Решение № 4239 от 8.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5932/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Н. Мишов от гр. Перник срещу Решение 77/27.04.2023г., постановено по адм. дело 26/2023 г. по описа на Административен съд Перник, с което е отхвърлена жалбата му против решение [номер] от 12.01.2023г. на Директор на ТП-Перник на НОИ, с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане [номер] по пр. 01342 от 15.09.2022г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване. Наведените в жалбата възражения са за неправилно приложение на нормата на чл. 69б, ал. 1 и ал.2 КСО, като Мишов счита, че има придобит при условията на първа категория труд 11г., 5м. и 22 дни. Твърди, че не е работил в Дирекция икономически контрол към МК Ленин гр.Перник , а тази дирекция го е командировала в Монтажи ЕАД- София, Струма гр.Перник и гр. Кладно- Чехословакия. В разпореждане от 11.11.2019г. му бил признат осигурителен стаж от първа категория труд от 11.г.05.м. и 22дни. Счита положеният в Монтажи ЕАД София за стаж от първа категория, т.к. бил положен преди 1990г. и по отношение на него не намирало приложение изменението от 1990г. на ПКТП/отм/ Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което трудът, положен от касатора през спорните периоди от 16.04.1979 година до 17.09.1985 на длъжността машинен шлосер в МК Ленин Перник да се признае за първа категория. Ответникът Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Перник в писмен отговор изразява становище по касационната жалба, като я счита з неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство e решение [номер] от 12.01.2023г. на Директор на ТП-Перник на НОИ, с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане [номер] по пр. 01342 от 15.09.2022г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване. С последното е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено по чл. 69б, ал. 2 от КСО, считано от 16.05.2022г., при получаване на изискуемите се 100 точки. След анализ на съвкупния доказателствен материал, включително трудова книжка, данни от Обединен осигурителен архив при ТП на НОИ Кюстендил и всички допълнително представени от Мишов доказателства, пенсионният орган е приел, че за осигурителен стаж от първа категория труд следва да се зачетат 9 години, 8 месеца и 7 дни, които са положени при следните осигурители: Кремиковци АД в периода от 03.01.1974 година до 26.01.1979 година, т.е. 5 година, 0 месеца и 21 дни и МК Ленин в периодите от 01.01.1980 година до 31.01.1980 година, т.е. 1 месец, на длъжност машинен шлосер в Мартенов цех, от 01.03.1980 година до 31.12.1980 година, т.е. 10 месеца, на длъжност машинен шлосер в Мартенов цех и периода от 01.01.1982 година до 17.09.1985 година, т.е. 3 години, 8 месеца и 16 дни, на длъжност машинен шлосер в ЕСДЦ. За осигурителен стаж от втора категория следва да се зачетат 9 години, 6 месеца и 4 дни, които са положени при следните осигурители: МК Ленин в периодите от 16.04.1979 година до 31.12.1979 година, т.е. 8 месеца и 15 дни и от 01.02.1980 година до 01.03.1980 година, т.е. 1 месец, на длъжност машинен шлосер в Дирекция икономически контрол, в Монтажи ЕАД-София за периода от 01.01.1981 година до 31.12.1981 година, т.е. 1 година; В СК Обществено и промишлено строителство периода от 01.10.1985 година до 18.01.1988 година, т.е. 2 години, 3 месеца и 17 дни на длъжност монтажник; В Университетски строител периода от 04.02.1988 година до 22.04.1990 година, т.е. 2 години , 2 месеца и 18 дни, на длъжност монтажник; в Норто ООД периода от 22.04.1990 година до 01.01.1992г. на длъжност монтажник, т.е. 1 година, 8 месеца и 9 дни; в КФ Сева на длъжност монтажник за периода от 15.01.1992 година до 25.01.1993 година, т. е. 1 година и 6 дни и в ГУСВ, на длъжност заварчик за периода от 03.02.1999 година до 02.08.1999 година, т.е. 5 месеца и 29 дни. стаж от трета категория следва да се зачетат 5 години, 2 месеца и 9 дни. Съдът е приел за правилни констатациите на административния орган. Взети са предвид записванията в трудовата книжка на работника и представените УП-3. Констатирано е припокриване на трудов стаж отразен в трудовата книжка като такъв в МК Ленин и като такъв отразен в Монтажи ЕАД София, видно от УП-3 ФС-99-1034 от 09.05.2022г. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема липса на спор между страните относно придобито от Мишов право на пенсия в условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО., след като има повече от 15 години работа при условията на втора категория труд с прилагането на допълване на осигурителен стаж от първа категория труд без превръщане и към 16.05.2022 година същият има сбор от осигурителен стаж и възраст 100 точки. Изложени са правни изводи за правилно признато право на пенсия и отпускането и на лице, работило при условията на втора категория труд, съгласно чл. 69б, ал. 2 във вр. с ал. 6 от КСО. Като спорен е определен въпросът относно претенцията за неправилно определяне на категорията на труд, която оказва влияние на общия осигурителен стаж по чл. 104 от КСО, респ. на осигурителният стаж без превръщане и осигурителния стаж, представляващ разлика между общия осигурителен стаж, превърнат към трета категория и осигурителния стаж без превръщане, което