Решение № 4541 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10569/2016 г.

Решение № 4541 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10569/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Ш. от Р. Р. против решение № 988 от 25.05.2016 г., постановено по адм. д. № 603/2016 г. по описа на Административен съд гр. Б.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът - полицейски инспектор при Районно управление "Полиция"- С. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Н. Ш. против заповед рег. № 21/27.02.2016 г., издадена от П. И. на длъжност полицейски инспектор при РУ на МВР- С., с която, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), Ш. е задържан за срок от 24 часа. За да постанови този резултат Административен съд гр. Б. приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, за което по делото са приложени надлежни доказателства, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и същата е в съответствие с материалния закон и неговата цел. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Правилно съдът приема, че правното основание за издаване на заповедта е разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, което правилно е посочено в заповедта. В административния акт изрично е посочено, че жалбоподателят се задържа поради наличие на данни за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 НК- заради това, че на 11.07.2014 г., около 10,10 часа в обменно бюро на фирма "К. Ч." в гр. С., ул. "О."..№... е въвел в заблуждение касиерката на бюрото, в резултат на което е отнел сумата от 1 750 лева. Законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е постановена в съответствие с материалноправната норма на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съгласно посочената разпоредба, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагането на тази принудителна административна марка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. В случая от събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че към момента на задържането на Ш. са били налице данни за съпричастност на лицето към престъпление по чл. 209, ал. 1 НК- който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за измама- въвеждайки в заблуждение касиерката на обменно бюро неправомерно е отнета сумата от 1 750 лева. Установено е, че към момента на задържането по чл. 72 ЗМВР са съществували достатъчно данни за възможна съпричастност към престъпление и спрямо Ш. е осъществена хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, поради което заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. Ето защо като прави извод в този смисъл Административен съд гр. Б. постановява решение в съответствие с материалния закон. Законосъобразни са и изводите на съда, че оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на закона, като мотивите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция в т. ч. и по отношение относимост на Директива 2012/13/ЕС- приложима в образувани наказателни производства, но не и в административното производство по налагане на принудителна административна мярка по чл. 72 ЗМВР. Обоснован е и извода на съда, че представената в съдебното производство Европейска заповед за арест № 12/МЕА/17.02.2016 г., издадена от Апелативен съд П.- Р. е неотносима към разглежданият спор. Сочената европейска заповед за задържане е във връзка с извършено от лицето престъпление отново по чл. 209, ал. 1 НК- но извършено на друга дата- 30.10.2014 г., в град Т.. С оспорената заповед Лицето не е задържано по повод и във връзка с европейската заповед за задържане, а за наличие на данни за извършено престъпление в един предходен момент, в друго населено място. Правилен и обоснован е извода на съда, че правата на Ш. по чл. 72, ал. 3 ЗМВР - са спазени, при задържането му е осигурен преводач от и на румънски език. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение,