Решение № 14888 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8296/2012 г.

Решение № 14888 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8296/2012 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Ангел Димитров Радойнов и Мария Ангелова Бечева, срещу Решение № 803/10.04.2012 г., по адм. дело № 2184/2011 г. на Административен съд - Пловдив, като в нея се развиват оплаквания за незаконосъобразност, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се решението да се отмени с произтичащите от това последици. Ответната страна - Началникът на РДНСК - Южен централен район намира касационната жалба за неоснователна. Становището на представителя на Върховна административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил като неоснователна жалбата на Ангел Димитров Радойнов и Мария Ангелова Бечева срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-259/20.05.2011 г. на Началника на РДНСК - Южен централен район, с която му е наредено да премахне, изпълнен от тях незаконен строеж: "Масивна двуетажна постройка към югозападната фасада на съществуваща триетажна масивна жилищна сграда", находяща се в УПИ III-584, кв. 32 по плана на кв. "Коматево", гр. Пловдив, с административен адрес гр. Пловдив, ул. "Обнова", № 37. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Правилно Административен съд - Пловдив е приел, че Заповед № ДК-02-ЮЦР-259/20.05.2011 г. на Началника на РДНСК - Южен централен район е произнесена от компетентен орган, в обема на правомощията му, делегирани със Заповед № РД-13-446/01.11.2010 г., издадена от овластения по чл. 225, ал. 1, вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ Началник на ДНСК - София и е издадена след изпълнение на процедурата по чл. 225, ал. 3 ЗУТ - издадени са констативни актове № 77/05.05.2011 г. и № 17А/05.05.2011 г., в които е обективирано и онагледено фактическото положение. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че съгласно представените доказателства се касае за "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и не попада в хипотезата на чл. 151, ал. 1 ЗУТ. Същият е бил извършен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж - в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Административен съд - Пловдив не е кредитирал заключението на вещото лице по направената съдебно-техническа експертиза, тъй като то противоречи на останалите доказателства събрани по делото. Освен това не е било установено точното време на изграждане на процесният строеж, за да стане ясно дали попада или не в хипотезата на § 16 ПР ЗУТ, а това е било в тежест на жалбоподателя, който е следвало да представи доказателства дали процесният обект е търпим. Неоснователно е твърдението на касаторите, че е било нарушено правото им на защита, поради това че констативните актове са съставени в тяхно отсъствие, тъй като заинтересованите лица са уведомени за съставените констативни актове при спазване на изискванията на § 4, ал. 1 ДР ЗУТ за уведомяване на отсъстващи лица. С оглед изложеното не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК,