Решение № 3130 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10065/2020 г.

Решение № 3130 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10065/2020 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общото събрание на собствениците на [ адрес] [жк], гр. Бургас, представлявано от управителя С. К., срещу решение № 753 от 26.06.2020 г., постановено по адм. дело № 1364/2019 г. по описа на Административен съд - Бургас, в частта с която е отхвърлена жалбата му против разрешение за строеж № 0-42 от 31.05.2019 г., издадено от главен експерт в Дирекция "Устройство на територията" при община Бургас. Излагат се доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспореното разрешение за строеж, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответниците – арх. Д. Е. -главен експерт в Дирекция "Устройство на територията" – Бургас, Потребителна кооперация "Наркооп" – Бургас, С. Г., Л. Л. и М. Н. не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – Бургас е образувано по жалба на общото събрание на собствениците от вх. [адрес] находящ се в гр. Бургас, [жк], представлявано от управителя С. К., против разрешение за строеж № 0-42 от 31.05.2019 г. за обект "Игрална залата с хазартни автомати - вътрешно преустройство на самостоятелен обект с идентификатор 07079.602.217. 1. 656-кафе сладкарница, находящ се в сграда с идентификатор 07079.602.217. 1, в ПИ с идентификатор 07079.602.217 по КККР на гр. Бургас, УПИ XVI-217, 218 в кв. 15 по плана на [жк] гр. Бургас". За да отхвърли оспорването, съдът приема, че разрешението за строеж е издадено от компетентен орган, съгласно заповед № 494 от 23.02.2016 г. на главния архитект на община Бургас за предоставяне на правомощия на основание § 1, ал. 4 ДР ЗУТ, в изискуемата от закона форма с посочване на фактически и правни основания съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, без съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Като се позовава на заключението на съдебно-техническата експертиза, приема, че е спазено изискването по чл. 44, ал. 1 от Закона за хазарта за отстояние на игралните зали и казина на не по-малко от 300 метра от училища. Обосновава извод, че преустройството на помещението касае самостоятелен обект на партерен етаж, намиращ се в пространството между два входа на жилищната сграда, който не е част от етажната собственост и затова е неприложима разпоредбата на чл. 185 ЗУТ. Излага съображения, че с преустройството не се засягат общи части, нито се твърди наличието на наднормено и друго замърсяване при изграждане на обекта, поради което не е необходимо съгласие на останалите собственици на етажната собственост. В останалата му прекратителна част съдебният акт с характер на определение не е обжалван и е влязъл в сила. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора обстоятелства са установени след задълбочена преценка на събраните по делото доказателства, включително и приетите и неоспорени от страните заключения на съдебно-техническите експертизи. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Фактическите констатации се подкрепят от приетите доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. По делото е установено, че с договор за наем от 21.03.2019 г., потребителна кооперация "НАРКООП"-Бургас предоставя за временно и възмездно ползване собствения си недвижим имот – "кафе-сладкарница" на "Уан Бет" ООД – Бургас, като имотът ще бъде използван за игрална зала с хазартни игрални автомати. С направено до община Бургас искане от собственика на обекта е поискано одобряване на проекти за строеж, представляващ "Игрална зала с хазартни игрални автомати – вътрешно преустройство на кафе-сладкарница с идентификатор 07079.602.217. 1. 656, в партерен етаж на сграда с идентификатор 07079.602.217. 1". Предмет на разрешението за строеж е самостоятелен обект – "кафе-сладкарница", обособен в подблоковото пространство на [адрес] на описаната жилищна сграда, състоящ се от търговска зала, кухненски блок, складови и сервизни помещения, застроена площ 150, 18 кв. м., при граници прохода на [вход] на [жилищен адрес] външен зид, [вход] на [жилищен адрес] външен зид, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена (нот. акт № 141/2007 г.). Достъпът до него е със самостоятелен вход. С одобрения инвестиционен проект се предвижда вътрешно преустройство на съществуващия обект в "Игрална зала с хазартни игрални автомати". Неговото предназначение се променя, въпреки че остава за "търговска дейност". Основателно е възражението на касатора, че кафе-сладкарницата е обект за обществено хранене с код 570, а игралната зала е с код 640 - за спортна и развлекателна дейност по смисъла на приложение 4 към чл. 16, ал. 3 от Наредба РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри във вр. с § 5, т. 41 ДР ЗУТ. Независимо от това обектът и след предвидената промяна на предназначението му продължава да е за нежилищни нужди. Основният спорен въпрос е свързан с изискването за съгласие на собствениците в етажната собственост, когато се разрешава преустройство и промяна предназначението на самостоятелен обект за нежилищни нужди в заварена сграда. Съгласно чл. 38, ал. 5 ЗУТ самостоятелни обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена сграда, могат да се преустройват и да променят предназначението си по общия ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост при условие, че се спазват изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 - 4 и не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. Ако не са налице тези условия, се спазват изискванията на чл. 185, ал. 2 и ал. 3. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в случая не се променя конструкцията на обекта, не се отнемат общи помещения и площи или части от тях, нито се променя предназначението на такива, не се засягат и не са изменят съществено общи части на сградата, не се предвиждат нови инсталации, както и не се доказва наличието на наднормено шумово и друго замърсяване с изграждането на обекта. Всички тези обстоятелства се установяват от представения по делото комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционния проект с основните изисквания към строежите на основание чл. 166, ал. 1, т. 1 ЗУТ във вр. с чл. 142, ал. 6, т. 2 ЗУТ. В него подробно е отразено в какво се изразява вътрешното преустройство, а именно – премахване на някои неносещи зидове, изграждането на нови такива, полагане на настилка в помещенията, нанасяне на латекс и др. Изложените в жалбата доводи, че изграждането на обекта ще доведе до наднормено шумово и друго замърсяване се опровергават отново от комплексния доклад, чиито констатации не са оборени от касатора. Искане от негова страна за назначаване на експертиза за установяване на това обстоятелство не е направено. В случая изрично се предвижда поставянето на звукопоглъщащ таван от акустични плочи, акустична мембрана за подобряване на звукоизолацията, облицовки за ефективно намаляване на шума, монтиране на вибродемпващи подложки за поставяне на игралните автомати и др. С оглед предмета на оспореното разрешение за строеж - преустройство и промяна предназначението на самостоятелен нежилищен обект в заварена сграда, при установено спазване на изискванията, разписани в чл. 185, ал. 1, т. 2-4 ЗУТ и без да се допуска наднормено шумово или друго замърсяване, правилно от съда е приета за приложима разпоредбата на чл. 38, ал. 5, изр. 1 ЗУТ. В тази хипотеза не е необходимо съгласието на собствениците в етажната собственост. Възражението на касационния жалбоподател за неспазване на предвидената в чл. 9, ал. 1 от Закона за хазарта забрана за изграждане на игрална зала в жилищна сграда е направено в първоинстанционното произвоство и е обсъдено подробно в обжалваното решение. Законът за хазарта (ЗХ) урежда условията и реда за: организиране на хазартни игри; организиране на дейностите по производство, разпространение и сервиз и по внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване; издаване, продължаване, отнемане и прекратяване на лицензи за дейностите по т. 1 и 2; както и контрола върху дейностите по т. 1 и 2 - чл. 1. В случая е спазено изискването по чл. 44, ал. 1 ЗХ за отстояние на игралните зали и игралните казина от училища. В ЗХ не са въведени други особени правила относно разрешаване строителството на такъв вид обекти, поради което спрямо тях са приложими предвидените в ЗУТ условия. В чл. 9, ал. 1 ЗХ се въвеждат забрани по отношение организирането на хазартни игри в определени сгради и прилежащите им площи. Разпоредбата намира приложение при "организирането" на хазартни игри, т. е. е относима към тази специфична дейност, регулирана от ЗХ, но не е свързана с административното производство по издаване на разрешение за строеж с предмет "игрална зала". Отделно от това, нормата на чл. 9, ал. 1 ЗХ, в действащата към момента на издаване на оспорения акт редакция (преди изм. с ДВ, бр. 14/2020 г.), не съдържа забрана за организирането на хазартни игри в жилищни сгради в режим на етажна собственост без решение на общото събрание на собствениците, взето по реда на ЗУЕС. Правилно първоинстанционният съд приема, че съответствието на административния акт с материалния закон следва да се преценява към момента на издаването му съгласно чл. 142, ал. 1 АПК. Наведените в касационната жалба възражения относно неспазена процедура по надлежно уведомяване на живущите в сградата, вкл. непосредствените съседи на обекта, които не са могли да упражнят правата си на оспорване, не се споделят от настоящия състав. В случая жалбоподателят своевременно подава жалба срещу издаденото разрешение за строеж, която е приета от съда за допустима и е разгледана по същество. Позоваването на нарушени чужди права е недопустимо. Предвид изложеното решението в обжалваната му отхвърлителна част като правилно следва да се остави в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение