Решение № 7141 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9854/2018 г.

Решение № 7141 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9854/2018 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК, преди изменението, обн. в ДВ, бр. 77/2018 г. Образувано е по касационна жалба на адвокат П. И.-пълномощник на И. Б. от [населено място], против решение № 227 от 29.05.2018 г., постановено по адм. д. № 711/2017 г. от Административен съд-Д. С него съдът е отхвърлил жалбата на И. Б. против заповед № 03-РД/4974 от 13.12.2017 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), с която е отказано да бъде финансирано заявлението й за подпомагане и я е осъдил да заплати разноските, направени от ответната страна. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира допуснато нарушение на материалния закон. За обосноваване на релевирания довод са направени две твърдения: 1) оспорената заповед била преждевременно издадена, преди да е налице яснота относно това какъв ресурс ще бъде усвоен чрез сключването на договори за подпомагане между заявителите и ДФЗ по мярката и 2) И. Б. е била заявила в инвестиционното си намерение по приоритет 10. 2 от Приложение № 7 към чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., наричана в изложението само "Наредба № 9", поради което на нея следвало да й се присъдят 2 точки. По изложените съображения в касационната жалба и допълнително представените писмени бележки, касаторката моли съда, да отмени обжалваното решение и постанови друго по съществото на спора, с което да отмени заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ и му даде указания за правилното прилагане на закона. Прави искане за присъждане на разноските. От ответната страна по касация-изпълнителния директор на ДФЗ е постъпило писмено становище, подадено чрез процесуалния му представител юрисконсулта Д. П., в което се твърди неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност за размера на евентуално поисканото адвокатско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че към момента на издаване на обжалваната заповед е бил налице свободен ресурс от средствата по бюджета на мярката. Счита освен това, че в заявлението за подпомагане на касаторката се е съдържало заявено намерение за ползване на водата за напояване от "Напоителни системи" ЕАД за насажденията в описаните четири села, поради което неправилно на са й били присъдени 2 точки от приоритет 10. 2. Прокурорът намира, че съдебното решение следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, по съществото на спора, с което обжалваната заповед бъде отменена. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е против неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява, че И. Б. е обжалвала заповед № 03-РД/4974 от 13.12.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на основание чл. 39, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 41, ал. 1 и 2 от Наредба № 9 е отказано да бъде финансирано заявлението й за подпомагане с ИД № на проекта: 08/04/1/0.0.0821 на стойност 1 125 251,30 лв., подадено по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от наредбата. В жалбата се е твърдяла незаконосъобразност на заповедта, допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, поради липса на мотиви и нарушение на материалния закон. Съдът е приел жалбата за допустима и като я е разгледал по същество я е отхвърлил като неоснователна. За да достигне да този резултат съдът е установил фактите по спора относно подаденото заявление за подпомагане, по посочената подмярка 4. 1, посочените в него критерии за оценка според Приложение № 7 към чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9, съдържанието на бизнес-плана, заповедта на министъра на земеделието, храните и горите, с която е определен начален и краен срок за прием на заявления по мярката, определения бюджет по нея и приема на заявления при наличието на ограничен бюджет, включително и критериите за подбор, по които е извършен приема на заявленията. По искане на ответната страна по жалбата съдът е допуснал изслушване заключение на съдебно-икономическа експертиза, което е било прието от страните без оспорване. Съдът е отказал изслушване на допълнително заключение поради това, че поставеният въпрос е съдържал правна преценка, а не такава на специални знания, а освен това въпросът е бил свързан и със спора по същество. Въз основа на установените факти, съобразно представените писмени доказателства, съдът е направил правни изводи, че обжалваната заповед е била издадена от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на административно-производствените правила и на материалния закон. Съдът е съобразил докладна записка от 24.01.2017 г. на директора на дирекция "ДПМРСР" при ДФЗ, според