Решение № 7167 от 25.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2126/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) против решение № 8669/22.12.2025 г., постановено по адм. д. 1544/2025 г. по описа на Административен съд-Хасково (АС-Хасково). Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно като необосновано и незаконосъобразно, поради което иска да бъде отменено. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното от другата страна като разноски адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба К. Г. Г. оспорва жалбата по съображения в писмен отговор и писмена молба. Претендира разноски по представен списък. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение № 8669/22.12.2025 г., постановено по адм. д. 1544/2025 г. по описа на АС-Хасково е отменена Заповед №3286з-3039/28.07.2025 г. на директор на ГДНП, с която е отказано снемане на полицейски регистрации №[заличен текст]/03.04.2003 г. по описа на НСлС и № [заличен текст]/08.05.2006 г. по описа на РУ-Свиленград-ОДМВР-Хасково, извършени на К. Г. Г., върнато е делото като преписка на директор ГДП за ново произнасяне по Заявление вх.№272000-1271/20.01.2025 г. по описа на ОДМВР Хасково, подадено от К. Г. Г. в частта, с която се иска снемане на полицейските му регистрации №[заличен текст]/03.04.2003 г. и №[заличен текст]/08.05.2006 г. с указания да се издаде нов мотивиран акт и са присъдени разноски. Този резултат от спора е обоснован от АС-Хасково с прието за установена липса на разграничение в атакуваната заповед за каква цел обработването на личните данни на К. Г. е необходимо. Първоинстанционният съд се е позовал на Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 30 януари 2024 г. по дело Дело C-118/2022, NG, ECLI:EU:C:2024:97, с което е дадено задължително тълкуване, че чл. 4, § 1, букви в) и д) от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (Директива (ЕС) 2016/680) относно необходимостта от продължаване на съхраняването на личните данни на заявителя в информационните фондове на МВР за целите на обработването, за които са събрани, във връзка със защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Изрично решаващият съд е приел за установено, че заповедта не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и е издадена при нарушение на чл. 35 от АПК. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо като постановено е в предвидената от закона форма, от компетентен съд, след надлежното му сезиране с жалба против административен акт от лице с правен интерес, за което оспорвания акт е неблагоприятен. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. При правилно установени факти, съдът е достигнал до правилен извод, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че директорът на ГДНП, отказвайки снемане на две от полицейските регистрации на К. Г., не е изследвал въпроса за необходимостта от продължаване на съхранението на тези данни, въпреки настъпилата реабилитация и продължителността на съхранението, за целите, за които същите са били обработени. Директорът на ГДНП е мотивирал административният акт с липса на предпоставки по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР и „справка, според която К. Г. има профил на извършител на престъпления през периода 2001 г. – 2019 г.“, които не са индивидуализирани и с административни нарушения на правилата за безопасност на движението по пътищата, които също не са индивидуализирани, поради което обосновано и законосъобразно АС-Хасково е приел, че заповедта е издадена без да са изяснени всички относими за правилното прилагане на закона факти (чл. 35 от АПК) и при липса на конкретни фактически основания (чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК). Административният орган не се е произнесъл с един акт по всички полицейски регистрации на К. Г. като е посочил, че за по-късните от тях ще се произнесе в отделен акт, но в мотивите си да откаже заличаване на по-старите полицейски регистрации се е позовал абстрактно на неговия „профил на извършител на престъпление“ без да е ясно дали в описанието му са включени и необсъдените полицейски регистрации от 2017 г. Като се е позовал на задължителното решение на СЕС решаващият съд правилно и законосъобразно е приел, че всеки случай на искане за снемане на полицейска регистрация трябва да се прави индивидуална и конкретна преценка за необходимостта от съхранение на данните за целите, за които са събрани, за пропорционалност на срока на съхранение, както и периодични проверки дали все още съществува необходимата връзка между съхраняваните данни и преследваната цел, извършил ли е ново престъпление от общ характер, в периода след изтърпяване на наказанието, представлява ли по-малък риск от гледна точка на целите за противодействие на престъпността или опазване на обществения ред. Такъв анализ в отменената от първата инстанция заповед липсва, а мотивите й са общи и декларативни. С оглед изложеното и при липсата на пороците, сочени като касационни основания, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответникът е направил и претендира разноски в размер на 1200 евро за адвокатско възнаграждение, което не съответства на фактическата и правна сложност на спора. С оглед изхода на спора и основателното възражение за прекомерност, К. Г. има право да му бъдат възстановени от бюджета на ГДНП само 250 евро от направените разноски като съответстващи на осъществените действия пред касационната инстанция в писмена форма без явяване в открито съдебно заседание. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение