Решение № 6350 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7922/2014 г.

Решение № 6350 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7922/2014 г., III о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Семена Добрич" АД, гр. Добрич срещу Решение № 41 от 28.04.2014 г. по адм. дело № 589/2013 г. по описа на Административен съд - Добрич. С обжалваното решение са отхвърлени предявените от "Семена Добрич" АД, ЕИК 124013530, гр. Добрич обективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 140 051,51 лева, представляващи левовата равностойност на 71 607,20 евро - обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между действително договорените 101 757,60 евро за 37 688 кг заготвено семе (хибриден слънчоглед) и реално получените от ищеца 30 150,40 евро за същото семе въз основа на сключено между него и австрийската фирма Advance Agrifood Management GMBH/AAM споразумение от 27.04.2009 г. за размножение на слънчогледови семена реколта 2009 г., причинени вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на кмета на община Камено по забавеното съобщаване на негова заповед № РД-09-81/05.03.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 01.07.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за заплащане на сумата от 54 101,50 лева, представляващи левовата равностойност на 27 661,66 евро - обезщетение за забава на плащането на обезщетението за вреди за периода от 23.12.2009 г. до 01.07.2013 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва като неправилен и некореспондиращ с доказателствата по делото извода на АС Добрич за липса на причинно-следствена връзка между незаконосъобразните действия, респ. бездействия на кмета на Община Камено по забавеното връчване на Заповед № РД-09-81 от 05.03.2009 г. и твърдения от ищеца нереализиран приход от слънчогледово семе. Поддържа, че всички елементи от фактическия състав за ангажиране на отговорността на Община Камено по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са налице, поради което иска отмяната на решението със законните последици. Претендира присъждане на разноски, включително адвокатско възнаграждение. Ответната страна - Община Камено, чрез процесуалния си представител адв. Мария Овагемова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред АС Добрич е било образувано по предявените от "Семена Добрич" АД, ЕИК 124013530, гр. Добрич срещу Община Камено обективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 140 051,51 лева, представляващи левовата равностойност на 71 607,20 евро - обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между действително договорените 101 757,60 евро за 37 688 кг заготвено семе (хибриден слънчоглед) и реално получените от ищеца 30 150,40 евро за същото семе въз основа на сключено между него и австрийската фирма Advance Agrifood Management GMBH/AAM споразумение от 27.04.2009 г. за размножение на слънчогледови семена реколта 2009 г., причинени вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на кмета на община Камено по забавеното съобщаване на негова заповед № РД-09-81/05.03.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 01.07.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за заплащане на сумата от 54 101,50 лева, представляващи левовата равностойност на 27 661,66 евро - обезщетение за забава на плащането на обезщетението за вреди за периода от 23.12.2009 г. до 01.07.2013 г. Искът за обезщетение за вреди е обоснован с оглед твърдението за наличието на незаконосъобразни фактически действия, респективно бездействия на кмета на община Камено по късното връчване на Заповед № РД-09-81/05.03.2009 г. /с която е разпоредено да се осигури пространствена изолация/ и тези действия/бездействия да са довели до настъпване на посочените в исковата молба вреди. В случай на своевременно съобщаване на заповедта времето до цъфтежа на слънчогледа би било достатъчно за влизане в сила на заповедта, съответно за избягване на риска от засяване на съседните площи със слънчоглед от заинтересованите лица Стоян Луков и Георги Ганчев. Посевите, засети в нарушение на пространствената изолация, биха били премахнати по реда на чл. 72 от ЗППМ и не би се стигнало до влошаване на генетичната чистота на продукцията на дружеството. За да отхвърли предявените искови претенции, АС Добрич е приел, че е налице първият елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразни фактически действия и бездействия от страна на кмета на Община Камено, свързани с късното съобщаване на заповедта за пространствена изолация. Съдът е достигнал до извода за липса на пряка причинно-следствена връзка между претендираните имуществени вреди /пропуснати ползи/ и твърдяното незаконосъобразно фактическо действие/ бездействие на административния орган, което обуславя неоснователността на иска за обезщетение за вреди и кумулативно предявения с него иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за забава. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя крайния извод на АС Добрич за неоснователност на предявените от "Семена Добрич" АД искови претенции спрямо Община Камено. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата/общината дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В този смисъл, тъй като имуществената отговорност по този закон е обективна, безвиновна, вината не е елемент от фактическия състав на отговорността. Искът се предявява срещу органите, от чиито незаконни действия и бездействие са причинени вредите /чл. 7 от ЗОДОВ/. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съответно ангажирането на отговорността на държавата/общината, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, включително нищожен или оттеглен (съгласно чл. 204, ал. 3 от АПК), или незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице, при или по повод изпълнение на административна дейност; 2. вредоносен резултат, наличие на реална вреда, настъпила за ищеца /имуществена или неимуществена/; 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, незаконосъобразното действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата/общината по посочения ред. Обосновано АС - Добрич е приел за незаконосъобразни фактическите действия, респ. бездействия на административния орган /кмета на община Камено/ по връчване на заповедта за пространствена изолация от 05.03.2009 г. От събраните по делото доказателства е видно, че процесният административен акт е съобщен на заинтересованите лица повече от два месеца по-късно от издаването му. Според първоинстанционния съд не е спазен срокът по чл. 61 от АПК /тридневен срок за връчване на административния акт/, като без значение за този извод е фактът относно конкретните причини за забавеното връчване на заповедта и дали правилно органът е разпоредил на земеделския производител Стоян Димитров Маринов, с когото ищецът е бил в преки договорни отношения за обработване на посевите, да съдейства при идентифицирането на съседните масиви и съобщаването на заповедта. Наличието на незаконосъобразно фактическо действие/бездействие на конкретен административен орган е една от материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на държавата и общините по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Следващият задължителен елемент от фактическия състав на отговорността е пряката причинно-следствена връзка между незаконосъобразното действие/бездействие и претендирания вредоносен резултат. В процесния случай претендираните от ищеца имуществени вреди, представляващи разликата между договорената и действително получената цена за добива на хибриден слънчоглед реколта 2009 г. по споразумение с австрийската фирма от 27.04.2009 г. вследствие на занижената сортова чистота на произведените семена, съставляват пропусната полза. Съдът е отчел установеното по категоричен начин, че сортовата чистота на семепроизводствените посеви е нарушена и това е в резултат на неспазената пространствена изолация на посевите според заключението по агрономическата експертиза, както и че загубата на сортовата чистота е довела до занижаване на стойността на добива и на дължимото от ищеца възнаграждение за този добив според уговореното с австрийското дружество. Според АС - Добрич наличието на определен вредоносен резултат обаче не се установява да е в резултат именно на късното съобщаване на заповедта на кмета на община Камено по чл. 29, ал. 4 от ЗППМ и невъзможността административният акт да влезе в сила преди засяването на съседните масиви с масов слънчоглед. Настоящата касационна инстанция споделя развитите от първостепенния съд мотиви за липсата на пряка причинна връзка между късното съобщаване на заповедта и претендираните имуществени вреди. Следователно, като е достигнал до крайния извод за неоснователност на исковата претенция за обезщетение за вреди, АС - Добрич е постановил правилно решение. Предвид акцесорния характер на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за забава, правилно и тази искова претенция е отхвърлена като неоснователна. По така изложените съображения не са налице твърдяните в касационната жалба доводи за отмяна на обжалваното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Трето отделение