която заявената помощ на приетите заявления е била в размер 1 497 406,525 лв. Тя е била в по-голям размер от бюджета по мярката в размер на 463 524 000 лв., определен в заповедта на министъра на земеделието, храните и горите. Това е наложило прилагането на процедура за обработка на заявленията при наличието на ограничен бюджет, чрез извършване на предварителна оценка на критериите за подбор, съдържащи се в Приложение № 7 към чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9. Обстоятелството за ограничения бюджет е било предмет на изследване от експерта, като подробните данни в него се съдържат на лист 1009-1013 от делото. Въз основа на тях съдът е приел, че оспорването относно преждевременно издадената заповед е било неоснователно, защото към 13.12.2017 г. са били сключени 372 договора, по заявления, получили точки в диапазон 76-56 за сума 146 108 263, 19 лв., останалите общо 186 бр. заявления за подпомагане, получили 72-56 бр. точки, са били в различен етап на развитие, а заявленията получили 53-55 точки, са били в процес на договаряне. При липсата на яснота какъв ресурс ще бъде усвоен при сключването на договорите между заявителите за подпомагане и ДФЗ, правилно съдът е приел, че заповедта е била издадена в съответствие с чл. 35, ал. 2 от Наредба № 9. При наличния бюджет за усвояване заявленията получили 56 точки получават подпомагане, а тези-получили точки в диапазона 55-53 точки, ще бъдат договорени допълнително, под условие. Поради това, че оспорената заповед е била издадена на основание чл. 39, ал. 1, т. 5 от Наредба № 9 -недостатъчен бюджет за финансиране на подадените заявления за подпомагане, който е свързан с извършването на оценка на конкретното заявление, съдът е проверил и тежестта на приоритетите за оценка на проекта съгласно Приложение № 7 и неговата преценка към датата на подаване на заявлението за подпомагане съобразно приложените към него документи. Между страните не е било спорно, че по критерий 10. 2 от Приложение № 7 "Проекти с инвестиции за напояване, за които е осигурено или ще бъде осигурено използването на вода от клон на Напоителни системи или от Сдружение за напояване в обхвата на съответния речен басейн, за който е налице по-висок коефициент на настоящ КПД на напоителните системи", жалбоподателката не е получила предложените 2 точки, поради което заявлението за подпомагане е получило общо 52 точки от заявените – 54. За по-малкия брой точки И. Б. е била уведомена, чрез обявление на 15.03.2017 г. на страницата на интернет на ДФЗ. Тя е подала възражение против неприсъждането й на 2 точки по този критерий, на което е получила отговор с писмо с изх. № 02-6500/1894 от 15.08.2017 г., в който е посочено, че поради липсата на представен договор с Напоителни системи или от Сдружение за напояване, не било спазено минималното изискване по този критерий. Съдът е обсъдил неприсъждането на тези 2 точки по посочения критерий като се е позовал на посоченото от И. Б. в раздел IX от заявлението, описания начин на напояване в предвидената дейност-представените две разрешителни за водовземане от подземни води, чрез нови водовземни съоръжения на Басейнова дирекция "Дунавски район", както и посоченото в бизнес-плана. Въз основа на тези фактически установявания е направил извод, че по проекта е предвидено изграждането на собствени напоителни системи-ползване на вода за напояване от собствени сондажни кладенци. Тъй като в бизнес-плана не е било посочено намерение или предвиждане за напояване от източници на "Напоителни системи" АД или Сдружение за напояване, съдът е направил правен извод, за правилност на обжалваната заповед, относно неприсъждането на 2-точки по критерий 10. 2 от Приложение № 7 към чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9 и съответствие с материалния закон. Въз основа на фактическите установявания и правни извод, съдът е извел и решаващият си правен извод за законосъобразност на обжалваната заповед, поради което е отхвърлил жалбата против нея. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователен е първият довод в жалбата, че заповедта на изпълнителния директор е издадена преждевременно, преди сключването на всички договори по мярката, за да се прецени финансовия ресурс, който би останал свободен, а това от своя страна би довело до сключването на договори по заявления за подпомагане, получили по-малък брой точки при класирането. В чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 9 е посочено, че Разплащателна агенция извършва предварителна оценка на критериите за подбор в случаите, при които размерът на заявената финансова помощ на всички подадени заявления надхвърля разполагаемия бюджет, определен в заповедта на министъра на земеделието и храните по чл. 35, ал. 1 за съответния период на прием, като