Решение № 11166 от 15.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7052/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцисуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Регионална дирекция по горите Велико Търново /РДГ/, чрез гл. юрк. Караиванова срещу Решение 48 от 12.06.2023 г., постановено по адм.д. 32/2023 г. по описа на Административен съд Габрово. С обжалваното решение съдът по жалба на Д. Табакова от гр.Севлиево е отменил заповед РД08-34/18.01.2023 г. на Директора на РДГ - Велико Търново и е изпратил на същия орган преписката по утвърждаване на горскостопанска програма /ГСП/, постъпила със заявление РДГ05-12500/15.12.2022 г. за залесената част с площ от 1,480 дка от ПИ с идентификатор 66216.149.11 в землището на село Сенник, община Севлиево, обл. Габрово, целият с площ от 3000 кв.м., със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, съобразно мотивите на решението. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска обжалваното решение да бъде отменено и се постанови ново, с което се остави без уважение жалбата на Д.Табакова срещу заповед РД08-34/18.01.2023 г. на Директора на РДГ - Велико Търново. Претендира направените по делото разноски за двете съдебни инстанции и прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът по касация - Д. Табакова, чрез процесуалния си представител - адв.П.Дончев с писмен отговор оспорва касационната жалба и моли решението, като правилно, да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на оспореното решение по реда на чл.218, ал.2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено в предвидената от закона форма от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Предмет на оспорване пред АС-Габрово е заповед РД 08-34/18.01.2023 г. на Директора на РДГ, издадена при условията на заместване, с която на основание чл. 13, ал. 8, т. 2 от ЗГ е постановен отказ да се утвърди ГСП за поземлен имот с идентификатор 66216.149.11, с площ от 3000 дка по КККР на с.Сенник, община Севлиево, земеделска територия начин на трайно ползване: нива, собственост на Д. Табакова, по силата на договор за доброволна делба на имоти, възстановени по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ /рег. 4462, акт 55, т. III от 19.10.2001 г./. Като основание за неутвърждаване на ГСП е посочено Писмо с рег. ИАГ-31944/21.12.2022 г. на Изпълнителна агенция по горите /издадено по повод запитване за друг имот със сходни характеристики/, съгласно което имоти, представляващи гори, но отразени в кадастралната карта като земеделски земи могат да се ползват и стопанисват по реда на Закона за горите след прилагане на чл.81 и сл. от ЗГ, а именно: след промяна на предназначението им в горска територия. Заповедта е връчена на инж. Георгиев - изпълнител по договора за възлагане на горскостопански дейности, на 20.01.2023 г., а жалбата срещу нея е подадена по куриер и е постъпила и заведена в РДГ В. Търново на 06.02.2023 г. Първоинстанционният съд е приел жалбата за подадена в срок, а след извършената проверка за законосъобразност е счел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, при условия на заместване /в изпълнение разпоредбата на чл. 5 ал. 2 от Устройствения правилник на регионалните дирекции по горите, изд. от изпълнителния директор на ИАГ/, при спазване изискванията на чл. 59, ал.2, т. 4 АПК, но в нарушение на материалния закон. При постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Несъстоятелно е наведеното касационно оплакване за нередовност на жалбата до първоинстанционния съд, поради липса на доказателства за подаването й. Направената служебна справка в информационната система на Еконт, чрез който е изпратена жалбата на Д.Табакова срещу оспорената заповед, потвърждава изводите на първоинстанционният съд, че същата е подадена в срок, на 03.02.2023 г., в последния ден на срока за обжалване. Несъстоятелно е и твърдението, че жалбоподателката не обосновава активната си процесуална легитимация да оспори процесната заповед. Същата се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор 66216.149.11 в землището на село Сенник, община Севлиево, обл. Габрово, целият с площ от 3000 кв.м. чрез договор за доброволна делба на имоти, възстановени по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ /рег. 4462, акт 55, т. III от 19.10.2001 г./ - имащ силата на нотариален акт. След като заповед РД08-34/18.01.2023 г. на Директора на РДГ - Велико Търново е издадена във връзка с искане за утвърждаване на ГСП за част от имота на жалбоподателката, което обстоятелство не се оспорва, последната притежава активна процесуална легитимация да оспори неблагоприятния за нея административен акт. При съмнение дали правото на собственост върху процесния имот е възстановено по реда на чл.10 от ЗСПЗЗ, административният орган е бил в правото си да изисква доказателства в тази насока /чл.36, ал.2 във вр. с ал.1 от АПК/, което не е направено. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че обжалваната заповед е постановена в нарушение на материалния закон. По делото се установява, че процесния имот е възстановен по реда на ЗСПЗЗ, предвид отразеното в договора за доброволна делба; че същият по скицата на СГКК е отразен като земеделска територия, с начин на трайно ползване нива, целия от 3 дка; че част от имота 1,480 дка е зает от дървостой топола с възраст между 40 г.-50 г., установено към 11.03.2022 г. от назначената от директора на РДГ комисия във връзка с направено от жалбоподателката искане за прочистване на имота /по чл.83 от ЗГ/, т.е. придобил е характеристиките на гора преди 01.03.1991 г. и че не е инвентаризиран, съгласно утвърдената инвентаризация на горските територии в обхвата на дейност на ТП ДЛС Росица от 2017 г. След като част от процесния имот не е придобил характеристиките на гора след 01.03.1991 г., същия не попада под режима на урегулиране по чл.83 - чл.84 от Закона за горите, в каквато насока са изводите на решаващият съд, споделени и от касатора. С придобиване характеристиката на гора по смисъла на чл.2, ал.1, т.1 ЗГ, ползването на горските ресурси в процесния имот следва да е съобразено с изискванията на Закона за горите, като в тази връзка е необходимо изработване на ГСП /чл.13, ал.3 във вр с ал.4 ЗГ/. Предпоставка за изработването и утвърждаването на ГПС за даден имот, както правилно е отбелязал и решаващия съд, е неговата инвентаризация /чл.13, ал.5/, каквато досежно процесния имот не е извършена. При липса на инвентаризация административния орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.3, ал.4 и ал.5 от Наредба 18 от 07.10.2015 г. за инвентаризация и планиране на горските територии, след което да се произнесе по постъпилото заявление за утвърждаване на изготвената ГСП. Правилни са и изводите на съда, че посоченото от административният орган основание, да не утвърди ГСП за процесния имот - а именно, изискването за промяна на трайното предназначение на територията, не намира опора в Закона за горите и Наредба 18 от 07.10.2015 г. за инвентаризация и планиране на горските територии и противоречи на разпоредбата на чл.2, ал.3 от Закона за опазване на земеделските земи, която се явява специална в случая, с оглед трайното предназначение на територията на процесния поземлен имот. Административният орган не е съобразил и разпоредбата на § 9 от ПЗР на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), чрез която законодателят едновременно е дал правото и е вменил задължение на собственика на имота, без да променя начина на трайно предназначение на територията, да осъществява ползването на дървесината от земеделски територии, по реда разписан в Закона за горите. Неоснователен е и бланкетно наведеният довод за необоснованост на решението. Съдът е изяснил релевантните за спора факти, като е формирал изводите си единствено въз основа на представените по делото доказателства. Извършеният анализ на последните е задълбочен, приетата за установена фактическа обстановка напълно кореспондира с доказателствата, а правните изводи са изложени аргументирано и подробно. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. С оглед изхода на спора, претенцията на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 300 лв., съгласно представения договор за правна защита в касационната инстанция. Възражението за прекомерност от страна на касатора е неоснователно, тъй като този размер е под минималният предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, изр.първо, предл.първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение