Решение № 48 от 3.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4413/2018 г.

Решение № 48 от 3.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4413/2018 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на К. П. Р., М. П. Р. и П. П. Р., всички с постоянен адрес [населено място], [община], чрез тяхната майка и законен представител М. П. Р., за отмяна на влязлото в сила решение № 172 от 13.05.2016 г. по гр. д. № 986/2015 г. по описа на Районен съд - Горна Оряховица. С него са обявени за нищожни на основание чл. 42, б. "б", вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН завещателно разпореждане в саморъчно завещание от 28.03.1999 г., обявено на 28.07.2008 г., с което П. Р. е завещала на П. Р. /баща и праводател на децата/ собствената си идеална част от недвижим имот в [населено място], и завещателно разпореждане в саморъчно завещание от 28.04.1999 г., обявено на 10.06.2013 г., с което Й. Р. е завещал на П. Р. къща, гараж, двор от 400 кв. м. и други селскостопански постройки в [населено място]. Признато е за установено по отношение на П., К., М. и П. Р., че всеки от ищците – И. Р., Г. Р. и П. А., е собственик по наследяване по закон на 1/4 идеална част от дворно място от 400 кв. м., заедно с построените в него жилищна сграда със застроена площ от 90 кв. м., гараж със застроена площ от 24 кв. м. и стопански постройки. Отменени са констативен нотариален акт № 499/04.08.2008 г. в частта, с която П. Р. се обявява за собственик над 1/4 до 5/8 идеална част от посочения в акта недвижим имот – жилищна сграда, гараж и стопанска постройка, и констативен нотариален акт № 272/13.06.2013 г., с който П. Р. се обявява за собственик на имота, в частта над 1/4 идеална част от него. С определение № 171/07.12.2018 г. по настоящото дело след прекратяването на производството по описа за 2018 г., делото е изпратено на Районен съд- Горна Оряховица, в качеството му на администриращ съд, гр. дело № 4413 по описа за 2018 г. на ВКС, ІІг. о. за отстраняване нередовностите на молбата за отмяна – даване указания от администриращия съд на непълнолетната К. П. Р. да подпише подадената молба за отмяна вх. № 10700 от 20.09.2018 г. Указанията са изпълнени и молбата е подписана от непълнолетното лице със съгласие на неговата майка. Молбата за отмяна се поддържа на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Молителите твърдят, че делото с предмет оспорване наследствените права на бащата на децата /ответници по иска/, образувано на 06.07.2015 г., е разгледано в тяхно отсъствие, като процесът е протекъл формално. По време на него майката на малолетните тогава деца и те самите, призовавани на постоянния си адрес в [населено място], са пребивавали в Германия, адресът им там е бил известен на ищците, които обаче не са го посочили пред съда. Поради това майката като законен представител не е била уведомена за делото и не е могла да вземе мерки да упълномощи адвокат, който да защити интереса на трите деца. Ответниците по молбата за отмяна Г. Й. Р., П. Й. А. и И. Й. Р., [населено място], оспорват същата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о. констатира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяна на влязло в сила решение страната може да иска на няколко основания, а именно когато установи, че вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото, или не е била надлежно представлявана, или не е могла да се яви поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В разглеждания случай, се твърди, че молителите – малолетни лица, представляване от тяхната майка и законен представител М. П. Р., не са надлежно уведомени за съдебното производство, не са могли да участват в него като не е назначен и особен представител. От данните по делото е видно, че препис от исковата молба с доказателствата е връчен на 27.08.2015 г. на ответниците по реда на чл. 44, ал. 1 ГПК чрез тяхната майка и законен представител М. П. Р. като връчването при отказ на последната е надлежно удостоверено. По отношение на призоваването за насроченото съдебно заседание с оглед отбелязванията в призовката, правилно са приложени последиците на чл. 41, ал. 2 ГПК. При това положение са неоснователни доводите за наличие основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК поради ненадлежно призоваване и представителство в процеса. Останалите доводи в молбата се отнасят до приетото по съществото на спора от решаващия съд. Те са доводи по правилността на влязлото в сила решение и са неотносими в производството по отмяна по чл. 303 ГПК. Отмяната е самостоятелно съдебно производство, но не е съдебна инстанция на исковия процес. След като не са налице основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, то молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изявлението на процесуалния представител на ответниците по молбата в съдебно заседание, че не претендира разноски за настоящото производство, този въпрос не следва да се поставя на разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. П. Р. и П. П. Р., всички с постоянен адрес [населено място], [община], чрез тяхната майка и законен представител М. П. Р. и на К. П. Р., непълнолетна, действаща със съгласието на своята майка М. П. Р. /същият адрес/ за отмяна на влязло в сила решение № 172 от 13.05.2016 г. по гр. д. № 986/2015 г. по описа на Районен съд - Горна Оряховица.