Решение № 14390 от 27.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5852/2016 г.

Решение № 14390 от 27.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5852/2016 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. С. П. от гр. С. против решение № 740/10.02.2016 г., постановено по адм. дело № 5581/2015 г. по описа на Административен съд - С.- град (АССГ). В нея се излагат доводи за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска неговата отмяна, като се реши спора по същество и се отмени оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на Главна дирекция "Национална полиция", чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение Административен съд - С.- град е отхвърлил жалбата на Х. С. П. срещу заповед № 11938-з-739 от 21.04.2015 г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция" - МВР, с която му е отказано снемането на полицейска регистрация № 15318 от 08.12.1983 г., извършена в 05 РУ - СДВР. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и при спазване на материалния закон, административнопроизводствените правила и целта на закона. Административният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора. С молба от 17.11.2014 г. Х. П. е направил искане за снемане на всички негови полицейски регистрации за периода от 1983 г. до 2002 г. След извършена проверка по искането, директорът на Столична дирекция на вътрешните работи е изготвил предложение рег. № 513р-8952/07.04.2015 г. да не се снема полицейска регистрация № 15318/83 на 05 РУ - СДВР, поради липса на основание по чл. 68, ал. 6 ЗМВР и да бъде снета полицейска регистрация № 19839/02 на 05 РУ - СДВР, на основание чл. 68, ал. 6, т. 2 ЗМВР. Със заповед № 11938-з-739 от 21.04.2015 г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция" - МВР е постановен изричен отказ за снемане на полицейската регистрация на Х. П., извършена в 05 РУ - СДВР за деяние по чл. 157, ал. 2 от Наказателния кодекс (НК), за което е постановена присъда № 74 от 24.02.1984 г. по н. о. х. д. № 460/1984 г. на Софийски районен съд, влязла в сила на 09.03.1984 г. От данните по административната преписка е установено, че с определение от 30.07.1996 г. по н. ч. д. № 1660/1996 г. на Софийски районен съд е допусната съдебна реабилитация по отношение на жалбоподателя за осъжданията му по н. о. х. д. № 460/84 г. на СРС с присъда № 74/24.02.1984 г. и по н. о. х. д. № 1312/85 г. на ВРС с присъда от 02.10.1985 г. При тази фактическа обстановка административният съд правилно е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразна. Правилен е решаващият извод, че не са налице материално-правните предпоставки по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, за да се постанови снемане на полицейската регистрация. Неоснователни са доводите в касационната жалба за отсъствие на категорични доказателства за осъждането на жалбоподателя поради липсата на присъда № 74 от 24.02.1984 г. по н. о. х. д. № 460/1984 г. на Софийски районен съд по административната преписка и приложеното свидетелство за съдимост от 12.06.2013 г. с отбелязване, че лицето Х. С. П. не е осъждано. Към административната преписка са приобщени справка за съдимост от 20.11.2014 г., издадена от Софийски районен съд, Бюро съдимост, в която са отбелязани осъжданията на жалбоподателя, включително по цитираното по-горе наказателно дело общ характер и съдебният акт, с който е постановена съдебна реабилитация за осъждането по същото наказателно дело. Съгласно нормативната уредба, дадена в Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост, справката за съдимост се издава за служебна цел, по искане на посочените органи и в нея се посочват всички осъждания, независимо от последвалата амнистия или реабилитация, и се написват собственото, бащиното и фамилното име на служителя, изготвил справката. Справката за съдимост се основава на данните, отразени в бюлетина за съдимост. Съдържанието на бюлетините за съдимост е константно в различните подзаконови актове, които го регламентират през обсъждания в казуса период по отношение на идентифициране на лицето, осъжданията с посочване на номер на присъдата и на делото, вида на наложеното наказание, последвалите амнистия и реабилитация. Ето защо, преценени по отделно и в тяхната съвкупност представените по административната преписка доказателства обосновават извод за осъждане на жалбоподателя с влязла в сила присъда за престъпление от общ характер, както правилно е приел решаващият съд. Не могат да бъдат споделени и доводите относно последиците на декриминализиране на някои от съставите на престъплението по чл. 157 НК. Действително, текстът на чл. 157 НК е претърпял множество редакции за периода от постановяване на присъдата до издаване на оспорения административен акт, като част от престъпните състави са отменени, но за изготвяне на полицейската регистрация е релевантен фактът на осъждането на лицето за деяние, което е съставлявало престъпление към момента на постановяване на присъдата, а за нейното заличаване - осъществяване на фактическите състави, визирани в приложимата правна уредба към момента на издаване на оспорения административен акт. Доколкото последните не са осъществени, първоинстанционният съд правилно е счел постановения отказ за заличаване на полицейската регистрация на касатора от административния орган за законосъобразен. Върховният административен съд е имал възможност да обсъди в практиката си какво е правното значение на настъпилата реабилитация (по право или съдебна) спрямо полицейската регистрация на лицето, което е осъдено с влязла в сила присъда. Следва да се сподели становището, че целта на реабилитацията като институт на наказателното право и целта на полицейската регистрация като правен институт на административното право са различни, поради което настъпването на реабилитация не е основание за снемане от полицейска регистрация. Съгласно чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица служебно или след писмено мотивирано искане на регистрирания, когато: 1. регистрацията е извършена в нарушение на закона; 2. наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс; 3. наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда; 4. лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание; 5. лицето е починало, като в този случай искането може да бъде направено от неговите наследници. Нито една от тези хипотези не е налице в настоящия случай. Трябва да се изтъкне и разликата между хипотезите по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, който регламентира основанията за заличаване на полицейската регистрация като вид обработване на лични данни за целите на полицейската регистрация на осъждани лица и общите правила за обработване на лични данни в информационни фондове на МВР, които са установени в Раздел VI от ЗМВР, включително и заличаването на различни лични данни от тези фондове, които могат да имат различно предназначение. Данните от полицейската регистрация на лицата, между които безспорно се съдържат и лични данни за регистрираните лица, съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗМВР, се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления или за дейности, свързани със защитата на националната сигурност и обществения ред. Именно поради тази причина и заличаването на полицейската регистрация, включително и личните данни за лицата, които тя съдържа, се заличават само при точно и изчерпателно определени от законодателя предпоставки. Предотвратяването и разкриването на престъпление, защита на националната сигурност и обществения ред, са възприети от законодателя като ценности, чиято защита обуславя правомерност на обработването на личните данни на лицата, извършили престъпления, установени в слязла в сила присъда и след реабилитирането им. В този смисъл е налице съществена разлика между правомощието на администратора на личните данни да извърши преценка (оперативна самостоятелност) относно отпадането на необходимостта от обработването на личните данни от всички различни информационни фондове на МВР, при която да бъдат съобразена доколко продължава да "съществува причина за тяхното запазване" (чл. 26, ал. 2 от ЗМВР), и правомощието по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, упражнявано при условията на обвързана компетентност при точно изброяване на хипотезите, при които отпада необходимостта да бъде поддържана полицейската регистрация като вид обработване на специфични лични данни и със специално посочените общественозначими цели. По изложените съображения, не могат да се примат за основателни доводите на касационния жалбоподател за прекомерност на накърняването на личната сфера на лицата с полицейска регистрация в сравнение с другите лица, чийто лични данни се обработват в други информационни фондове на МВР, като законодателят е съобразил баланса на обществените и личните интереси при установяване на тази законова регламентация и не е предвидил реабилитацията като основание за заличаването на полицейската регистрация. Не са нарушени изискванията на чл. 5 от Конвенция № 108 на Съвета на Европа от 28.01.1981 г. за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни (в сила за България от 01.01.2003 г.). В чл. 5 от Конвенцията е предвидено, че личните данни, подложени на автоматизирана обработка: а) се получават и обработват добросъвестно и законосъобразно; b) се запаметяват за точно определени и правомерни цели и не се използват по начин, несъвместим с тези цели; с) са съответстващи, релевантни и ненадминаващи мярката, предвид целите, за които са събрани; d) са точни и при необходимост актуализирани; е) се запазват във вид, позволяващ идентифицирането на заинтересованите лица за период не по-дълъг от необходимия за целта, за която са запаметени. Изключение от правилото на чл. 5 е предвидено в чл. 9, т. 2, б. а от Конвенцията, съгласно който дерогиране на разпоредбите на чл. 5, 6 и 8 на тази конвенция се разрешава, когато то е залегнало в правото на страната и представлява необходима мярка в демократичното общество в интерес на защитата на държавната сигурност, обществената безопасност, паричните интереси на държавата или борбата с престъпленията. Полицейската регистрация следва да бъде разглеждана като мярка за постигане на целите, дефинирани в чл. 61, ал. 1 ЗМВР - за осъществяване на общата превенция на правонарушенията полицейските органи разработват и осъществяват комплекс от мероприятия за установяване и отстраняване на причините и условията за тяхното извършване и изпълнение на функциите, възложени в чл. 67 на полицейските органи - да предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват престъпления. Следващ аргумент за отсъствие на противоречие с принципите за защита на личните данни, регламентирани в общностното право може да се изведе от чл. 3, ал. 2, предл. 1 от Директива 95/46/ЕО за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (действаща към момента на издаване на оспорения административен акт), според който извън приложното поле на директивата е обработването на лични данни при извършване на дейности, извън приложното поле на правото на Общността, например дейностите, предвидени в дял V и дял VI от Договора за Европейския съюз, и във всички случаи при дейности по обработването на данни, отнасящи се до обществената сигурност, отбраната, държавната сигурност (включително икономическото благосъстояние на държавата, когато процесът на обработка е свързани с държавната сигурност) и при дейности на държавата в областта на наказателното право. С Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) са приети нови правила относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни, но отново е предвидено, че те не се прилагат при обработване от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществената сигурност - чл. 2, ал. 2, б. г от същия. Предвид изложените съображения, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По водене на делото ответната страна не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,