Решение № 1561 от 19.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 877/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Паркиране и мобилност при Център за градска мобилност ЕАД (ЦГМ ЕАД) срещу Решение 7211/23.11.2023 г. по адм. дело 6450/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което отменен негов отказ изх. 72-52 от 14.06.2023 г. за издаване на винетен стикер за локално платено паркиране по заявление вх. ВС207087/05.06.2023 г. на С. Р. М. и преписката е изпратена на директора на Дирекция Паркиране и мобилност при ЦГМ ЕАД със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо това да отхвърли жалбата срещу административния акт. Претендира разноските по делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна, в случай че надхвърля нормативно установения минимум. Ответникът С. Р. М., чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноските по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но по различни от изложените в нея съображения. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е отказ изх. 72-52 от 14.06.2023 г. на директора на Дирекция Паркиране и мобилност при ЦГМ ЕАД за издаване на винетен стикер за локално платено паркиране по заявление вх. ВС207087/05.06.2023 г. на С. Р. М.. За да отмени отказа, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, при спазване на формата и административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Неправилен е изводът на съда, че отказът е издаден от компетентен орган. Режимът на локално платено паркиране на пътни превозни средства на живущите в зоните за почасово платено паркиране на територията на Столична община е регламентиран в раздел 2.3 на Наредбата за организиране на движението на територията на Столична община. Съгласно чл. 74 от посочената наредба правото на локално платено паркиране се установява с електронен винетен стикер, а съгласно чл. 78 стикерите се издават, активират, анулират и контролират от общинското дружество Център за градска мобилност ЕАД по ред и при условия, определени със заповед на кмета на Столична община. В случая редът и условията за издаване на винетни стикери са регламентирани в т. ІІ от Заповед СОА21-РД 95-577/26.11.2021 г. на кмета на Столична община. На последната страница на заповедта се посочва, че заповедта се изпраща за изпълнение на изпълнителния директор на ЦГМ ЕАД. Обсъждайки съдържанието на посочената заповед на кмета на общината в контекста на приложимата нормативна уредба съдът е достигнал до правилен извод, че именно изпълнителният директор на ЦГМ ЕАД е органът, компетентен да издава винетни стикери. Липсва обаче основание същият да делегира тези правомощия на друго длъжностно лице, както в случая е сторил със Заповед РД-09-15/14.03.2022 г., поради което съдът неправилно е зачел същата заповед при проверка на компетентността на издателя на отказа. По изложените съображения административният съд е достигнал до неправилен извод, че административният акт е издаден от компетентен орган. Административният акт е нищожен поради липса на компетентност на директора на Дирекция Паркиране и мобилност при ЦГМ ЕАД да издава винетни стикери за локално платено паркиране. Касационната инстанция следва да отмени обжалваното решение в частта, с която е отменен административният акт и преписката е изпратена на некомпетентен орган, и да постанови друго, с което да обяви нищожността на административния акт и да изпрати преписката на изпълнителния директор на ЦГМ ЕАД. Тъй като крайният резултат по делото относно основателността на оспорването на административния акт остава непроменен, то съдебното решение е правилно в частта за разноските, а на касатора не се дължат направените такива за касационна инстанция. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 000 лв. за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция от претендираните 1 200 лв. При определяне на дължимата сума касационната инстанция отчете, че е подадено своевременно възражение за прекомерност, което е заявено до размера на нормативно предвидения минимум, който в случая е 1 000 лв. съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Делото не се характеризира със сложност от фактическа и правна страна, тъй като издаването на административния акт от некомпетентен орган прави безпредметна проверката на останалите основания по чл. 146 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение