Решение № 9954 от 5.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15206/2010 г.

Решение № 9954 от 5.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15206/2010 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Диагностично-консултативен център-I-Перник" ("ДКЦ-I-Перник") ЕООД - гр. Перник, представлявано от управителя д-р Георги Богданов Драганов, срещу решение № 182 от 25.10.2010 г., постановено по адм. дело № 399 по описа за 2010 г. на Административния съд - Перник, с което е отхвърлена жалбата на "ДКЦ-I-Перник" срещу писмена покана изх. № 29-04-260 от 29.07.2010 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) - Перник и лечебното заведение е осъдено да заплати на РЗОК сумата от 300 лв. за разноски. По съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, касаторът моли за отмяна на съдебното решение като неправилно. Обосновава теза за незаконосъобразност на писмената покана и иска уважаване на първоначалната му жалба срещу нея. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на РЗОК - Перник, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения съдебен акт. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административния съд - Перник, по реда на чл. 145 и сл. АПК е оспорената от "ДКЦ-I-Перник" ЕООД - гр. Перник, писмена покана изх. № 29-04-260 от 29.07.2010 г. на директора на РЗОК - Перник, за възстановяване на неоснователно получени суми в резултат на нарушен регулативен стандарт (РС) за четвъртото тримесечие на 2009 г., в общ размер 8718,36 лева. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган в изискуемата форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби. Въз основа на доказателствения материал и изготвеното заключение на назначената експертиза решаващият състав е обосновал преценката си за законосъобразност на оспорената писмена покана на директора на РЗОК - Перник, за възстановяване на неоснователно получени суми в посочения в нея размер вследствие нарушени регулативни стандарти за четвъртото тримесечие на 2009 г.. По делото не се спори, че със заповед № РД-09-155 от 04.06.2010 г. на директора на РЗОК - Перник, е назначена финансова проверка "ДКЦ-I-Перник" ЕООД за осъществяване на контрол по изпълнението на възложените регулативни стандарти за четвъртото тримесечие на 2009 г. Въз основа на резултатите от тази проверка, обективирани в констативния протокол от 09.06.2010 г. и в протокола за неоснователно получени суми от 11.06.2010 г., директорът на РЗОК - Перник, е отправил процесната писмена покана, издадена на основание на основание чл. 76а, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване, за внасяне на дължимата сума по сметка на РЗОК. В хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция е установено, че на жалбоподателя като изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ съгласно договор № 140228 от 06.03.2009 г. с НЗОК с т. 2 от протокол № 7 от 20.11.2009 г. към индивидуалния договор са определени регулативни стандарти за четвъртото тримесечие на 2009 г.. Според чл. 43, ал. 1 и 2 от цитирания договор броят/стойността в РС могат да бъдат преразпределяни между отделни дейности и лекари от лечебното заведение изпълнител и могат да бъдат нахвърляни с до 10 на сто, а през I, II и III тримесечие изпълнителят може да превишава с допълнителни 15% определените му РС, но е длъжен да ги компенсира през следващото тримесечие. В ал. 3 на чл. 43 от договора е предвидено задължение на изпълнителя да възстанови на възложителя заплатените средства при превишаване на броя на възложените СМД извън разрешените надвишавания. От заключението на вещото лице е видно, че жалбоподателят е допуснал надвишение на стойността на назначените медико-диагностични изследвания с бланка МЗ-НЗОК № 4 спрямо възложените с протокол № 7 от 20.11.2009 г. към индивидуалния договор № 140228 от 06.03.2009 г. и допустимото надвишение за четвъртото тримесечие на 2009 г., като стойността на заплатените от НЗОК суми, които е получил неоснователно, е в размера, който е установен от контролните органи при извършената финансова проверка - 8718,36 лв., приключила с констативен протокол и протокол за неоснователно получени суми. Налице е щета за НЗОК, доколкото е извършено плащане от бюджета й над определените средства, поради което получените неоснователно суми от жалбоподателя подлежат на връщане съгласно чл. 43, ал. 3 от договора. С оглед на това обоснован се явява и изводът на решаващия състав, че след като е назначил съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой и над разрешените надвишения (което не се оспорва и от жалбоподателя), изпълнителят на медицинска помощ следва да възстанови заплатените за това средства в бюджета на НЗОК. Изложените в касационната жалба доводи са неосноветелни. В случая не става въпрос за отказ за оказване на медицинска помощ на здравноосигурени лица, а за съблюдаване на финансовите параметри, определени със Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г., за заплащане на специализираните медицински дейности и на медико-диагностичните дейности, както и за спазване на установените с индивидуалния договор между лечебното заведение и НЗОК правила и рамки, в които изпълнителят на медицинска помощ може да назначава СМД и МДД за сметка на бюджета на НЗОК. Доводите в касационната жалба не са по тълкуването и прилагането на закона (в частност на чл. 4 от Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г.) и индивидуалния договор на жалбоподателя, а по своята същност са възражения срещу възприето от законодателя разрешение по въпросите на регулативните стандарти. Предвид изложеното тезата за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърдената с него писмена покана, която се старае да докаже касаторът, не може да бъде споделена. Като е отхвърлил подадената жалба първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Предвид установената по-горе неоснователност на главните искания в касационната жалба неоснователна се явява и акцесорната им претенция за присъждане в полза на касатора на направените от него деловодни разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,