разглежда заявленията за подпомагане в низходящ ред според броя на получените при предварителната оценка точки до изчерпване на разполагаемия бюджет. От приложената докладна записка от 12.12.2017 г. - лист 18-21 от делото безспорно се установява, че постъпилите заявления за подпомагане в периода на прием, определен със заповед № РД 09-755 от 4.10.2016 г. на министъра на земеделието, храните и горите, надвишава бюджета по мярката. В същата докладна се прави позоваване на чл. 14, ал. 10 и 11 от утвърдената процедура за обработка на заявленията за подпомагане по мярката, като на последваща обработка подлежат проекти, на които сумата на заявената субсидия е до 130% от размера на бюджета, определен в заповедта на министъра, освен това е увеличен и броя на проектите, получили равен брой точки с последното заявление за подпомагане, попадащо в тези 130 %. Броят на подадените заявления, съответните точки по тях, сключени договори, заявления, които са в процес на въвеждане на данни, такива, които са в процес на обработка и т. н, ведно със заявения размер на финансовата помощ е представен нагледно в Таблица № 1 в докладната записка. Отделно от това е направено запитване до управляващия орган на програмата, който е дал отговор, че не предвижда увеличение на бюджета в съответствие с чл. 41, ал. 3 от Наредба № 9, защото е ангажиран целият планиран ресурс от мярка 4. В чл. 35, ал. 1 от Наредба № 9 е предвидено, че в заповедта за прием на заявленията за подпомагане се посочва и бюджета на подмярката. В ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че могат да бъдат определени и допълнителни ограничения относно допустимите за финансова помощ разходи, инвестиции, кандидати и интегрирани проекти. На министъра на земеделието, храните и горите е предоставено правомощие да издаде заповед за сключването на договори над бюджета, определен по чл. 35, ал. 1, но никъде не е предвидено задължение на управляващият орган да се произнася по заявленията за подпомагане, след сключването на договори, така както се твърди в касационната жалба. Предвидената обработка на подадените заявления за подпомагане е до 130% от бюджета по подмярката, което сочи на увеличаване. От това следва, че обжалваната заповед на изпълнителния директор на ДФЗ е законосъобразна в тази й част, а жалбата против нея е неоснователна. Следващият довод в касационната жалба е относно това, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като е приел, че правилно по критерий 10. 2 от Приложение № 7 не са присъдени 2 точки на бизнес-плана. Твърди се, че напояването на етерично-маслените култури в землищата на [населено място] и землищата на община Д.-селска – с. Д., с. Д., с. П., с. С. ще се осъществява от клон на напоителни системи – В., което обстоятелство водело до присъждането на 2 точки. Доводът е неоснователен. Към бизнес-плана са приложени две разрешения за водовземане от подземни води, чрез изграждане но нови водовземни съоръжения, издадени от Министерството на околната среда и водите Басейнова дирекция "Дунавски район". В това под № 11520284 от 22.11.2016 г. на лист 585 от делото, на ред пети, са описани обектите на водоснабдяване, а в разрешителното с № 11520285 от 22.11.2016 г. – лист 598, на ред трети са описани земеделските култури, находящи се в посочените землища с идентификационните им номера. Тези фактически установявания потвърждават направените изводи от административния съд, че никъде в бизнес-плана не е предвидено или заявено намерение за осъществяване на проект с инвестиции за напояване, за които е осигурено или ще бъде осигурено използването на вода от клон на Напоителни системи или от Сдружение за напояване в обхвата на съответния речен басейн, за който е налице по-висок коефициент на настоящ КПД на напоителните системи. Не е необходимо само да се попълни таблицата към заявлението в частта й за критериите за оценка, но е необходимо това попълване да има някакъв знак, показател или обосноваване в бизнес-плана, за да се счете, че е изпълнено минималното изискване, посочено в критерий 10. 2 от Приложение № 7. Поради това и твърдението в касационната жалба се явява голословно и неоснователно, тъй като критериите за оценка на проекта се преценяват към момента на подаването му и доказателствата съдържащи се в тях – чл. 41, ал. 1 от Наредба № 9. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Направеното искане от касаторката за присъждане на разноските с оглед на изхода на спора следва да се остави без уважение. Искането на ответната страна по касация за присъждане на разноски е основателно, като с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и фактическата и правна сложност на спора, И. Б. ще следва да заплати на ДФЗ разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение