Решение № 2667 от 9.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2932/2015 г.

Решение № 2667 от 9.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2932/2015 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Хусейн Паринзаде Душанлу, гражданин на Иран, подадена чрез адв. П. Александрова, против решение № 317/20.01.2015 г., постановено по адм. д. № 8613/2014 г. по описа на Административния съд София-град (АССГ). С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Хусейн Паринзаде Душанлу против решение № 5192/07.08.2014 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което на оспорващия е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради и което е поискана отмяната му. Ответната страна - заместник - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Според прокурора, не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е отхвърлил жалбата, с която е сезиран, приемайки, че отказът на административния орган за предоставяне на бежански статут на жалбоподателя е законосъобразен. Съдът е преценил като правилен извода на административния орган за липса на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на чужденеца не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут спрямо Хусейн Паринзаде Душанлу по смисъла на чл. 9 от ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Иран поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. АССГ е посочил, че не е установено по отношение на чужденеца да са налице тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване на доводите на страните и приложимите нормите на вътрешното и международното право, както и съответните директиви от правото на ЕС намира, че решението на Административния съд - София-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени и съответни на тях са и направените правни изводи. Съдът е анализирал подробно представените по делото доказателства. Въз основа на този анализ е формирал обоснования извод, че по отношение на търсещия закрила, не са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на Хусейн Паринзаде Душанлу. Лицето няма причини да не живее в Иран, защото спрямо него не е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини. Не са установени проблеми на чужденеца с официалните власти, не е бил чл. на политическа партия или организация и не е преследван поради това по политически причини. Не е без значение и фактът, че по време на проведените интервюта чужденецът дава противоречива информация. С жалбоподателя са проведени три интервюта, от които става ясно, че той е съобщил, че се страхува от преследване от страна на роднините му, тъй като бил християнин. От съдържанието на протоколите, на които са записани интервютата, не може да се направи обоснован извод, че страхът от преследване на чужденеца, заради посочените от него религиозни причини, е основателен. От съобщената от кандидата информация, не се установява той да е преследван в държавата си на произход заради посочените религиозни причини. В проведеното на 14.07.2014 г. интервю Хусейн Паринзаде Душанлу е посочил, че е християнин и не е към никое течение на религията, както и че се кланя на Бог Отец, като името му е Яхова (Йехова) - небесния Бог. Прави впечатление обаче противоречието на първото посочено по-горе твърдение, а именно че когато е накаран да се прекръсти, чужденецът е направил половинчат кръст, като е уточнил, че не се кръсти, защото бил в протестантската църква, а там рядко се кръстели. Тук е редно да се посочи, че кръстният знак е най-краткият символ на християнската вяра, поради което дори и да се приеме, че чужденецът е протестант и като такъв не се кръсти, то като християнин той трябва да знае как се извършва прекръстването с пръсти. Чужденецът не сочи конкретни факти и обстоятелства, които са залегнали в основата на решението му за промяна в религиозната му принадлежност. Този извод не се променя и с представеното от жалбоподателя свидетелство за свето кръщение. По делото липсват данни, че чужденецът действително е променил религията си и това е в резултат на негова дълбока убеденост и осъзната решимост. В този смисъл само и единствено представеното свидетелство за свето кръщение не доказва действителна промяна в религиозната принадлежност. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 от ЗУБ правилно съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от материалите по делото, в Иран към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В разглеждания случай, предвид разказаната бежанска история на чужденеца, не е установено по безспорен начин, същият да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Използваната от административния орган и съда информация за Иран е актуална, поради което са изяснени всички обстоятелства, относими към бежанската история на чужденеца и ситуацията в страната му на произход. Изложеното дотук сочи, че при постановяване на решението си съдът не е допуснал твърдените от касатора нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано, и правилно е отхвърлил жалбата против отказа на административния орган за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения обжалваното решение, като правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховния административен съд - трето отделение,