Решение № 11795 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 160/2016 г.

Решение № 11795 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 160/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на М. Н. И., от гр. Ш., подадена срещу решение № 90/20.11.2015 г. по адм. дело № 182/2015 г. на Административен съд Ш., с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № 1306-2/31.08.2015 г. на Директор на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Ш. и са присъдени разноски. В касационната жалба се излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че молбата-декларация за отпускане на еднократна парична помощ по чл. 8в от ЗСПД е подадена на 20.07.2015 г., т. е. преди изменението на цитираната разпоредба, което изменение е в сила от 28.07.2015 г. - ДВ, бр. 57 от 2015 г. Иска се отмяна на решението. Ответникът - директорът на Д "СП" - гр. Ш. не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 2 от АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. Н. И., от гр. Ш., подадена срещу Заповед № 1306-2/31.08.2015 г. на Директор на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Ш., с която, на основание чл. 8в от ЗСПД и чл. 4 от ППЗСПД, е отказано отпускането на еднократна помощ по чл. 8в от ЗСПД за детето Н. И., и са присъдени разноски. Съдът е приел, че новият закон по правило поема под своето действие и бъдещите юридически факти, които той заварва, но не са се появили. Приел се също, че в случая е доказан мотивът за отказа на административния орган - майката е осигурено лице по реда на КСО. Решението е неправилно. Установено е от фактическа страна, че с молба-декларация вх. № 1306-2/20.07.2015 г. М. И. е поискала от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Ш. отпускането на еднократна парична помощ по чл. 8в от ЗСПД за отглеждане на детето Н. И., роден на 06.07.2015 г. В молба-декларацията И. е декларирала, че е студентка в редовно форма на обучение и отговаря на посочените в закона изисквания. Към молбата е приложено уверение № СК-07-40402/06.07.2015 г., издадено от ШУ "Е. К. П.", че е студентка, записана в 3 курс, летен семестър на учебната 2014/2015 г., редовно форма на обучение, специалност "туризъм", както и удостоверение за раждане на детето Н. И. Административният орган с писмо изх. № 67/101 от 21.07.2015 г. е изискал информация от Ректора на ШУ "Е. К. П." за валидността и истинността на представеното уверение. В отговор е изпратено писмо изх. № РД-09-830/30.07.2015 г., с което е потвърдено, че И. е студентка, записана в 3 курс, летен семестър на учебната 2014/2015 г., редовно форма на обучение, специалност "туризъм". С писмо изх. № ЗЗ/97 от 12.08.2015 г. директорът на Д "СП" - гр. Ш. изискал информация за осигуряването на оспорващата от ТП на НОИ гр. Ш., в отговор на което било изпратено писмо изх. № 1029-27-512#1/26.08.2015 г., от съдържанието на което е видно, че И. е осигурена като земеделски производител и от 20.07.2015 г. до момента има право на обезщетение по чл. 48а от КСО. На 31.08.2015 г. Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Ш. е издал оспорената Заповед № 1306-2, с която, на основание чл. 8в от ЗСПД и чл. 4 от ППЗСПД, е отказал отпускането на еднократна помощ по чл. 8в от ЗСПД за детето Н. И. с мотива, че майката е осигурено лице по реда на Кодекса за социално осигуряване. Първоинстанционният съд изцяло е споделил така изложените мотиви от административния орган. Изложени са съображения, че с измененията на ЗСПД, обн., ДВ, бр. 57/2015 г., които са в сила от 28.07.2015 г., в чл. 8в, ал. 1 са конкретизирани изискванията за отпускане на еднократната семейна помощ на майка-студентка, като в т. 4 е предвидено изискването майката /осиновителката/ да не е осигурена и да не получава обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване. Приел е, че изменените разпоредби следва да бъдат съобразени и в конкретния случай. Настоящият тричленен състав на ВАС, шесто отделение, счита този извод за незаконосъобразен, а постановеното въз основа на него решение за необосновано и неправилно. В разпоредбата на чл. 8в, ал. 1 ЗСПД /редакцията ДВ, бр. 23/2009 г., в сила от 1.01.2009 г./ е предвидено, че майка /осиновителка/ студентка, учаща в редовна форма на обучение, има право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. С ДВ, бр. 57/2015 г., в сила от 28.07.2015 г., нормата на чл. 8, ал. 1 ЗСПД е изменена, като е предвидено, че майка /осиновителка/ студентка има право на еднократна помощ за отглеждане на дете независимо от доходите на семейството, при условие че: 1. детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 2. майката /осиновителката/ живее постоянно в страната и е студентка в редовна форма на обучение във висше училище, получило акредитация и създадено при условията и по реда на Закона за висшето образование; 3. майката /осиновителката/ е записана като студентка в редовна форма на обучение към датата на раждане на детето; 4. майката /осиновителката/ не е осигурена и не получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване. В настоящият случай спорът по делото е правен и е свързан с отговора на въпроса дали са приложими изискванията по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД, които са въведени с измененията обн., ДВ, бр. 57/2015 г., в сила от 28.07.2015 г., при положение, че И. е подала молбата преди тази дата. При безспорна и правилно установена фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е дал неправилен отговор на този въпрос. С разпоредбата на чл. 8в, ал. 1 ЗСПД е предоставено право на еднократна семейна помощ на майка-студентка, при положение, че същата отговаря на предвидените в тази норма изисквания. За възникването на признато от закон субективно право, каквото е това по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД, следва да са изпълнени предвидените в съответната правна норма материалноправни предпоставки. Правните норми, с които се регламентират предпоставки /отрицателни и/или положителни/ за възникване на определено субективно право, са материалноправни и затова по общото правило за действие на материалноправните норми във времето, се прилагат тези норми, който са действали към момента на възникване на съответния фактически състав. В конкретния случай всички елементи от фактическия състав за възникване на правото на еднократна помощ по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД са осъществени преди изменението на същата разпоредба с ДВ, бр. 57/2015 г. В случая при преценката дали е възникнало претендираното субективно право следва да бъдат взети предвид изискванията съгласно действащата към този момент редакция - обн., ДВ, бр. 23/2009 г. Освен това, правото да се поиска отпускане на помощта също е упражнено преди измененията на нормата, с подаването на молба-декларация от М. И. на 20.07.2015 г. Предвид изложеното обжалваното решение на Административен съд Ш. следва да бъде отменено като неправилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Налице е условието на чл. 222, ал. 1 от АПК за постановяване на решение по същество от касационния съд, с което да се отмени оспорената от М. И. З. № 1306-2/31.08.2015 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Ш., с която, на основание чл. 8в от ЗСПД и чл. 4 от ППЗСПД, е отказано отпускането на еднократна помощ по чл. 8в от ЗСПД за детето Н. И., и делото да се изпрати като преписка на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Ш. за произнасяне по молба-декларация вх. № 1306-2/20.07.2015 г. от М. И. при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 във вр. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение