Решение № 4219 от 20.4.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) Д-р Атанас Дафовски АД, [ЕИК], гр. Кърджали, с посочен съдебен адрес гр. Кърджали, [адрес] предявена чрез адв. Н. Маргаритов, против Решение 156 от 27.05.2022 г. по адм. дело 21/2022 г. на Административен съд - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на многопрофилната болница против Заповед РД-21-348/22.12.2021 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) Кърджали в частта й по т. 3, с която е наложена финансова неустойка в размер на 200 лв., както и са присъдени разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се оплакване от изводите на съда за допуснато нарушение, като се поддържа, че те са в противоречие с доказателствата по делото. Искането е за отмяна на съдебното решение и вместо него да се постанови отмяната на оспорения административен акт, алтернативно връщане на делото за разглеждане от друг състав на Административен съд Кърджали. Претендира се присъждането на разноски. Ответникът директорът на Районна здравноосигурителна каса - Кърджали не изразява становище по касационната жалба. В проведеното съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършената проверка за процесуална допустимост се установи, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което тя се преценява като процесуално допустима. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, намира жалбата за неоснователна. Съображенията за това са следните: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Кърджали е Заповед за налагане на санкции РД-21-348/22.12.2021 г., издадена от директора на РЗОК Кърджали, в частта й по т.3, с която на основание чл. 414, ал. 3 от Националния рамков договор (НРД) за медицинските дейности за 2020-2022 г., е наложена финансова неустойка в размер на 200 лв., за извършено нарушение на чл. 280, чл. 292, т. 8 във вр. с чл. 30, т. 1 Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020-2022 г. във вр. с чл. 55, ал. 2, т. 2 и 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). За да наложи санкция, административният орган се позовал на резултатите от извършена проверка и наличието на нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 280, чл. 292, т. 8 във вр. с чл. 30, т. 1 от НРД за медицинските дейности за 2020 г.- 2022 г. във вр. с чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗЗО, изразяващо се в това, че при отчетен случай по КП [номер] [заличен текст], с ИЗ 2987 на ЗОЛ А. Сюлейман, с приложени леглодни от 19.03.2021 г. до 23.03.2021 г., е констатирано неспазване на критериите за дехоспитализация и не са изпълнени условията за завършена клинична пътека (КП). Мотивирано е, че пациентката е хоспитализирана по КП [номер] с основан диагноза [заличен текст] и придружаващо заболяване [заличен текст], а в алгоритъма на КП 114, т.II.4 Дехоспитализация и определяне на следболничен режим към Приложение 17 е разписано, че клиничната пътека се счита за завършена при превеждането на болния от КАИЛ/ОАИЛ. В случая пациентката била преведена от ОАИЛ и не била постъпвала в съответното отделение за лечение на основното заболяване, с което не били изпълнени условията за завършена КП и не било изпълнено разписаното изискване в частта от критериите за дехоспитализация. С оспореното решение Административен съд - Кърджали е отхвърлил жалбата на МБАЛ Д-р Атанас Дафовски АД, като неоснователна, а оспорения административен акт като законосъобразен. За да отхвърли оспорването, съдът е приел от правна страна, че не са налице основания за отмяна по реда на чл. 146 от АПК. По делото е изслушано заключение на съдебно - медицинска експертиза. Съдът не е възприел заключението на вещото лице относно т.3 от заповедта, отчитайки изложеното в съдебно заседание, че от задължителните компоненти на КП 114 е превеждането на ЗОЛ от ОАИЛ, което в конкретния случай не е сторено, но вещото лице счита, че това изискване на КП е непрецизно, тъй като изпълнението му ще доведе до незаплащане на дейността по КП 114 и поради което приема, че в случая КП е завършена. Съдът е приел, че е установено формално нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО, определени в НРД за МД 2020 г. 2022 г. от страна на МБАЛ Д-р Атанас Дафовски АД, а съответно на това и неизпълнение на задължения за изпълнение компонент от КП 114, макар и да са приложени задължителните основни диагностични процедури. Мотивирано е, че наложената санкция е в минималния предвиден размер и е съобразена с вида и характера на извършеното нарушение. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото няма спор относно фактите, като в производството пред първоинстанционния съд са събрани необходимите доказателства въз основа на които релевантните за спора факти и обстоятелства са изяснени. Съдът е извършил дължимата проверка на обжалвания пред него административен акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, като е анализирал доказателствата, обсъдил всички искания и доводи на страните и е приложил правилно нормативната уредба. Правилна е преценката му за законосъобразност на оспорената заповед в т.3 за налагане на финансова неустойка. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Административен съд - Кърджали правилно е приел, че оспорената заповед е издадена компетентен орган, подробно е изследвал заповедите, касаещи възложената проверка и правомощията, дадени на съответните органи с последните заповеди. Заповедта е мотивирана, предвид разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, спазени са административнопроизводствените правила при издаването ѝ. При осъществения контрол за законосъобразност на заповедта в оспорената й част по т.3 по категоричен начин е установено, че лечебното заведение е допуснало нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ, определени от НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2020 г.- 2022 г., а именно неизпълнение на лечебния алгоритъм по КП 114, т.4 Дехоспитализация и определяне на следболничен режим за процесното ИЗ, тъй като след напускане на ОАИЛ здравноосигурената пациентка не е преведена в съответната клиника/отделение за лечение на основното заболяване - причината която е довела до състоянието на [заличен текст] на пациентката, каквото е и изискването за приключването на клиничната пътека, поради което е останала и незавършена. Посоченото съставлява нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО, водещо и до налагането на санкция финансова неустойка на основание чл. 414, ал. 3 НРД за МД 2020 - 2022 г. С § 1 от ДР на Наредба 9/2019 г. за определяне пакета от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК (Наредба 9/2019 г.), е въведено определението, че клинична пътека е система от изисквания и указания за поведение на различни видове медицински специалисти при изпълнението на определени по вид и обхват дейности по отношение на пациенти със заболявания, изискващи хоспитализация и непрекъснат болничен престой не по-кратък от 48 часа. Тъждествено е и правило въведено и в чл. 288, ал. 1 от НРД за МД 2020-2022 г. Обхватът на Клинична пътека 114 Интензивно лечение на коматозни състояния, неиндицирани от травма е очертан в Наредба 9/2019 г., която в т. 1.1. предвижда, че тя включва диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности и услуги, предоставяни на задължително здравноосигурени лица със заболявания по МКБ-10: G93.1, R40.2, R99, T68, T71, T75.1. В т.1.5. от КП е предвидено, че диагностичните, лечебните и рехабилитационните дейности и услуги при дехоспитализацията се изразяват в: 1. контрол на здравното състояние на пациента и медицинско заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение въз основа на обективни данни за стабилно общо състояние (клинични/параклинични) и 2. липса на необходимост от прилагане на средства и методи за основното поддържане на живота. От заключението на вещото лице по приетата съдебно- медицинска експертиза се установява, че един от задължителните компоненти на КП [номер] е превеждането на ЗОЛ от ОАИЛ, което в случая с А. Сюлейман не е сторено. Обосновано съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при наличие на предвидените в приложимата разпоредба материалноправни предпоставки, поради което изложените в жалбата оплаквания са неоснователни. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, направил е анализ на събраните доказателства, вследствие на което е достигнал до правилни фактически и правни изводи. С оглед на изложеното се налага извода за отсъствие на касационни основания за отмяна на съдебното решение. Същото като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора неоснователна е и претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на направените разноски по производството. Ответникът по касация не е заявил искане за разноски, поради което и предвид установеното правило с чл. 81 от Гражданско процесуалният кодекс те не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.1, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, шесто отделение,