Решение № 7426 от 18.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2186/2021 г.

Решение № 7426 от 18.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2186/2021 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Инпорт Експорт София Запад" ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. "Овча купел", бл. 43, вх. Б, ет. 1, ап. 1 /съдебен адрес: гр. София, ул. "Дамян Груев" № 20, ет. 1, ап. 1/, подадена чрез пълномощниците му адв. В. и адв. С., против решение № 6735 от 26.11.2020 г. на Административен съд – София – град /АССГ/, постановено по адм. д. № 10163/2020 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-22221719005287-091-001/29.04.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1148 от 23.07.2020 г. на зам. директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП, и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 149. 25 лв. С доводи за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, алтернативно, след отмяната на оспореното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия административен съд, както и да му се присъдят разноски за двете съдебни производства. Ответникът по касационната жалба – директор на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. И. и заявява искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Настоящата касационна инстанция преценява решението на АССГ като валидно и допустимо. Правилно е приел административният съд, че оспорването е допустимо и че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи в предвидената от закона форма след ревизионно производство, възложено от компетентен орган. Съдът правилно е определил спорните между страните по делото въпроси, установил е точно фактите въз основа на събраните доказателства и е обосновал верни изводи за неоснователност на жалбата и материална законосъобразност на РА Изводите му са подробно мотивирани и обосновани. Противно на доводите на касатора мотивите не са противоречиви, а последователни и логични. С РА е коригиран декларираният от ревизираното дружество резултат за данъчния период м. юни 2019 г. от ДДС за възстановяване в размер на 86 800 лв. на ДДС за внасяне в размер на 508. 26 лв. и лихва – 40. 95 лв. в резултат на непризнати декларирани вътреобщностни доставка /ВОД/ с получател АUTO LOOK EXSPRESS LTD с идентификационен номер по ДДС GB262824107 по фактура № 1/29.06.2019 г. за 3 100 бр. кофи по 25 кг. всяка декоративна структурна мазилка. Ревизиращият екип е приел, че "Инпорт Експорт София Запад" ЕООД е получило от неговия доставчик "Макси Груп България Интернешанъл" ЕООД стоката 3 100 бр. кофи по 25 кг. всяка декоративна структурна мазилка по фактура № 1/29.06.2019 г. съгласно приемо-предавателен протокол от същата дата в складова база Фохар, находяща се в гр. София, кв. "Бояна", ул. "Кумата" № 33. Прието е, че тази стока не е изнесена извън територията на страната, но тъй като е реализирана е признато право на данъчен кредит по издадената от "Макси Груп България Интернешанъл" ЕООД фактура в размер на 86 800 лв. и е начислен ДДС в размер на 87 308. 26 лв., посочен във фактурата, издадена от "Инпорт Експорт София Запад" ЕООД на АUTO LOOK EXSPRESS LTD. Спорът между страните по делото е за това доказано ли е от жалбоподателя извършването на ВОД на стоката по фактура № 1/29.06.2019 г., а именно 3 100 бр. кофи по 25 кг. всяка декоративна структурна мазилка, с получател АUTO LOOK EXSPRESS LTD GB262824107 и място на получаване в Румъния. Както правилно е приел първостепенният съд, спорни са и двете предпоставки за признаване на доставката за освободена – 1. правото на разпореждане със стоката като собственик да е прехвърлено на получателя и 2. стоката да е изпратена или превозена в друга държава членка и вследствие на това изпращане или превозване тя е напуснала физически територията на страната на доставката /виж решение на СЕС по дело С-492/13, Траум, т. 24/. Изразът "изпратени или превозени", употребен в чл. 138, пар. 1 от Директива 2006/112, съответстващ на чл. 28 а, пар. 3 първа алинея от Шеста директива, следва да се тълкува в смисъл, че стоките действително са напуснали страната на доставката според решението на СЕС от 27 септември 2007 г. по дело С-409/04, Teleos. Що се отнася до прехвърлянето в полза на приобретателя на правото за разпореждане с материална вещ като собственик, то представлява условие, присъщо на всяка доставка на стоки, както е определена в член 14, параграф 1 от Директива 2006/112. Това условие следва да бъде доказано, тъй като на всяка една освободена ВОД съответства ВОП, обложено в държавата членка, в която пристигат стоките. По този начин освобождаването на ВОД, съответстваща на ВОП, позволява да се избегне двойното данъчно облагане и следователно – принципът на данъчния неутралитет. Правилно е обяснил АССГ в мотивите на своето решение, че това е така, защото в контекста на преходния режим по ДДС, въведен с Директива 91/680, все още не са налице условията за прилагане на принципа на облагане в държавата членка по произход / решение на СЕС по дело С-409/04, Teleos, т. 21, т. 22, т. 24 и т. 25; решение на СЕС от 6 септември 2012 г. по дело C-273/11, Mecsek-Gabona, т. 32/. При липсата на конкретна разпоредба в Директива 2006/112 относно доказателствата, които трябва да представят данъчно задължените лица за доказването на посочените две условия, за да се ползват от освобождаването от ДДС, в правомощията на държавите членки е в съответствие с чл. 131 от тази директива да определят доказателствата / решение на СЕС по делото Траум, т. 27/. Документите, необходими за удостоверяване на ВОД, са регламентирани в чл. 45 ППЗДДС. Оспорени са от приходните органи доказателствата по чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС в приложимата редакция - транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество. От страна на жалбоподателя са представени 4 международни товарителници /CMR/ с превозвач "Бултранс 2018" ЕООД, както и писмено потвърждение. Правилно АССГ е приел, че писменото потвърждение не отговаря на формалните изисквания, регламентирани в чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС, тъй като не съдържа данни за място на получаването на стоката, име на лицето, предало стоката, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоката, и длъжностното му качество, поради което не доказва, че стоките са получени на територията на друга държава членка. Според товарителниците стоката следва да бъде разтоварена в Poroshia, Centura de Sud Alexandria, Romania, а е натоварена в база Фохар, София, ул. "Кумата" № 33. Формално четирите CMR съдържат подписи на изпращач /жалбоподателя/, превозвач /"Бултранс 2018" ЕООД/ и получател /"АUTO LOOK EXSPRESS LTD/. Независимо от това в хода на ревизията приходните органи са доказали редица факти, обосноваващи верен извод за това, че стоките не са напуснали територията на страната с посочените в товарителниците влекачи и полуремаркета и с водачи, вписани в пътните листове. Установено е, че в периодите, в които два от влекачите според CMR би следвало да превозват процесната стока до Румъния, според данните от ПП Митници, модул "Пътни такси и разрешителни" същите, но с полуремаркета с други регистрационни номера и други водачи, са преминали през ГП Капитан Андреево. От страна на превозвача не са представени доказателства за заплатени пътни такси и за командироване на шофьорите, които са назначени по трудови договори в друго дружество, но пренаети от него според превозвача по силата на сключен договор за предоставяне на персонал. Той не твърди и не доказва направени разходи във връзка с транспорта – за гориво, за пътни такси и командировки на шофьорите. Освен това, според получения отговор от компетентните органи във Великобритания на посочения бизнес адрес няма дружество "АUTO LOOK EXSPRESS LTD. На адреса живее жена с българско гражданство, но управителят на дружеството П. П. не пребивава там. Тъй като това дружество е високо рисков липсващ търговец, същото е дерегистрирано от 9 август 2019 г. В договора между жалбоподателя и АUTO LOOK EXSPRESS LTD не е посочено кой представлява купувача и кой го е подписал от негово име. Такива данни липсват и в поръчката от 28.06.2019 г. Не е ясно кой е положил подпис в товарителниците в кл. 24, а и в потвържданието не е посочено категорично, че именно представляващият дружеството – получател е получил стоките. Липсата на такива данни указва на опит да се прикрие действителният автор на документите. Допълнителен аргумент за това, че превозвачът не е превозил стоката до Румъния е този, че не се представят от негова страна доказателства за плащане по фактурата за транспортни услуги, издадена от него на АUTO LOOK EXSPRESS LTD. При правилно обоснован извод от страна на административния съд, че стоките не са напуснали територията на страната и не са получени на територията на Румъния от вписания във фактурата получател се поставя въпросът за добросъвестността на продавача и доколко той е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществената от него ВОД не го довежда до участие в измама /виж решението на СЕС по делото Teleos, т. 68/. Правилно са приели издателите на РА, че установените в хода на ревизията факти и обстоятелства изключват добросъвестността на жалбоподателя при осъществяването на процесната операция. На първо място, както вече беше посочено по-горе, от нито един от подписаните и получени от него документи /договор и поръчка/ не става ясно кое е лицето, което ги е подписало от името на АUTO LOOK EXSPRESS LTD. Освен това, доставчикът се е съгласил да получи отложено плащане на стоките до 28.11.2019 г., но доказателства за направено такова плащане по делото не са представени. Доверил се е на превозвач, който няма договор за превоз с английското дружество и не е получил плащане по издадената от него фактура. Установените данни за свързаност между жалбоподателя и дружествата, които би трябвало да са предоставили на превозвача влекачите и полуремаркетата, обосновават извод за това, че жалбоподателят чрез своя управител е бил длъжен да знае, че осъществената от него операция е част от измама и не е взел всички разумни мерки за избягването й. Според т. 1 от диспозитива на решението на СЕС от 6 септември 2012 г. по дело C-273/11, Mecsek-Gabona, член 138, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че допуска на продавача да се откаже ползването от правото на освобождаване на вътреобщностна доставка, при условие че бъде установено с оглед на обективни фактори, че той е знаел или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била част от извършена от приобретателя измама, и че не е взел всички зависещи от него разумни мерки за избягване на собственото си участие в тази измама. С оглед така изложените съображения настоящият тричленен състав на Върховния административен съд преценява като правилно решението на АССГ, с което е приет за материално законосъобразен оспореният РА и е отхвърлена като неоснователна жалбата против него. Същото е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение