Решение № 14740 от 22.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5965/2012 г.

Решение № 14740 от 22.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5965/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 413 от 16.03.2012 г., постановено на основание чл. 172, ал. 2 от АПК по административно дело № 1996/2011 г., Административен съд - Бургас е отменил по жалба на "МИК ТРАФИК" ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Иван Димитров Монев, като незаконосъобразни решение № 95/27.07.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Бургас с което е оставено в сила разпореждане № 1220/05.07.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО (Държавното обществено осигуряване) при РУСО - Бургас. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Бургас. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационното отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон, се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на ново по същество, с което се отхвърли жалбата на "МИК ТРАФИК" ЕООД срещу решението на директора на РУСО - Бургас като неоснователна. Ответникът по касация - "МИК ТРАФИК" ЕООД, ЕИК **********, чрез процесуалния представител адв. Матеева в писмено становище оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й и потвърждаване на атакуваното с нея решение като правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Бургаският административен съд правилно е установил фактическата обстановка. Въз основа на заповед № 784/22.06.2011 г. на директора на РУСО - Бургас е извършена частична финансова ревизия по разходите на ДОО на "МИК ТРАФИК" ЕООД. Видно от съставеният от контролния орган анализ, Натали Димо Дурлаки - Бахатурова, която е била осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, е подала заявление от 18.04.2006 г. до управителя на " МИК ТРАФИК" ЕООД, с която на основание чл. 164, ал. 1 от КТ е поискала да ползва платен отпуск, считано от 18.04.2006 г. до навършване на две годишна възраст на детето и Цветелина Иванова Бахатурова, родено на 30.03.2005 г. Едновременно със заявлението е подала и декларация на основание чл. 46 от НРВПО, с която е декларирала, че детето не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, както и че не е давала съгласие за ползване на отпуск от други лица по чл. 164, ал. 3 от КТ. Представената от осигуреното лице декларация е в съответствие с изискванията по чл. 46, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Безспорно е, че поисканият отпуск е разрешен, както и че през целия период осигуреното лице е получавало парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 от КСО. За периода от 01.09.2006 г. до 29.03.2007 г. детето на Натали Димо Дурлаки - Бахатурова е било настанено в детска ясла. След настаняването на децата в съответното детско заведение майката не е подала нова декларация, с която да уведоми работодателя си за това обстоятелство и съответно да поиска прекратяване на ползвания отпуск и изплащането на обезщетението. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от КСО налице е получаване на обезщетение за отглеждане на малко дете до две годишна възраст без основание от осигуреното лице за периода 01.09.2006 г. до 29.03.2007 г. Ревизиращият орган приема, че за нанесената щета на ДОО отговорност следва да носи ревизираното лице, тъй като същото, след изменението на закона - ДВ бр. 68/2006 г., в сила от 26.08.2006 г. не е изискало от Бахатурова попълване на актуална молба-декларация за изплащане на обезщетение за отглеждане на малко дете. Поради това е издаден ревизионен акт за начет № 5/27.06.2011 г., с който са установени задължения за "МИК ТРАФИК" ЕООД към ДОО в размер общо на 2 367,15 лв. (главница и лихви). За събиране на сумата по акта за начет е издадено Разпореждане № 1220/5.07.2011 г. При оспорването му по административен ред то е потвърдено с обжалваното пред Административен съд - Бургас решение № 95/27.07.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Бургас. От правна страна първоинстанционният съд е извел правилен извод, че правото на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на Бахатурова отпада с факта на настаняването на детето в детско заведение, по силата на чл. 53, ал. 4 от КСО. За да уважи обаче жалбата на "МИК ТРАФИК" ЕООД, с която е бил сезиран, съдът е приел, че в процесния случай при действащата правна уредба работодателят - осигурител не е имал нормативно установено задължение, нито е бил в състояние да следи дали детето е настанено в детско заведение и да уведомява органите на НОИ. Според съда неправилно е прието от ревизиращия орган, че осигурителят е бил длъжен след изменението на разпоредбата на чл. 53 от КСО да изиска нова декларация от осигуреното лице. Нормата е материалноправна, тя не въвежда някакво различно за осигурителя процесуално задължение - изискване на актуална декларация, каквато интерпретация е направена с оспорения акт. Съдът по съществото е извел извод, че неизпълнението на задължението на осигуреното лице да декларира обстоятелството, че детето е настанено в детско заведение, не може да обуслови ангажиране на отговорността на осигурителя по реда на чл. 110, ал. 3 от КСО и в този случай осигурителят не следва да носи отговорност за настъпилата щета за държавното обществено осигуряване. Този извод на съда е в противоречие с материалния закон, като има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК решение. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства и е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, но е извел неправилен краен извод за незаконосъобразност на процесните административно решение и разпореждане, който не се възприема от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на неправилна преценка на събраните доказателства и е издаден в противоречие с относимите за казуса материалноправни разпоредби. В контекста на приложимата за процесния период уредба на теглене на паричните обезщетения от осигурителя и института на паричното обезщетение за отглеждане на дете до двегодишна възраст, настоящата инстанция счита за необоснован извода на първоинстанционния съд за основателност на жалбата на "МИК ТРАФИК" ЕООД срещу оспорения пред него административен акт. След промяната на чл. 53, ал. 4 от КСО от 26.08.2006 г., изменената разпоредба урежда, че "парично обезщетение за отглеждане на малко дете не се изплаща на осигурените лица при смърт на детето, даване за осиновяване или при настаняване на детето в детско заведение, както и при отглеждането му от безработно лице по програмата "В подкрепа на майчинството". До 31.12.2006 г. паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете и помощите по държавно обществено осигуряване съгласно § 8 от Закона за изменение и допълнение на КСО (ДВ, бр. 38 от 2005 г., изм. и доп. бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г.) са се изплащали чрез осигурителите в сроковете за изплащане на възнагражденията на осигурените лица. Съгласно § 22б от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на КСО, паричните обезщетения за лицата, заварени в отпуск за временна неработоспособност, трудоустрояване, за бременност и раждане, и за отглеждане на малко дете към 01.01.2007 г., за които е започнало плащане на парично обезщетение за този осигурителен риск от осигурителя, се изплащат по досегашния ред. Това става чрез програма "инкасо", като осигурителите директно теглят сумите от бюджета на ДОО, за разлика от нововъзникналите след 01.01.2007 г. осигурителни рискове, когато паричните обезщетения се изчисляват и изплащат от териториалните поделения на НОИ на осигурените лица по декларирана от тях банкова сметка. В случая дружеството-осигурител не е съобразило поведението си с действащото законодателство, като не е изискало от работничката си да декларира, че при настаняване на детето и в детско заведение ще го уведоми, което погасява правото и на получаване на парично обезщетение по чл. 53, ал. 4 от КСО за отглеждане на малко дете (в редакцията на текста от 26.08.2006 г.), и съответно не е упражнило правомощието си по чл. 46, ал. 7 от НРВПО да прекрати отпуска и по чл. 164 от КТ поради настаняването на детето и в детско заведение. След като е осъществил процедурата - изтеглил и изплатил на работничката Бахатурова парични обезщетения за отглеждане на малко дете, без да провери има ли право конкретната майка за конкретния период да получава подобни обезщетения, осигурителят носи отговорност за възстановяване на неправомерно изплатените суми от фондовете на ДОО, противно на приетото в мотивите на проверяваното съдебно решение. Отнесено към процесният период, осигурително правоотношение има както между НОИ и осигурителя, така и между осигурителя и лицето, имащо право на обезщетение. За периода до края на 2006 г. осигурителите бяха активния субект в осигурителното правоотношение между тях и НОИ, имащо за предмет теглене на парични обезщетения за отглеждане на дете до 2 години. Те изчисляваха размера на тези обезщетения, начисляваха ги във ведомостта за заплати и по определен от Министерския съвет ред теглеха този вид суми от сметките на разхода от ДОО. Осигурителите носеха пълната отговорност за изтеглените суми и техния размер, което беше предмет на финансови ревизии, извършвани от контролните органи на НОИ. В случая дружеството-осигурител е в заварено положение, когато обезщетението по чл. 53 от КСО е продължило да се изплаща чрез осигурителя, т. е. по стария ред. Другото осигурително правоотношение - между осигурителя и осигуреното лице, е на друга плоскост, като е продължение на първото, тъй като има за предмет изплащане на паричното обезщетение, което вече е изтеглено. Във връзка с това правоотношение са и контролните функции на осигурителя по повод правомерното получаване на обезщетението и ползване на отпуска по чл. 164 от КТ. Контролните функции на работодателя, разрешил отпуска и извършил всички правни и фактически действия по изтегляне от ДОО на обезщетението за отглеждане на дете до 2 г. възраст се състоят както в набиране на необходимите документи, отнасящи се до допускане на обезщетението, така и проверка на данните по тях. За да изтегли работодателят паричното обезщетение от ДОО за конкретната майка и конкретния месец, той трябва да е проверил дали това лице има право този месец да получи такова обезщетение, т. е. дали отговаря на всички условия, касаещи получаване на обезщетение. Контролът е и в момента на плащане. Работодателят е този, който носи отговорност за съдържанието на ведомостите за заплати, и той отговаря за това, че е включил конкретната майка във ведомостта за конкретния месец. Това, че не е проверил обстоятелствата, даващи му основание да я включи във ведомостта, води до понасяне от него на отговорността за неправилно изплатените суми за този месец. Активният субект по теглене и изплащане на обезщетението и внасяне на дължимите осигурителни вноски за осигурения, е бил работодателя - осигурител. Той е бил ангажиран с цялата процедура по разрешаване на отпуска, превантивния контрол по ползване на отпуска, теглене на паричното обезщетение, внасяне на дължимите осигурителни вноски за лицето и изплащане на обезщетението на осигурения. Т. е. по тогава действащата уредба, на осигурителя е било вменено задължението да осъществява превантивен и текущ контрол по цялата процедура по изчисляване, теглене и изплащане на обезщетението, в това число и по съдържанието на декларацията по чл. 53 от КСО, т. е. дали детето е настанено в детско заведение. Това, че след промяната на нормативната уредба тези отговорности за работодателя отпаднаха, е ирелевантно за изхода на спора, доколкото за процесния казус е приложима старата уредба. Ето защо в случая не е налице твърдяното от първоинстанционния съд нарушение на чл. 110, ал. 3 от КСО във връзка с чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО при издаване на процесното решение на директора на РУСО и на потвърденото по същество с него разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. Именно втората цитирана норма урежда правомощието на контролните органи на Националния осигурителен институт да съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи. Изложеното обуславя извода, че законосъобразно с разпореждане № 1220/05.07.2011 г. ръководителят по контрола на разходите на ДОО при РУСО - Бургас е постановил събиране на сумите по съставения частичен ревизионен акт за начет № 5/27.06.2011 г., с който са установени задължения за "МИК ТРАФИК" ЕООД към ДОО в размер общо на 2 367,15 лв. (главница и лихви), и съответно правилно директора на РУСО - Бургас е оставил в сила това разпореждане при осъществения административен контрол по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО. От горното явства, че при постановяване на атакувания съдебен акт съдът не е приложил правилно материалния закон, довело до необоснован краен правен извод за незаконосъобразност на актовете на осигурителния орган, поради което и при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба на "МИК ТРАФИК" ЕООД се отхвърли като неоснователна. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,