Решение № 4156 от 30.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 510/2009 г.

Решение № 4156 от 30.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 510/2009 г., VI о., докладчик съдията Маргарита Славова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 76, ал. II от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по жалба на Директора на Районната здравноосигурителна каса гр. Разград, против Решение № 99/2.12.08 г., постановено по адм. д. № 145/2008 г. на Административен съд гр. Разград, отменящо оспорена Заповед № РД- 09-541/2.09.08 г. на едноличния орган - касатор, с която за 4 броя нарушения на чл. 10, т. 3 от ИД, чл. 188 от НРД (2006 г. и т. 201.8 от Решение № РД-УС-04-127/27.12.07 г. на УС на НЗОК, представляващи неизпълнение на договорената по вид и обем медицинска помощ по КП № 61, изразило се в неспазени медицински критерии за дехоспитализация на пациенти с ИЗ № 4813; № 5397 и № 5398 - по т. I и за пациент с ИЗ № 4618 - по т. II, на основание чл. 45, ал. IV, т. 2 б. "б" от ИД и чл. 238, ал. IV, т. 4 б., "б" от НРД/06 г. на "МБАЛ Св. Иван Рилски-Разград" АД са наложени имуществени санкции - финансови неустойки в общ размер от 720 лева (4х180 лв.). Поддържа се оплакване за недопустимост на обжалваното решение, като постановено по незаконосъобразно образувано и проведено съдебно производство, произтичащо от нередовно упражнено право на жалба от ответника по касация, по смисъла на чл. 150, ал. I, т. 6 АПК, както и от реализирането му в нарушение на чл. 152, ал. I, АПК. Не е формулирано искане в касационната жалба по това възражение, но в условията на алтернативност се поддържа и оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради допуснато нарушение на материалния закон. Жалбата се аргументира с доводи по съществото на материалноправния спор. Релевираните оплаквания представляват касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че АС гр. Разград е постановил неправилно решение, като моли за неговата отмяна и отхвърляне на първоначалното оспорване на заповедта. Ответникът по касация - "Многопрофилна болница за активно лечение Св. Иван Рилски-Разград" АД гр. Разград, не се представлява и не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното обжалване. Върховният административен съд, Шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, съответства на изискванията на чл. 212 АПК и следователно, е процесуално допустима. Разгледана по същество неоснователна. За да отмени оспорената Заповед № РД-09-541/02.09.08 г. на директора на РЗОК гр. Разград в производство по АПК , във връзка с чл. 76, ал. II ЗЗО, Административният съд гр. Разград е приел, че упражнявайки властническото си правомощие по чл. 254, ал. II от НРД (2006 г., едноличният административен орган, макар и да е изложил самостоятелни мотиви) различни от констатациите в Медицинския протокол (, с които е обосновал извода си защо приема, че санкционираните нарушения са извършени, не е приложил правилно материалния закон. Допълнителното мотивиране на оспорената заповед се е налагало, тъй като касаторът е действал в хипотезата, при която специализираният нормативно установен орган) Арбитражна комисия по чл. 75 ЗЗО (не е стигнал до решение по 3 от процесните 4 нарушения, касаещи дейността на ответника по клинична пътека № 61 - Остър и обострен хроничен пиелонефрит. Приел е за неоснователно възражението за допуснато нарушение по чл. 59, ал. II, т. 4 АПК при издаване на санкциониращия индивидуален административен акт, но за основателни оплакванията на оспорващото заповедта лечебно заведение, за неправилно приложение на материалния закон. Изводът е обосновал с установените факти по делото. Поради това е изградил краен решаващ извод за незаконосъобразност на атакувания акт. Настоящият касационен състав, прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение съобразно релевираните с касационната жалба отменителни основания и след служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон на проверявания съдебен акт, намира жалбата за неоснователна, по следните съображения: Поддържаните доводи за недопустимост на обжалваното съдебно решение са без опора в закона. Касаторът счита, че след като първоначалната жалба не е отговаряла на изискванията на чл. 150, ал. I, т. 6 АПК и е подадена в нарушение на нормата на чл. 152, ал. I АПК, е била нередовна и сезираният съд не е дължал произнасяне по нея. Това не е така, защото е достатъчно с оспорването да се изразява общо недоволство от административния акт (още повече, в случая, той е със санкциониращ характер), за да се приеме, че не е налице нередовност (неяснота), подлежаща на отстраняване. Сезираният съд е действал при условията на императивното правило на чл. 168 АПК, проверявайки изцяло законосъобразността на оспорената Заповед на касационния жалбоподател. Всеки конкретен порок на акта е самостоятелно основание за оспорването, като при проверката, съдът не е обвързан от основанията, въведени с жалбата, нито от направените с нея искания (арг. от чл. 168, ал. II АПК). Ето защо, като е приел, че е редовно сезиран в процесната жалба, АС гр. Разград правилно я е разгледал по същество и не е постановил порочен съдебен акт, както твърди касатора. Не е състоятелно и оплакването, че оспорването е било нередовно упражнено пред първоинстанционния съд, тъй като не е извършено по регламентирания с нормата на чл. 152 АПК ред, а направо в АС гр. Разград. Да, нарушен е от ответника по касация нормирания ред в чл. 152 АПК, но това не влече като последица - нередовност на оспорването, а още по-малко твърдяната недопустимост на съдебния акт, с който то е приключило. Аргументите за горното разбиране се съдържат в нормативните текстове, като ал. IV на чл. 152 АПК, например, предписва реда за преодоляване на евентуалното нарушение от страна на административния орган по ал. II и ал. III на чл. 152 АПК, който ред на общо основание е приложим и при подаване на оспорването направо в съда, а не чрез органа, издал оспорвания акт. Освен това, издателят на акта не може да преценява допустимостта и редовността на оспорването, респ. да откаже изпращането му на това основание до съда. След като делото е било окомплектовано с пълната административна преписка и не са били засегнати процесуалните права на страните, то очевидно не може да се обсъжда каквото и да е нарушение на съдопроизводствените правила, което прави изцяло неоснователно възражението в горния смисъл. По отношение на развитото оплакване в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон от първоинстанционния съд, настоящият касационен състав го намира също за неоснователно. Мотивите на АС гр. Разград, обосновали извода му за отмяна на оспорената Заповед № РД-09-541/02.09.08 г. на директора на РЗОК гр. Разград, са логически последователни и съответни на установените факти по делото и закона, поради което се споделят изцяло. По възложената медицинска проверка на ответното лечебно заведение е съставен Медицински протокол № РД- 13-195/25.06.08 г., в който по т. 5 "По кл. п. № 61 "Остър и обострен хроничен пиелонефрит" са констатирани нарушения на чл. 10 т. 3 от ИД № 17-0197/14.03.08 г., сключен от "МБАЛ Св. Иван Рилски-Разград" АД с НЗОК и на т. 201.8 от Решение № РД-УС-04-127/27.12.07 г. на УС на НЗОК. Те са се изразили, според лекаря-контрольор, в нарушаване на диагностично-лечебния алгоритъм на КП № 61, тъй като не са били спазени медицинските критерии за дехоспитализация, отразяващи достигнатата и лечебна цел. И за четирите случая е направена констатация, че пациентите са изписани с влошени кръвни показатели - хемоглобин и СУЕ. Нарушенията са квалифицирани по-късно от органа като "несъответствие между договорената по вид и обем и оказаната медицинска помощ" по смисъла на чл. 238, ал. IV, т. 4 б. "б" НРД (06 г. и санкционирани с предвидената в същата норма финансова неустойка. По констатациите в МП лечебното заведение - обект на медицинската проверка, е възразило в 7-дневния преклузивен срок, по реда на чл. 75 ЗЗО, респ. чл. 234, ал. I НРД)06 г. и директорът на РЗОК гр. Разград е изпратил спора за решаване от Арбитражната комисия (чл. 242 НРД)06 г. (, която видно от т. 5 на Арбитражно решение № 8/17.07.08 г.) л. 95 (е потвърдила нарушението относно ЗЗОЛ с ИЗ № 4618. За останалите три случая, АК не е стигнала до решение, което се установява от Протокол № 9/15.07.08 г., тъй като при гласуването гласовете са се разделили на три -"за потвърждаване на тези констатации" и три -"против". Правилно АС гр. Разград е приел, че в случая е било налице приложното поле на хипотезата на чл. 254 от НРД-2006 г., защото Законът за здравното осигуряване не е уредил подобна хипотеза с нормите на чл. 75 и чл. 76 . Независимо от това, както потвърдените, така и констатациите, за които специализираният орган по чл. 75 ЗЗО не е стигнал до решение, но са легнали в основата на извода за прилагане на съответните санкции, подлежат на общо основание, като фактическата част на самата санкция, на оспорване за законосъобразност по реда на АПК, в какъвто смисъл е изричната норма на чл. 76 ал. II ЗЗО. В съответствие със закона първоинстанционният съд е провел доказателствената дейност в процеса и на базата на събраните доказателства е изградил съответни на фактите изводи. Приетата по делото съдебно- медицинска експертиза правилно е кредитирана от решаващия съд, тъй като тя не е била оспорена от страните в съдебното заседание на 20.11.08 г. Не са налице и обективни предпоставки за поставяне под съмнение на нейните изводи, защото те не влизат в противоречие с останалите доказателства по делото (чл. 202 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК). В този смисъл е изцяло неоснователно оплакването в касационната жалба, че с нейното съобразяване във фазата на изграждане на решаващите изводи по спора, административният съд е допуснал нарушение на закона, тъй като това доказателствено средство противостояло на решението на АК относно констатацията по отношение на ЗЗОЛ с ИЗ № 4618, а и на медицинския протокол изцяло. След като касаторът е участвал в съдебното заседание и е взел активно участие в производството по чл. 195-чл. 203 ГПК, като не е оспорил заключението на приетата по делото експертиза, не може тепърва, с касационната жалба, да направи това. А твърдението за допуснати нарушения в решаващата дейност на съда при преценката на доказателствата, е без опора в делото. АС гр. Разград е изложил подробни и логически последователни съображения относно формираните изводи, като е обсъдил всички представени по делото доказателства. В случая не става въпрос за конкуренция на различни доказателства относно един и същи факт, а за неосъществяване на основанието за прилагане на финансовите неустойки по чл. 238, ал. IV, т. 4 б. "б" от НРД-2006 г. Нормативно въведените изисквания с Решение № РД-УС-04-127/27.12.07 г. на УС на НЗОК и Приложенията към него, относно задължителните медицински дейности по КП № 61, вкл. в частта "дехоспитализиране и определяне на следболничен режим" са свързани с "подобряване на лабораторните показатели - липса на левкоцитурия, левкоцитоза", каквито не е констатирал при медицинската проверка и лекаря-контрольор. Подобряването, влошаването или запазването на стойностите на други показатели, които нямат пряко отношение към лекуваното заболяване по КП № 61 и още повече - не са въведени като нормативно задължение на болничното задължение да ги съобразява при изписването, защото могат да се дължат да други заболявания или състояния на пациента, са без значение за санкционираното нарушение. Това е така защото, щом липсва законоустановено задължение за ЛЗ в горния смисъл, то обективно е нямало как да бъде и нарушено. Тълкувайки правилно граматически, логически и в тяхната систематична последователност нормите на чл. 70-чл. 76 от ЗЗО, както и допълващите ги от Раздел III и Раздел IV на Глава Двадесет и първа на НРД-06 г., в съответствие с материалния закон, АС гр. Разград е изградил решаващ извод за отмяна на оспорената заповед, поради наличие на отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК- противоречие с материалноправни разпоредби. Констатациите на лекаря-контрольор се свеждат до "изписване на пациентите с влошени клинико-лабораторни показатели". Такива лабораторни показатели, предвидени като критерии за дехоспитализация по КП№ 61 са левкоцитурията и левкоцитозата, за наличието или липсата на каквито, изобщо не се споменава в медицинския протокол по отношение на нито едно от конкретно посочените ЗЗОЛ. При неустановеност на санкционираните нарушения, неправилно са приложени финансовите неустойки по чл. 238 ал. IV т. 4 б. "б" от НРД-2006 г. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че обжалваното решение на АС гр. Разград, следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за неговата отмяна. По тези съображения, Върховният административен съд, Шесто отделение