Решение № 603 от 10.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 639/2010 г.

Решение № 603 от 10.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 639/2010 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 2491/2010 г. на Районен съд-Варна, отменяване на постановеното по него определение от 21.05.2010 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения за нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1,2,3 НПК. Осъденият Р. С. Р. не се яви в съдебно заседание. Становище по искането не е представил. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С определение от 21.05.2010 г. по нохд № 2491/2010 г. В. районен съд, 37 състав е одобрил споразумение за решаване на делото в досъдебното производство между прокурор от РП-Варна и защитника на обвиняемия Р. С. Р., с което обвиняемият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. "в", пр. 1 вр. с чл. 343, ал. 3 вр. с чл. 343, ал. 1 "б" пр. 2 вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2 б. "б" НК и му е наложил наказание ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ДВЕ ГОДИНИ, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ДВЕ ГОДИНИ и поправителен труд с продължителност ЕДНА ГОДИНА при 15 % удръжка от трудовото му възнаграждение. На основание чл. 343г НК, на обв. Р. а наложено и наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. Определението, с което е одобрено споразумението има последиците на влязла в сила присъда съгласно чл. 383, ал. 1 НПК и не подлежи на касационна проверка. Искането е процесуално допустимо, изготвено от легитимна страна, в сроковете по чл. 421, ал. 1 НПК, а разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО: Определението е постановено при допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1-3 НПК, същото противоречи на закона и морала. От материалите по делото-разпит на всички свидетели-пострадалите деца, както и полицейските служители е видно, че по време и след транспортното произшествие, обвиняемият е имал поведение на човек употребил алкохол-миришел на алкохол, движенията му не били координирани, залитал. От неговите обяснения и показанията на разпитаните лица е установено, че той е посетил местната дискотека, където е престоял за времето от 00.00 ч. до около 0.3 ч. след полунощ, и е употребил алкохол. Установено е също така, че на обвиняемия е било предложено да бъде изследван с технически апарат "Дрегер", за установяване наличие на алкохол, както и медицинско изследване в медицинско заведение. Събрани са гласни доказателства, че той отказал да бъде изследван, както с техническото средство, така и в медицинско заведение. При данните за употреба на алкохол предхождащ инкриминираното деяние, органите на досъдебното производство е следвало да извършват разследване на това обстоятелство и преценка дали извън установените нарушения по ЗДвП не е налице и квалифициращия признак "пияно състояние". В този смисъл не са изпълнени изискванията на чл. 13 НПК за вземане на всички мерки за разкриване на обективната истина. Изясняването на това обстоятелство е съществено предвид правилната квалификация на деянието, при което са пострадали три непълнолетни лица. Съдът не е съобразил изложеното и е одобрил споразумението в нарушение на чл. 348, ал. 1, т. 1,2 НПК. На следващо място, с одобреното споразумение, съдът е определил наказанието при условията на чл. 55 НК. Приложението на последната разпоредба е само възможност, а не задължително условие. В този смисъл, при оценката на доказателствата, съдът не е отчел съдебното минало на обвиняемия. Видно от справката за съдимост /л. 91/, той е осъждан многократно, като деянието предмет на настоящето дело е извършено в изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 НК определен по нохд № 4999/2007 г. на РС -Варна. Налице са и множество административни наказания по ЗДвП, което сочи, че Р. е системен нарушител на правилата за движение по пътищата. Изложените обстоятелства не са взети предвид от съда, който не е извършил внимателна преценка, както на фактическите данни по делото, така и на тези обуславящи справедливостта на наказанието в светлината на чл. 35 и чл. 36 НК. Като не е съобразил изложеното и е одобрил внесеното в съда споразумение по процедурата по глава 29 НПК и е прекратил наказателното производство, районният съд е допуснал съществено нарушение по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1,2,3, НПК, което обуславя отменяване на съдебния акт по реда на възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане. Воден от тези мотиви и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение