете на дъската са заоблени и в заоблените части по дължината е поставена пластмаса с челни топчета, идентични с тези на повърхността на платформата; липсва и трайно четлива маркировка върху стоката, съдържаща информация за стандарт EN 13613, идентификация на производителя или продавача, метод на идентификация на продукта, максимално допустимо тегло на ползвателя на продукта и съвет "Препоръчва се използването на защитна екипировка. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, но е мотивирана, че е издадена при неясна фактическа обстановка. Посочено е, че в конкретният случай е следвало административния орган да представи доказателства относно наличието на факти, от които може да се направи обоснован извод, че стоката предмет на оспорената заповед може да бъде опасна за потребителя. Прието е, че са недоказани посочените като мотиви основания в оспорената заповед, предвид представен по преписката Протокол за изпитване, в чието съдържание е посочено, че скейтборд RY002 съответства на изискването на раздел 5.2.5 и изискването на т. 7. Налице е и декларация за идентичност на процесния продукт с тествания в цитирания протокол за изпитване, с което се опровергава становището на органа, че е недоказано, че се касае за изпитване на посочените в заповедта стоки. Прието е още, че в представения протокол за вземане на проба, графата в която следва да е посочена акредитираната лаборатория е празна и липсват доказателства, че органа е възложил такава проверка, което е негово задължение и по този начин се опровергават констатациите в заповедта. Решението е неправилно. В конкретния случай заповедта е издадена на основание на Протокол № 30/11.10.2017 г. на КЗП (изрично посочена в административния акт), а наред с това към административната преписка е представен констативен протокол за проверка на документите на стоката № К-0246927/22.08.2017 г., изготвен от младши инспектор при РД - Варна, като е издаден и протокол за вземане на проби. След визуален оглед на стоката е прието, че тя не отговаря на изискванията за безопасност, съгласно стандарт БДС EN 13613: 2009, поради което и в докладна записка изх. № У-02-1728/04.10.2017 г., е предложено да бъде издадена заповед по чл. 86, ал. 1 ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗП за всяка стока или услуга, която може да бъде опасна, съответният контролен орган, в случая КЗП /по аргумент от чл. 82, ал. 1, т. 1 ЗЗП/, може временно да забрани нейното пускане на пазара за периода, необходим за извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността й. С разпоредбата на чл. 69, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗЗП се въвежда общо и принципно задължение за производителите на стоки да предлагат на потребителите само безопасни такива, като в категорията на задължените лица попадат и представители на производителя, когато производителят не е установен на територията на Европейската общност или в държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или вносителят на стоката, когато производителят няма представител в "Европейската общност или в държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство". Легална дефиниция за понятието "безопасна стока" се съдържа в нормата на чл. 70, ал. 1 ЗЗП, според която безопасна е всяка стока, която при нормални и разумно предвидими условия за употреба, включително продължителността на нейното използване, привеждането и в експлоатация, инсталирането и поддръжката й, не представлява риск за живота и здравето на потребителите или той е минимален и съвместим с употребата стоката и е смятан като приемлив за осигуряване високото ниво на защита на потребителите, като се вземат предвид заложените в т. 1 - т. 5 критерии, въз основа на които се извършва преценката дали една стока е безопасна или не по смисъла на общата безопасност на стоките от гледна точка на ЗЗП. В конкретния случай преценката обхваща съществуващият риск за здравето на потребителите по отношение на използването на описаните пластмасови диадеми, респ. за децата като потребителски таргет с оглед вида и характера на разпространяваната стока /Арг.: чл. 71, ал. 3, т. 3, вр. с чл. 70, ал. 1, т. 1 и т. 5 ЗЗП/. А съгласно чл. 70, ал. 3 ЗЗП, като опасна стока се квалифицира всяка стока, която не е безопасна по смисъла на закона. Вярно е, че по делото юридическото лице, в чиято вреда е издадена заповедта за налагане на ПАМ е представило доказателства за изпитване на стоката и за съответствие на същата с посочения стандарт БДС EN 13613: 2009, но правилно органа е приел, че тези изпитвания не са направени в специализирана лаборатория и затова не е кредитирал заключенията на последната. Въпреки дадените указания от страна на издателят на акта към "Попов и син" ООД да представи доказателства за изпитване на продукта в изпитателна лаборатория за съответствието му с нормативните изисквания за безопасност по съответния стандарт, те не са били изпълнени, поради което и правилно административния орган е издал обжалваната заповед. Изложените в обжалваното съдебно решение изводи, че в тежест на издателя на акта е да представи доказателства, че е възложена проверка в акредитирана лаборатория и липсата на такива води до незаконосъобразност на издаденият акт, не се споделят от настоящата инстанция. Доказателствената тежест за опровергаване констатациите на органа лежи върху жалбоподателят и при непредставяне от негова страна на доказателства, че стоката е тествана по съответния стандарт в акредитирана лаборатория, води до недоказване на доводите му изложени в жалбата. Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗП изисква органа само да прецени дали стоката има вероятност да бъде опасна за потребителя, за да постанови мярка по този законов текст. Когато административния орган установи по съответния ред – чрез извършване на проверка чрез лабораторни изследвания, наличието на опасност на стоката, тогава той издава окончателна заповед по чл. 87 от ЗЗП, с която въобще се забранява пускането на пазара на стоката т. е. заповедта по чл. 86, ал. 1 от ЗЗП има временен характер и се издава при вероятност за опасност на стоката, а заповедта по чл. 87 от ЗЗП е окончателна и се издава при наличие на доказателства за опасност спрямо потребителя на съответната стока. С оглед изложеното, изводът на Административен съд Бургас за незаконосъобразност на оспорената заповед е направен в нарушение на материалния закон. Като е приел, че при издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, решаващият съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Спорът е изяснен откъм фактическа страна, поради което делото следва да бъде окончателно решено с отхвърляне жалбата на "Попов и син" ООД срещу заповедта на председателя на КЗП, с която на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗП е забранено на дружеството временното пускането на пазара на процесните стоки. Това е така, тъй като установените факти, релевантни за законосъобразността на заповедта, предвид приложимото правно основание, налагат извод, че в настоящия казус, на базата на точен анализ на събраните доказателства, съотнесени към предпоставките на материалната норма, административният орган е достигнал до правно обоснован извод за наличието на материалноправните предпоставки за приложението на принудителната административна мярка срещу "Попов и син" ООД. По изложените съображения, касационната жалба се явява основателна. Като е отменил оспорената заповед, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Заповедта е издадена при наличие на сочените в нея фактически и правни основания, поради което подадената жалба следва да се отхвърли като неоснователна. Предвид изхода на спора и при приложение на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника по касационната жалба се дължат разноски за двете съдебни инстанции в размер на по 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс настоящият състав на седмо отделение на Върховния административен съд