Решение № 13721 от 15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6027/2019 г.

Решение № 13721 от 15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6027/2019 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. "Илюел" ЕООД, гр. Кюстендил, чрез адв. Й. Тодоров обжалва решение 1915/20.03.2019 г. на Административен съд, София - град, постановено по адм. дело № 11851/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0399349/21.09.2018 г. на директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП гр. София. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради неправилно тълкуване на фактите, необоснованост и В противоречие с материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че оспорената принудителна административна мярка съответства на целта на закона и принципа за съразмерност, уреден в чл. 6 АПК. Твърди, че в конкретния случай се засягат права на граждани в по-голяма степен от необходимо. Сочи, че прилагането на мярката ще препятства достъпът на широк кръг от граждани до единствената денонощна аптека на територията на община Кюстендил от една страна и от друга – не е съобразена спецификата на извършваната от търговеца дейност, в това число ограниченията в срока на годност на предлаганите в търговския обект стоки. Искането е за отмяна решението и присъждане на разноски. Ответникът - директор на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - София, чрез юрк. К. Раева оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Подробни съображения за неоснователност на касационните доводи са изложени в представен писмен отговор по жалбата, подаден чрез юрк. А. Тафров. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. При условията на евентуалност ответникът прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд, София град е била заповед № 0399349/21.09.2018 г. на директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП гр. София, с която е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект – аптека "Ден и Нощ", находящ се в гр. Кюстендил, ул. "П. К. Яворов" № 6, стопанисван от "Илюел" ЕООД, гр. Кюстендил и е забранен достъпа до него, за срок от 14 дни. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По материалната законосъобразност на оспорения акт, съдът е приел за установено, че "Илюел" ЕООД не е издало фискална касова бележка от работещите в обекта две фискални устройства за контролна покупка на стойност 14. 34 лева, което представлява неспазване реда и начина за отчитане продажбите в търговския обект и основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за налагане на принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект за срок до 30 дни" и забрана достъпа до него на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Съдът не е установил противоречие на наложената принудителна административна мярка с принципа за съразмерност, като е приел, че същата съответства на целта на закона. Решението е правилно постановено. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти и е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС - принудителна административна мярка запечатване на търговски обекти за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, се прилага по отношение на лице, което не спази реда и начина за издаване на съответен документ за продажба. По силата на чл. 118, ал. 1 от същия закон всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Според ал. 3 на тази разпоредба фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В случая от данните по делото безспорно е установено, че на 13.09.2018 г., "Илюел" ЕООД в търговски обект - аптека "Ден и Нощ", находящ се в гр. Кюстендил, е извършило продажба на лекарствен продукт на стойност 14. 34 лева, заплатена в брой, за която не е издало фискален бон от фискално устройство, работещо в обекта. Видно от приложените по преписката копия на издадените през същия ден фискални бонове се установява, че процесната продажба не е отразена като регистрирана чрез фискална касова бележка. При така установените факти, правилно съдът е приел, че са налице материалноправните предпоставки по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Неоснователни са доводите в касационната жалба и тези на прокурора от Върховна административна прокуратура, основани на приложеното по делото становище на Унипринт – сервиз ЕООД, гр. Кюстендил - дружество, което извършва сервизното обслужване на касовите апарати в търговския обект. Според това становище на 13.09.2018 г. в 15. 40 ч, не е било възможно отпечатването на фискални касови бележки от ФУ DATECS DP, с инд. № DT 493769 в обекта, поради повреда в интерфеисен кабел и прекъсване на комуникацията между използвания програмен продукт и фискалното устройство. От една страна повредата е констатирана след приключване на проверката. От друга страна по делото е установено, че в търговския обект функционира и друго фискално устройство, но доказателства за регистриране на процесната покупка и издаване на фискален бон от него не са ангажирани. Неоснователни са и възраженията за нарушение принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Съгласно чл. 6, ал. 2 АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Целта на налагане на процесната принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е превантивна – да се предотврати възможността за извършване на други нарушения от задълженото лице, изразяващи се в неотчитане на продажбите в търговския обект. При установено нарушение, изразяващо се в неспазване на реда и начина за отчитане на продажбите, чрез неиздаване на фискална касова бележка, административният орган, при условията на обвързана компетентност, е длъжен да приложи мярката запечатване на обект и на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС да забрани достъпа до него. С възможност за преценка органът разполага само по отношение на срока за прилагането й - до 30 дни. В конкретния случай правилно съдът е преценил, че определеният срок на налагане на мярка е мотивиран от органа по приходите и съответства на посочения основен принцип в административния процес. Твърденията на жалбоподателя, че стопанисваната от него аптека "Ден и нощ" е единствената денонощна аптека в обл. Кюстендил, не са подкрепени с каквито и да било данни и доказателства по делото, поради което сами по себе си не могат да обосноват извод, че заповедта е издадена в нарушение целта на закона. По изложените съображения настоящият състав преценява, че обжалваното решение не е засегнато от пороци по чл. 209 АПК и следва да се остави в сила на основание чл. 221, ал. 2 АПК. При този изход на спора, разноски за касационното производство на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, се дължат на ответника по касация за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт в размер на 100 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,