Решение № 6827 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8600/2014 г.

Решение № 6827 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8600/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на началник отдел "Местни данъци и такси и административни дейности" ("МДТ и АД") при община Дупница срещу решение N 75 от 09.05.2014 г. по адм. дело N 399/2013 г. по описа на Административен съд Кюстендил. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и иска отмяната му с постановяване на ново такова по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на дружеството срещу процесния Акт за установяване на публично общинско вземане за такса битови отпадъци (АУПОВТБО). Ответникът - "Мастра БГ" АД, със седалище и адрес на управление гр. Дупница, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С оспореното пред настоящата инстанция решение Административен съд Кюстендил е отменил като незаконосъобразен АУПОВТБО N 202 от 21.06.2012 г., издаден от старши инспектор "МДТ" при община Дупница, потвърден с решение, обективирано в писмо N 26-00-393 от 20.03.2013 г. на началник отдел "МДТ и АД" при община Дупница, с който е определено задължение на "Мастра БГ" АД за ТБО за 2011 г. в размер на 12 274.76 лв., от които главница - 11 328.19 лв. и лихва към 21.06.2012 г. - 946.57 лв. за недвижим имот в гр. Дупница, ул. "Драгой Болярин" N 2. За да постанови този правен резултат, съдът е приел за установено от фактическа страна, че "Мастра БГ" АД е собственик на недвижим нежилищен имот, състоящ се от земя и сгради, находящ се в парцел II-3560, кв. 271 по плана на гр. Дупница, за които е подадена декларация по чл. 17, ал. 1 (отм.) от ЗМДТ от 30.09.2002 г., съотв. декларация от 30.06.2010 г. по чл. 14, ал. 2 от ЗМДТ. Отчетната стойност на имота съгласно декларацията по чл. 17 (отм.) от ЗМДТ е 2 547 567 лв. По делото е приобщена действащата за 2011 г. Наредба за определянето на местните такси и цени на услуги и администрирането им на територията на община Дупница (Наредбата) и Решение N 22 по Протокол от 27.01.2011 г. на ОбС-Дупница, съгласно което ТБО за нежилищни имоти на ФЛ и ЮЛ е в размер на 5.8 промила върху данъчната оценка по чл. 20 и чл. 21 от ЗМДТ, а в случаите на подадена декларация по чл. 15а, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за определяне на ТБО върху количеството - същата се определя според декларираното количество съдове (контейнери тип "Бобър") и утвърдената по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ честота в размер на общо 23.24 лв. на извозен и депониран съд по видове дейности и услуги. Приложена е заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ за определяне границите на районите и вида на предлаганите услуги за третиране на твърди битови отпадъци - за периода 01.01.2011-31.12.2011 г., от която се установява, че процесният имот е сред районите, на територията на която се предоставят и организират трите услуги, както и е определена честота на сметоизвозване - за съдове тип "Бобър" - 156 пъти годишно, а за съдове тип "Мева" - 52 пъти годишно. Процесният АУПОВТБО е оспорен по административен ред пред по-горестоящия административен орган, като с писмо N 26-00-393 от 20.03.2013 г. на началник отдел "МДТ и АД" при община Дупница същият е бил потвърден. В рамките на съдебно-административното производство е допусната и изслушана експертиза, неоспорена от страните и приета за обективна и компетентна от съдебния състав. Вещото лице установява, че дружеството не е подавало декларация по чл. 15а, ал. 2 от Наредбата за определяне ТБО според количеството им, респ. не е декларирало вид и брой съдове за процесния период, независимо от което, обаче, размерът на задължението за ТБО е определен на база количеството за един брой съд - контейнер тип "Бобър" с честота на сметоизвозване годишно съгласно заповедта на кмета на община Дупница - в размер на 23.24 лв. на извозен съд по видове дейности и услуги. Въз основа на изложеното, вещото лице е изчислило ТБО (според количеството) в размер на 11 282.48 лв., като за сравнение размерът на ТБО съгласно процесния акт е 11 328.19, която е изчислена при неясни критерии. От друга страна, вещото лице е изчислило задължението за ТБО в хипотезата на липса на подадена декларация по чл. 15а, ал. 2 от Наредбата, като е установил общ размер - 16 267.70 лв. - главница и 1359.30 лв. - лихва към 21.06.2012 г. При така установената фактическа обстановка, Административен съд Кюстендил е направил извод, че АУПОВТБО е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като не е налице яснота относно приложената в случая хипотеза за установяване на задължението съгл. чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Съдът е приел, че не са налице материално-правните предпоставки за служебно издаване на акта, когато задължението не е платено в срок, тъй като по делото липсват данни оспорващото дружество да е уведомено с изпращане на съобщение за дължима ТБО за 2011 г., което е накърнило правата на задълженото лице, осигуряващи му възможност доброволно да погаси задълженията си. Решаващият състав е установил, че актът е издаден при допуснато съществено нарушение на изискването за форма - липсват фактически и правни основания за издаването на същия, и най-същественото - не е посочен използваният метод на изчисляване на ТБО и лихвата към нея. Първоинстанционният съд е приел също, че процесният АУПОВТБО е материално-незаконосъобразен, тъй като (по данни от заключението на вещото лице) таксата е изчислена според количеството отпадъци по реда на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 15а, ал. 2 от Наредбата при липса на материално-правните предпоставки за това, а именно липса на декларация от дружеството-задължено лице, подадена пред компетентния за това орган, в определения срок и с минимално изискуемо съгласно Наредбата на ОбС съдържание. Мотивиран по този начин, първостепенният съд е обосновал извод за незаконосъобразност на акта. Оспореният съдебен акт е правилен. Основният си довод за необоснованост, а оттам и за материална незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, касационният жалбоподател аргументира с представената за първи път пред касационната инстанция (л. 14) декларация по чл. 15а, ал. 2, подадена от "Мастра БГ" АД, за определяне на ТБО за 2011 г. според количеството отхвърлени отпадъци. Настоящият състав на Върховния административен съд, споделя изцяло фактическата обстановка, възприета от първостепенния съд, както и подкрепения с доказателствата по делото извод, че в конкретния случай задълженото лице-ответник по касационната жалба не е подавало декларация по чл. 15а, ал. 2 от Наредбата, с оглед на което установяването на публичното задължение за ТБО по реда на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ е извършено при липсата на материално-правните предпоставки за това. От заключението на вещото лице, изготвило изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза (Заключение - л. 30), се установява, че нито в материалите по делото, нито към данъчното досие на фирмата (вещото лице е посочило, че е извършило проверка в отдел "Местни данъци и такси" при община Дупница), не е приложена декларация за броя и вида на съдове за събиране на смет от "Мастра БГ". В съдебното заседание на 09 април 2014 г. вещото лице е потвърдило заключението си и е свидетелствало, че същата е "категорична, че няма подадена декларация", както и че при разговор с г-н Шопов - управителят на "Мастра БГ", последният също е потвърдил, че не е подавана декларация от името на дружеството. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните, вкл. от административния орган. Предвид изложеното по-горе, настоящият състав приема, че не следва да вземе предвид представената като приложение към касационната жалба декларация, попълнена от дружеството за определяне размера на ТБО според количеството. Следва да се отбележи, че в рамките на първоинстанционното производство лисват дори твърдения, че такава декларация е подадена. Видно от съдържанието на приложения документ, не може да се установи същата да е била подадена до административния орган, т. е. да е била входирана, така както се процедира с други документи, заведени в общината, а върху нея, в десния й край, е отбелязана само датата 30.12.2010 г. Следователно, след като декларацията е била попълнена от задълженото лице, но не е подадена пред компетентния административен орган, то същата не може да породи съответните правни последици и ТБО за съответната година следва да се определи по правилото на чл. 15а, ал. 4 от Наредбата - върху данъчната оценка на имота, както правилно е приел и административният съд. Други касационни оплаквания не са изтъкнати, а с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски не се претендират от ответника по касационната жалба, поради което и не се присъждат. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,