Решение № 2192 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8642/2013 г.

Решение № 2192 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8642/2013 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Александър Николов Янков от с. Поляна, общ. Стралджа, обл. Ямбол, подадена чрез пълномощник адв. Детелинка Ангелова, против решение № 2236 от 04.04.2013 г. по адм. дело № 2582/2012 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 34 състав, с което е отхвърлена жалбата й против отказ за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 г., обективиран в Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите за директни плащания с изх. № 02-280-6500/2722 от 02.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция, както и е осъден да заплати на ДФ "Земеделие" разноски по делото в размер на 400 лв. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Касаторът твърди, че в решението липсва последователно обсъждане на представените по делото доказателства, както и че същото е постановено при неправилно разпределение на доказателствената тежест. Твърди, че административният акт е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - не са изложени фактически основания за издаването му. Моли да се отмени обжалваното решение и оспореното уведомително писмо, като преписката се върне на административния орган за ново произнасяне по заявлението за подпомагане. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че постановеното решение е правилно и обосновано, както и че Разплащателната агенция е изяснила в пълна степен релевантните обстоятелства и причините за постановения отказ, като същите са потвърдени и от заключението на съдебно - техническата експертиза по делото. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 2236 от 04.04.2013 г. по адм. дело № 2582/2012 г. на Административен съд - София град, е отхвърлена жалбата на Александър Николов Янков против отказ за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 г., обективиран в Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите за директни плащания с изх. № 02-280-6500/2722 от 02.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция, както и е осъден да заплати на ДФ "Земеделие" разноски по делото в размер на 400 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Приел е, че фактическите основания за отказ от финансиране са изложени в таблици за формиране на общата сума за финансово подпомагане, за оторизираните суми и за извършените плащания, представляващи неразделна част от уведомителното писмо. Съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е и материално законосъобразно. В тази връзка е съобразил изслушаното по делото и прието без оспорване заключение на вещо лице, изцяло потвърждаващо изводите на административния орган. От последното безспорно се установява, че заявените от жалбоподателя парцели за кампания 2010 г. попадат (изцяло или частично) извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", тъй като са оценени като неподдържани в добро земеделско състояние и следователно като негодни за подпомагане, съгласно чл. 15 от Наредба № 5/10.03.2010 г. Съдът е констатирал, че установените от административния орган наддекларирани площи изцяло се припокриват с установяванията на вещото лице, а именно: недопустима площ по СЕПП - 7,17 ха; по НДП - 2,97 ха; по НР 2 - 7,17 ха. Вещото лице е констатирало, че процентното отношение на недопустимата площ към установената като годна за подпомагане е следната: по СЕПП е 27,32%; по СНДП - 11,32%, по НР2 - 27,32%. На следващо място съдът е установил, че в хода на административното производство на жалбоподателя е било изпратено уведомително писмо за изясняване принадлежността на двойно заявените площи, но същият не е представил доказателства за правното основание за ползване на декларираните земи, вследствие на което е извършена втора кръстосана проверка, при която застъпените площи не са признати в полза на заявителя. Тези констатации също изцяло се потвърждават от неоспорената съдебно - техническа експертиза. С оглед на тези данни и на основание чл. 58 от Регламент 1122/2009 г., съдът е приел, че ДФЗ-РА законосъобразно е отказала финансова помощ по СЕПП и НР2 изцяло и е постановила частичен отказ по СНДП. Постановеното решение е правилно. Производството пред административния съд е образувано по жалба от настоящия касатор против отказ от финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 г., обективиран в Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите за директни плащания с изх. № 02-280-6500/2722 от 02.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция, с което изцяло е отказано финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) в заявения размер - 6112,21 лева; по плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР2) - в размер на 3 267,16 лв., а по Схемите за национални доплащания на площ (СНДП) е постановен частичен отказ, като от заявената сума от 2923,29, е оторизирана сума в размер на 2027.59 лв. Обективно е установено от съда въз основа на събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е заявил за подпомагане по СЕПП 33,41 ха, по СНДП - 29,21 ха и по НР 2 - 33, 41 ха. При извършените административни проверки, е установено, че част от декларираните площи попадат извън специализирания слой "Площи допустими за подпомагане", както и са налице неотстранени застъпвания на двойно заявени площи, поради което е установена следната недопустима площ: по СЕПП - 7,17 ха; по НДП - 2,97 ха; по НР 2 - 7,17 ха. По делото е изслушана и приета без оспорване съдебно - техническа експертиза, която изцяло и без разминавания е потвърдила фактическите констатации в оспореното уведомително писмо. Вещото лице също така е констатирало, че процентно отношение на недопустимата площ към установената като годна за подпомагане е следната: по СЕПП е 27,32%; по СНДП - 11,32%, а по НР2 - 27,32%. С оглед на така установеното, съдът правилно е приел, че на основание чл. 58 от Регламент 1122/2009 г., при процент наддеклариране над 20% санкционираната площ е равна на установената площ и не се отпуска помощ за съответната група култури, поради което законосъобразно е постановен отказ относно СЕПП и НР2. По отношение на СНДП установеният процент наддеклариране е 11,32 %, като в тази хипотеза санкционираната площ е равна на удвоения размер на наддекларираната площ, следователно административният орган законосъобразно е формирал частичен отказ по тази мярка. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че оспореното решение е постановено при съществено процесуално нарушение - неправомерно разместване на доказателствената тежест в процеса. Противно на твърденията на касатора, никъде в мотивите на оспореното решение не се съдържа констатация, че жалбоподателят е следвало да установи обстоятелствата от значение за признаване правото му на финансово подпомагане, нито че в негова тежест е било да установи поддържането на земите в добро земеделско състояние. Оспореното решение е постановено в съответствие с правилото на чл. 170, ал. 1 АПК, съгласно което административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. Административният орган, чрез съдебно - техническата експертиза и останалите доказателства по делото, преценени в съвкупност, е установил съществуването на фактическите основания, посочени в уведомителното писмо, както и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. Неоснователни са и оплакванията в касационната жалба, относно невъзможността на жалбоподателя да участва в извършените от РА проверки, за които не е уведомен своевременно. В конкретния случай по заявлението на Янков е извършена само административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП, а не проверка на място, която се прави на случаен принцип /метод на риск-анализ/ само на 5 % от подадените заявления за подпомагане, в кръга на която извадка жалбоподателят не е попаднал. Резултатите от административната проверка са потвърдени от независим експерт, чието заключение не е било оспорено от жалбоподателя, като липсва основание да не бъдат възприети от съда. Неоснователни са и възраженията на касатора, че съдът не е съобразил допуснати нарушения от административния орган на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Обосновано съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден в предвидената от закона форма, като фактическите основания за постановяване на отказа са изложени в таблици за формиране на общата сума за финансово подпомагане, за оторизираните суми и за извършените плащания - неразделна част от уведомителното писмо. Фактическите основания относно недопустимите за подпомагане площи са посочени за отделните БЗС в колона 5 от всяка една от таблиците, относими към СЕПП, СНДП и НР2. Правните основания за постановения отказ са посочени в обясненията към колона 5, а именно: по СЕПП е посочен чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. В обясненията към тази колона е посочено още, че във връзка с чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 28, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията са извършени административни проверки, посочени в чл. 20 от Регламент (ЕО) № 73/2009 г., които включват кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства. Кръстосаните проверки, представляват пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в СИЗП по чл. 24 от Наредба 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК, включително парцели/БЗС, за които вследствие на установени застъпвания кандидатът се е отказал или не е предоставил документи, доказващи правното основание за ползване; относно СНДП като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП - кандидатът е заявил повече площи от установените при проверката по чл. 47, ал. 1 от ЗПЗП, като отново (както по СЕПП) е направено пояснение за извършените кръстосани проверки чрез пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в СИЗП и наличието на установени застъпвания, за които кандидатът се е отказал или не е предоставил документи, доказващи правното основание за ползване. Относно плащанията на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР2), административният орган е посочил разпоредбата на чл. 12, т. 1 от Наредба № 11/3.04.2008 г. - кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. Отново е извършено позоваване на чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, чл. 28, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията и чл. 20 от Регламент (ЕО) № 73/2009 г. за извършените административни проверки. Така посочените в административния акт правни основания съответстват на фактическите основания, установени от административния орган и потвърдени от заключението на вещото лице. В последното е посочено, че за кампания 2010 г. специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" е променен (актуализиран) на основата на теренни проверки. В голямата си част актуализацията е извършена чрез използване на сателитни снимки след дешифриране. Заявените от оспорващия площи за 2010 г. попадат в частта от територията на страната, покрита със самолетни снимки от същата година. За тези територии е извършено дешифриране на актуалната цифрова карта, в резултат на което част от заявените от жалбоподателя площи попадат извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", тъй като са оценени като неподдържани в добро земеделско състояние и негодни за подпомагане, съгласно чл. 15 от Наредба № 5/10.03.2010 г. В заключението на вещото лице е установен и размера на наддекларираните площи ("такива, които не се използват и не се обработват от дадения земеделски стопанин и се смятат за недопустими за подпомагане") по всяка от отделните мерки, процента наддекларирана площ, причините за недопустимост на площите, както и наличието на неотстранени от жалбоподателя застъпвания. При тези данни обосновано решаващият съд е приел, че административният акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила, в съответната форма, включително чрез посочване на фактическите и правни основания за издаването му, както и в съответствие с приложимия материален закон. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд- четвърто отделение