Решение № 7495 от 22.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3387/2021 г.

Решение № 7495 от 22.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3387/2021 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на П. М. Баненска, гр. Якоруда, чрез нейния пълномощник срещу решение № 1797/23.11.2020 г. по адм. д. № 462/2019 г. на Административен съд – Благоевград. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - кметът на община Якоруда, чрез процесуалния си представител в писмено становище намира жалбата за неоснователна и претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № 62 от 18.04.2019 г., издадена от кмета на община Якоруда, с която е разпоредено да се премахнат незаконни строежи "метален навес", "баня", "метален навес" и "пристройка към къща (баня и коридор)", находящи се в УПИ III, пл. № 594, кв. 63 по плана на гр. Якоруда. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Заповедта е издадена от компетентния административен орган по чл. 225 а, ал. 1 ЗУТ, в изискуемата от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Липсват допуснати нарушения по съставянето и връчването на констативния акт за установяване на незаконното строителство. Констатираните постройки представляват строежи, пета категория, по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "в" ЗУТ. При липса на строителни книжа за констатираните навеси административния орган законосъобразно е разпоредил тяхното премахване като незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Свидетелските показания по делото сочат към извършване на строителството през 2000 г., за който момент намира приложение единствено разпоредбата на § 16, ал. 3 ПРЗ ЗУТ, а по-късно приетата разпоредба на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ единствено допълва периода, обхванат от § 16 ПРЗ ЗУТ, т. е. приложим е единствено за обекти изградени от 02.01.2001 г. до 31.03.2001 г. При липса на данни за деклариране пред съответните органи на незаконните строежи в определения срок по § 16, ал. 3 ПРЗ ЗУТ същите не са търпими и подлежат на премахване. Дори да се възприеме декларираната от жалбоподателя година, строежите са недопустими като изградени в нарушение на действалите към момента на построяването им и към настоящето правила и нормативи и същите не са допустими по ПУП. В случая не е налице нарушение на правилото за съразмерност по чл. 6 АПК, доколкото затруднението от премахването на този външен санитарен възел е съпоставимо с обществения интерес за непозволяване на незаконно строителство. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че в случая се касае за строежи по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ. Неоснователно е възражението за липса на тяхната индивидуализация, доколкото с преписката са представени цитираните в процесната заповед констативен акт № 1/12.03.2019 г. и констативен акт № 2/12.03.2019 г., в първия от които подробно са описани изградените два метални навеса, баня и пристройка към къща, с подробно описание на използваните строителни материали и техните параметри. Действително, в полето за окомерна скица в съставения акт същите са очертани по размери, без да бъдат нанесени в извадка от плана за УПИ III, пл. № 594, кв. 63 по плана на гр. Якоруда, но такова законово изискване липсва, освен ако не е необходимо за индивидуализирането на строежите. Спрямо така установените факти административният съд е приложил материалния закон правилно. Формираният от него извод за материална и процесуална законосъобразност на оспорения административен акт се споделя от настоящата инстанция. В оспорения акт констатираните строежи са описани както следва: 1. Метален навес с размери 5, 80/3, 85 м и височина 2, 35 м, състоящ се от 4 бр. стоманени профила 40/40 / 3 мм, върху които има ламаринен покрив; 2. Баня с размери 4/2, 9 м и височина 1, 60 м, изградена от тухлена зидария, с покрив от 0, 1 м стоманобетонна плоча и прозорец с размери 0, 8/0, 7 м; 3. Метален навес с размери 4, 5/5, 3 м и височина 2, 3 м, състоящ се от ламаринен покрив, който от едната страна лежи на 3 стоманобетонни колони с размери 0, 25/0, 35 м, а от другата страна на 3 бр. метални тръби с диаметър ф 60; 4. Пристройка към къщата, представляваща коридор и баня, с размери 3, 9/3 м и височина 2, 8 м, с покрив стоманобетонна плоча с дебелина 0, 1 м. Така описаните строежи по строителни материали, размери и предназначение, настоящия състав намира за достатъчно индивидуализирани, дори и да липсва в заповедта пълно описание на всички постройки в процесния и съседните му имоти. Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за строежи изградени без строителни книжа, което обстоятелство не се оспорва от касаторката. Посочената от нея разпоредба на чл. 183, ал. 1 ЗУТ е неотносима към настоящото производство, доколкото същата регламентира извършването на нов законен строеж, а не премахването на незаконен такъв. Поради това правилно съдът е приел, че се касае за незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежи. Тяхното премахване може да се избегне само ако са налице предпоставките за търпимост по смисъла на § 16 ПР ЗУТ или на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. В случая предвид при декларирана от оспорващата 2000 г., потвърдена и от свидетелски показания по делото, съдът е изложил правилни мотиви за приложение на разпоредбата на § 16, ал. 3 ПР ЗУТ, в чийто период попада момента на изграждането. Доколкото разпоредбата изисква деклариране на строежите пред съответните одобряващи органи и такова не се е състояло, изискванията на нормата не са изпълнени, а строежите не са търпими и подлежат на премахване. Въпросът за сигурността на изградената в съседния имот постройка след премахването на незаконните строежи е такъв по изпълнението на строежа и не подлежи на разглеждане в настоящото производство. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и решението като материално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба - община Якоруда, следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски в размер на 900 /шестстотин/ лв., представляващи възнаграждение за един адвокат съобразно представени договор за правна помощ и списък на разноските. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,