обуславя евентуално и неправилен размер на пенсията. В тази връзка правилно е определен основният спорен въпрос по делото относно осигурителният стаж, натрупан в МК Ленин от лицето на длъжността машинен шлосер за периода от 16.04.1979 година до 17.09.1985 г. дали следва да бъде зачетен изцяло като такъв положен в условията на първа категория труд, или част от него следва да се зачете като труд положен в условията на втора категория, както са приели органите по пенсионното осигуряване. Съставът на съда е приел втората хипотеза за вярна и потвърдил приетото от административния орган. Обоснован е правен извод, че изплащателните ведомости са първичните документи, доказващи наличието на осигурителен стаж, а трудовите, служебните и осигурителните книжки, както и удостоверенията обр. УП 3 са вторични документи, които отразяват данните, съдържащи се в изплащателните ведомости. При установено несъответствие между записванията в изплащателните ведомости, трудовата книжка и удостоверенията обр. УП 3, , според съда определящо е отразяването в изплащателните ведомости, съгласно чл. 40, ал. 1 и ал. 3 НПОС. Върховният административен съд шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Законосъобразни са правните изводи на съда по правилно очертания спорен въпрос по делото, произтичащ от дублиране на трудов стаж отразен в трудовата книжка в МК Ленин и отразеният като осигурителен стаж в осигурител Монтажи ЕАД София за периода от 01.01.1981г. до 31.12.1981г. видно от приложеното УП-3 от 09.05.2022г.Правилни са правните изводи обосновани на наличието на противоречивите данни при установяване на осигурителния стаж на Мишов. В тази връзка са взети предвид разплащателните ведомости на МК Ленин, съхранявани в архив, от които е установено, че лицето фигурира само като име без други отбелязвания, а в разплащателните ведомости съхранявани в Монтажи ЕАД София фигурира с получавани заплати. Именно установено несъответствие между записванията в изплащателните ведомости, трудовата книжка и удостоверенията обр. УП 3, законосъобразно дава основание на съда да приеме за валидно отразяването в изплащателните ведомости при осигурителя Монтажи ЕАД София в съответствие с разпоредбата на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 НПОС. В тази връзка неоснователно е възражението на касатора за противоречие между издаденото предходно разпореждане от 11.11.2019г. на пенсионния орган и разпореждане [номер] по пр. 01342 от 15.09.2022г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване. Разпореждането от 2019г., в което за лицето е прието, че има осигурителен стаж от първа категория труд от 11г. 05м. и 22 дни е отменено от пенсионния орган във връзка с представените нови доказателства и установеното несъответствие по дублиране на осигурителен стаж при двама работодатели. Неоснователни са възраженията на касатора и по отношения зачетения като втора категория труд през периода на пребиваването му в Чехословакия от 01.05.1979 година до 31.12.1979 година, когато е бил командировка в металургичен завод. В тази връзка правните изводи са изведени от представеното удостоверение, издадено от Обединено стоманодобивно предприятие, Кладно Чехия, че Мишов е бил на обучение в периода от 01.08. до 12.1979 г., с брои производствени часове 68. Законосъобразно съдът приема, че този документ не рефлектира върху осигурителния стаж на лицето, т.к. трудовото му възнаграждение е изплащано от МК Ленин , но е осигуряван за втора категория труд, видно от УП, с изх. 5506-09-3078-2 от 18.08.2022г. и заключението прието по делото. В хода на производството пред Административен съд - Перник, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, в това число и назначената съдебно - икономическа експертиза. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания в чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. При правилно приложение на материалния закон е формиран изводът, че общият осигурителен стаж на лицето, правилно е превърнат в трета категория труд, съгласно чл. 104 от КСО и е с продължителност от 33 години, 2 месеца и 21 дни. Законосъобразно е определен и индивидуалния коефициент е пресметнат по реда на чл. 70, ал. 9 във вр. с ал. 8 от КСО, като е взет предвид общо осигурителният доход и средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията, съгласно чл. 70, ал. 3 от КСО и е умножен по индивидуалния коефициент на лицето. Предвид обстоятелството, че полученият размер на пенсията е под определения със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване минимален размер, същата е определена и отпусната, в минимален размер, съгласно чл. 70, ал. 12 от КСО. Законосъобразен е правният извод ,че пар. 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО е неприложим, към дата на отпускане на пенсията 16.05.2022 година, поради което е съобразено действието на пар. 7ж от ПЗР на КСО, с което е увеличен размерът на пенсията, считано от 01.07.2022 година. Като е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, административен съд Перник е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Същото следва да бъде определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП в размер на 100, 00/сто/лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,