Решение № 47 от 21.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 256/2008 г.

Решение № 47 от 21.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 256/2008 г., 5-членен с-в, ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 13 ПЗР ГПК. Образувано е по молба на С. Г. Т., Н. М. М., С. В. И. и В. В. Г., всички от град С., за отмяна на решение № 1430 от 07.12.2007 г. по гр. д. № 1403/2006 г. на ВКС, III г. о. в частта, с която е оставено в сила решение от 21.03.2006 г. по гр. д. № 991/2004 г. на Софийския градски съд. С влязлото в сила въззивно решение е уважен предявеният от Я. Т. Т., Т. В. С., В. В. Б., Й. С. Кирилова, Г. С. Г., И. С. Г., С. С. Х., Н. М. Ц. и С. М. Ф. срещу молителите иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за признаване за установено, че към момента на образуване на ТКЗС общият наследодател Т е бил собственик на следните имоти, находящи се в землището на с. Г. нива - 2.7 дка в м. Нов кър, нива - 1.297 дка в м. Горен корнос, ливада - 1.577 дка в м. Пепелица, ливада - 0.792 дка в м. Шамако, нива - 1.3 дка в м. Долен корнос, нива - 2.360 дка в м. Стария кър, нива - 2.601 дка в м. Гнилата, нива - 0.182 дка в м. Турски рид, нива - 0.614 дка в м. Корнос, нива - 2.571 дка в м. Лозето и нива - 1.320 дка в м. Лозето. Ответниците Я. Т. Т., Т. В. С., В. В. Б., Й. С. Кирилова, Г. С. Г., И. С. Г., С. С. Х., Н. М. Ц. и С. М. Ф., всички от град С., оспорват молбата. Молбата за отмяна е подадена в рамките на законовия срок по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Молителите твърдят, че с представеното от тях ново писмено доказателство - удостоверение с изх. № ВС-01/3768 от 26.01.2008 г., издадено от ОСЗГ "Панчарево", се установява, че процесните земеделски земи не са заявени в срока по чл. 11, ал. 1 и по реда на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ в срока по § 22 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ /обн. ДВ, бр. 13 от 2007 г./ на името на общия наследодател Т. Ето защо според ТР № 1/1997 г. за ищците липсва правен интерес от иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, поради което същият е недопустим. Съобразно разпоредбата на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страните. Оттук следва, че за да се допусне отмяна на влязло в сила решение на посоченото основание, трябва да са налице трите кумулативно дадени предпоставки: нови обстоятелства или нови писмени доказателства; те да са от съществено значение за делото и да не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото. Липсата на която и да е от посочените три предпоставки обуславя невъзможността да се допусне отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Според ТР № 1/1997 г. по гр. д. № 11/1997 г. на ОСГК на ВКС има правен интерес от иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ когато е налице висящо административно производство по чл. 14, ал. 1-3 ЗСПЗЗ или възможност то да бъде образувано, както и при окончателно решение на общинската поземлена комисия за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в реални граници или за обезщетяване на собствениците съгласно чл. 10б от ЗСПЗЗ. Когато административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността или то не може да започне поради изтичане на сроковете по чл. 11 от ЗСПЗЗ, предявяването на иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е процесуално недопустимо. Възможността да се предяви установителен иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ беше ограничена с краен срок до 13.05.2007 г. Това е направено с § 22 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ /обн. ДВ, бр. 13 от 2007 г./. След изтичането на този преклузивен срок не е налице възможност за образуване на административно производство пред ОСЗГ, което обуславя липса на процесуална предпоставка за предявяването на иск по чл. 14, ал. 4 ГПК. В разглеждания случай преклузивният срок за предявяване на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ - 13.05.2007 г. е изтекъл след постановяване на въззивното решение - 21.03.2006 г., но преди приключване на устните състезания в касационното производство - 13.11.2007 г. Според ТР № 1 от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. ОСГК на ВКС пред ВКС е допустимо събиране на нови доказателства, отнасящи се до недопустимост на въззивното решение. Ето защо молителите са имали възможност да се снабдят в периода 14.05.2007 г. - 13.11.2007 г. и представят в касационното производство приложеното към молбата за отмяна удостоверение. Тогава същото е щяло да се приеме и обсъди от ВКС, с оглед изпълнение на задължението му служебно да следи за постановяване на допустимо решение от въззивния съд. По тази причина посоченото по-горе писмено доказателство, на което в случая се основава искането за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.), не е такова, което да не е могло да бъде известно на молителите. Последните са имали възможност да се снабдят с него още при гледане на делото, отмяна на постановеното решение по което се иска. Отмяната по чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) не е средство, чрез което молителите да поправят пропуска си да се снабдят и представят писмените доказателства, за които сега считат, че имат значение за делото, още по време на разглеждането на спора в инстанциите по същество. След като не е налице основанието за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.), то молбата следва да бъде оставена без уважение. Съобразно изхода на спора на ответниците по молбата трябва да бъдат присъдени 750 лв. деловодни разноски. По изложените съображения Върховният касационен съд, петчленен състав