Решение № 12712 от 22.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6825/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма Околна среда 2014-2020 (ОПОС), срещу Решение 333/12.03.2024 г. на Административен съд Шумен (АС Шумен), постановено по адм. дело 337/2023 г. С обжалваното решение съдът обявява нищожността на Решение от 05.07.2018 г. на РУО на ОПОС, издадено на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.), във връзка с постъпило искане за окончателно плащане 6 (пакет отчетни документи (ПОД) 7), на стойност 2 627 190,92 лева по проект BG16M1OP002-1.005-0008 Интегриран воден цикъл на град Шумен ІІ етап Втора фаза с бенефициер Община Шумен. Касаторът счита обжалваното решение за недопустимо, алтернативно за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В подкрепа на твърдението за недопустимост на съдебното решение, касаторът сочи, че същото е постановено в нарушение на чл. 177, ал. 3 АПК и чл. 159, т. 6 АПК, като съдът е излязъл извън пределите на компетентността си, извършвайки проверка за нищожност и по същество на акта, без да съобрази Определение 315/03.09.2018 г. по адм. дело 570/2018 г. на Административен съд Велико Търново, оставено в сила с Определение 46/03.01.2019 г. по адм. дело 14557/2018 г. на ВАС, с които е решен въпросът за просрочието на първоначалната жалба на Община Шумен срещу Решение от 05.07.2018 г. на РУО на ОПОС, както и с Решение 13537/11.10.2019 г. по адм. дело 5882/2019 г. на ВАС, 5 чл. с-в, с което е отхвърлено като неоснователно искането за отмяна на влязлото в сила Определение 46/03.01.2019 г. по адм. дело 14557/2018 г. на ВАС. Счита, че в производството по адм. дело 570/2018 г. на АСВТ, жалбоподателят е следвало да изчерпи всичките си доводи за нищожност на акта, което не е сторено, а доколкото в три различни съдебни инстанции е изследван въпросът за валидността на административния акт, то дори без изрични мотиви в тази посока, съдилищата са достигнали до извода, че актът е валиден и няма основание за прогласяване на нищожността му. Позовава се на съдебна практика. В подкрепа на твърдението си за неправилност на решението, касаторът оспорва извода на съда, че оспореният административен акт страда от тежък порок във формата, обуславящ неговата нищожност, тъй като не съдържа всички съществени реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК и по-конкретно по т. 5, като е вътрешно противоречиво и не притежава ясна разпоредителна част, позволяваща изпълнение на акта. Счита, че в акта ясно е посочено какви задължения са установени на бенефициера и в какъв срок следва да бъдат изпълнени, като за всяка неверифицирана от органа сума са изложени конкретни мотиви. Намира, че този извод на съда е формиран при извършена проверка по същество на административния акт за начина на формиране на дължимите суми, което би имало отношение към основание за унищожаемост на акта, възможността за което е преклудирана към настоящия момент. Освен това изводът е вътрешно противоречив, доколкото от мотивите на съдебното решение може да бъде изведено, че съдът безпротиворечиво е установил кои суми не се верифицират, основанията за това и кои суми следва да бъдат възстановени от бенифициера. Счита, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е изяснил всички факти и обстоятелства, и не е дал конкретни указания на органа за изясняване на начина на формиране на установените с решението задължения и неверифицирани суми, с оглед извода му за неяснота в акта. Счита, че съдът е възприел еднопосочно тезата на жалбоподателя, без да изложи собствени мотиви и формира правни изводи. Намира, че не може да се приеме, че е налице неяснота на акта, доколкото от страна на жалбоподателя Община Шумен са били предприети редица действия по оспорване на установените с решението задължения и в подаваните жалби и възражения са изложени конкретни мотиви за несъгласието с изводите на административния орган за основанията за неверифициране на сумите. В тази връзка прави изложение на съдържанието на жалбите и исканията на Община Шумен, които доказателства счита, че съдът не е взел предвид при формиране на изводите си за нищожност на акта. Формира извод, че в противоречие с обстоятелствата, сочещи че за бенефициера е налице яснота относно съдържанието на оспорения административен акт, съдът приема обратното, като по този начин подменя оценъчната мисловна дейност на жалбоподателя със своята, което е недопустимо. За противоречивостта в мотивите на съда сочи и изводът му, че в оспореното пред него решение подробно са посочени фактическите и правните основания за неговото издаване . Намира, че изложените от съда аргументи по отношение посочените в акта суми, по същество представляват проверка за материална законосъобразност на оспорения акт, доколкото се прави опит да се изследват обстоятелствата по отношение формирането на дълга на бенефициера. В заключение се сочи, че изводите на съда са в противоречие на съдебната практика и АПК, и са формирани при липса на анализ на доказателствата по делото, включително изявленията на жалбоподателя Община Шумен, в тяхната съвкупност, което е нарушение на съдопроизводствените правила и води до необоснованост на решението. Позовава се на съдебна практика. Иска съдебното решение да бъде обезсилено, алтернативно да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново произнасяне от друг състав на съда. Претендира деловодни разноски за две инстанции. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендирани от другата страна разноски, поради липса на фактическа и правна сложност на делото, като моли да бъде взето предвид решение от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22, както и решение от 23.11.2017 г. на същия съд по съединени дела С-427/16 и С-428/16. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът Община Шумен, чрез пълномощниците адв. В. Велева и адв. Г. Гатев, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска съдебното решение да бъде оставено в сила. В съдебно заседание ответникът се представлява от адв. Г. Гатев. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба по отношение порока неправилност на съдебното решение. Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на оспорване пред АС Шумен с доводи за нищожност е Решение от 05.07.2018 г. на ръководителя на УО на ОПОС 2014-2020 за резултата от приключилия процес на верификация по искане за окончателно плащане 6 (ПОД 7), на стойност 2 627 190,92 лева, по проект BG16M1OP002-1.005-0008 Интегриран воден цикъл за град Шумен ІІ етап втора фаза с бенефициер Община Шумен. Община Шумен е бенефициер по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) Д-34-24/30.06.2016 г., сключен с Министерство на околната среда и водите, в качеството му на УО на ОПОС 2014-2020, за изпълнението на горепосочения проект. Във връзка с постъпило искане за окончателно плащане 6, на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ е постановено оспореното пред АС Шумен Решение от 05.07.2018 г. на РУО на ОПОС, с което не е одобрено плащането на средства в размер на 2 627 190,92 лева, а поради изложените в решението основания е прието, че бенефициерът следва да върне средства в размер на 3 961 648,72 лева (или общо 6 588 839,64 от безвъзмездна финансова помощ), както и не са признати средства в размер на 291 017,99 лева от собствено финансиране. Актът съдържа конкретни фактически и правни основания за отказ от възстановяване/непризнаване на отделни разходи, включително по договори, сключени в изпълнение на проекта, като органът се позовава на цитирани в акта писма и друга предходно осъществена кореспонденция между страните, включително чрез ИСУН 2020, имаща отношение към издаденото решение. След изложение на мотивите, е посочено, че във връзка с определяне размера на одобрената/верифицирана от УО на ОПОС сума от БФП и признатата сума от собствено финансиране, както и в резултат на изложените мотиви, се приема, че размерът на неодобрената/неверифицирана от УО на ОПОС сума по проекта е 2 980 373,86 лева от БФП, респективно непризнатата от органа сума от собствено финансиране е 131 638,14 лева. На следващо място е посочено, че от верифицираната сума за смета на БФП по проекта е приспаднат авансът, платен по ДБФП на стойност 981 274,83 лева. Като резултат от изложеното, органът разпорежда бенефициерът да възстанови сумата от 3 961 648,69 лева (2 980 373,86 лв. + 981 274,83 лева), в 14-дневен срок от получаване на решението, по посочена банкова сметка на УО. В края на акта органът информира бенефициера, че във връзка с регистрирана нередност в счетоводната система на УО с НИН ОПОС20/16/КФ/010 към момента не са възстановени средства (главница) в размер на 259 475,43 лева финансиране от БФП, съгласно посоченото в уведомително писмо за регистрирана нередност (коригирано) с изх. 1-005-0008-4-34/03.05.2018 г., както и лихви за просрочие за периода 18.05. 28.06.2018 г. на стойност 3 027,46 лева. Обърнато е внимание, че сумата по нередността не е сертифицирана от дирекция Национален фонд в Министерство на финансите с Годишния счетоводен отчет за счетоводна година 01.07.2016 г. 30.06.2017 г. Решението от 05.07.2018 г. е обжалвано от Община Шумен пред Административен съд Велико Търново (АСВТ), който с Определение 315/03.09.2018 г. по адм. дело 570/2018 г. оставя жалбата без разглеждане като просрочена. С Определение 46/03.01.2019 г. на Върховния административен съд по адм. дело 14557/2018 г. определението на АСВТ е оставено в сила. С Решение 13537/11.10.2019 г. по адм. дело 5882/2019 г. на Върховния административен съд, 5-чл. с-в, е отхвърлено искането на Община Шумен за отмяна на влязлото в сила Определение 46/03.01.2019 г. постановено по адм. дело 14557/2018 г. на ВАС. В резултат на изложеното, първоинстанционният съд приема, че оспореното решение на РУО на ОПОС е влязло в законна сила на 03.01.2019 г. Като доказателства по делото са приети и писмо изх. 1-005-0008-1-210/01.11.2019 г. на РУО на ОПОС до Община Шумен, с което бенефициерът е уведомен за дължимите суми по нередности с НИН ОПОС20/16/КФ/010 и НИН ОПОС20/18/КФ/120 (отнасяща се до платения аванс и неверифицирани разходи), включително лихви за просрочие, както и писмо изх. 04-15-288/06.01.2020 г. от Министерство на финансите до УО на ОПОС относно размера на задълженията на Община Шумен по проекта, включително регистрираните нередности. По делото са приети и Заповед РД-ОП-13/07.02.2018 г. на министъра на околната среда и водите, с която на В. К. и.д. главен директор и заместник-главен директор на Главна дирекция Оперативна програма Околна среда в МОСВ е възложено да изпълнява функциите на РУО на ОПОС 2014-2020 г., във вид и обем, определени в нормативната уредба, с изключение на изрично изброени в заповедта функции, сред които не попадат правомощията по издаване на решения за верификация. Представени са също заявление за отпуск от 14.06.2018 г., Заповед 1557/14.06.2018 г., съгласно която в периода 05.07.2018 г. 10.07.2018 г. В. К. е ползвала законоустановен отпуск; Заповед РД-390/19.06.2018 г. на министъра на околната среда и водите, изменена със Заповед РД-401/27.06.2018 г. на същия орган, съгласно която за периода 02.07.2018 г. 10.07.2018 г. К. е замествана от издателя на акта В. А., заместник-главен директор на ГД ОПОС, назначен със Заповед 1179/01.11.2017 г. При тези факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че съдебният контрол върху оспореното решение се ограничава до неговата валидност, предвид преклудираното право на Община Шумен да оспорва законосъобразността на акта на друго основание поради просрочие на жалбата й. Приема, че жалбата на Община Шумен, с която така е очертан предметът на съдебната проверка, е допустима, доколкото същата инвокира твърдения единствено за нищожност на административния акт и на основание чл. 149, ал. 5 АПК това искане не е ограничено във времето, а с оглед прекратяването на производството по жалбата на Община Шумен срещу Решение от 05.07.2018 г. с Определение 315/03.09.2018 г. по адм. дело 570/2018 г. на АСВТ, оставено в сила с Определение 46/03.01.2019 г. по адм. дело 14557/2018 г. на ВАС, въпросът за законосъобразността на акта не е разглеждан по същество от съд, поради което не е налице процесуална пречка за извършване проверка за евентуалната му нищожност. Съдът сочи, че в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, като теорията и съдебната практика са възприели тезата, че такива са основанията за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, когато нарушенията са особено съществени. Според съда, нищожен е този акт, който е засегнат от толкова съществен, радикален и тежък порок, че изначално, от момента на издаването му, не поражда правните последици, към които е насочен. Некомпетентността на органа винаги е основание за нищожност на административния акт. Порокът във формата е такова основание, само когато е толкова съществен, че се приравнява на липса на форма и оттам на липса на волеизявление. Сочи, че нарушенията на административнопроизводствените правила могат да доведат до нищожност на акта, когато са толкова съществени, че са довели до липса на волеизявление, а нищожен поради нарушение на материалния закон е само акт, който изцяло е лишен от законова опора. При тези принципни положения и с оглед наведените с жалбата доводи, въз основа на доказателствата по делото, съдът достига до извода, че не е налице основание за нищожност на акта поради липса на компетентност на органа. Приема, че изпълняващият длъжността главен директор на ГД ОПОС, която по силата на чл. 33, ал. 2 от Устройствения правилник на МОСВ изпълнява функциите на Управляващ орган на Оперативна програма Околна среда за програмните периоди на Кохезионната политика на ЕС и всички произтичащи от това задължения и отговорности съгласно регламентите на ЕС за Кохезионния фонд и Структурните фондове на ЕС, в лицето на заместник-главния директор В. К., е надлежно определено по реда на чл. 9, ал. 5 ЗУСЕФСУ лице да изпълнява функциите на ръководител на УО на ОПОС, с надлежна заповед на ръководителя на администрацията. С оглед издадената заповед за заместване на В. К. от заместник-главния директор В. А. към момента на издаване на процесния акт, съдът формира извод, че актът е издаден от компетентен административен орган при валидно реализирано делегиране на правомощия, съответно при валидно възникнало заместване на РУО от фактическия издател на оспореното решение. В съответствие с твърдението на оспорващия, съдът приема, че Решение от 05.07.2018 г. страда от тежък порок във формата, обуславящ неговата нищожност. Приема, че е спазена писмената форма по чл. 59, ал. 1 АПК, но решението не съдържа всички съществени реквизити по ал. 2 на същия член, и по-конкретно този по чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК, доколкото е вътрешно противоречиво и не притежава ясна разпоредителна част, позволяваща изпълнение на акта. Сочи, че в решението не е индивидуализирана по еднозначен начин неговата разпоредителна част, а същевременно в същото са посочени различни суми, за повечето от които не става ясно дали се отказва да бъдат одобрени и платени, или подлежат на възстановяване, което препятства възможността чрез тълкуване да се установи в коя част от акта е обективирана разпоредителната му част, т.е. са посочени конкретните задължения, вменени на адресата. Приема, че не е налице съвпадение по отношение на нито една от описаните в началото и в края на решението суми, като е налице само частично съвпадение относно размера на подлежащата на връщане сума (съответно 3 961 648,72 лева и 3 961 648,69 лева). Съдът намира, че в решението не е отразено еднозначно коя част е разпоредителна и коя част мотиви на акта, съответно не става ясно коя точно част следва да се изпълни посоченото в началото или в неговия край. Същевременно съдът приема, че в решението подробно са изложени фактическите и правните основания за неговото издаване, но същите са противоречиви и неясни, вследствие на което не може да бъде установено с категоричност за кои суми се отказва верификация и плащане, кои суми са платени, но следва да бъдат възстановени, а общият сбор не съвпада с посочените в началото и края на решението суми. Съдът счита също, че за обсъжданите в решението неустойки за забава по два договора, сключени от Община Шумен в изпълнение на проекта, не става ясно дали са включени в посочените суми за плащане, а ако не са какво е значението им за издадения акт. Съдът също приема за неясно посочването в оспореното решение на финансова корекция в размер на 10% съгласно Решение от 30.04.2018 г. на РУО на ОПОС, доколкото същата е предмет на самостоятелен административен акт, който към момента на издаване на решението от 05.07.2018 г. не е влязъл в сила, а впоследствие е отменен. В тази връзка съдът излага фактология, установена и обсъдена в производството по оспорване на Решение от 30.04.2018 г. по адм. дело 372/2018 г. по описа на АСВТ, като достига до извода, че не става ясно по каква причина финансовата корекция се сочи в оспорения пред него акт от 05.07.2018 г. в размер на 10%, след като в действителност представлява увеличаване на размера на предходно определена финансова корекция от 5% до достигане на 10%. Неяснота в акта съдът приема, че е налице и по отношение на отказа за верифициране на сума в размер на 22 038,14 лева за сметка на БФП и непризнаване на собствено финансиране в размер на 973,39 лв., поради наложена финансова неустойка в размер на 10%, съгласно писмо изх. 08-00-1943/10.09.2016 г. на РУО на ОПОС, доколкото органът се позовава едновременно на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ и на чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Така мотивиран, съдът достига до краен извод, че оспореното пред него Решение от 05.07.2018 г. е издадено при допуснато съществено нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК, доколкото не притежава ясна и непротиворечива разпоредителна част, позволяваща да се установи непротиворечиво видът и размерът на задълженията, вменени на неговия адресат, който порок е толкова съществен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам на липса на волеизявление, което от своя страна обуславя извод за нищожност на акта, като обявява нищожността. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно. Твърдението на касатора за недопустимост на съдебното решение е неоснователно. Съгласно чл. 177, ал. 3 АПК решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание. Както правилно установява първоинстанционният съд, първоначалната жалба на Община Шумен срещу Решение от 05.07.2018 г. на РУО на ОПОС е оставена без разглеждане като просрочена, което означава че въпросът за законосъобразността на административния акт въобще не е разглеждан по същество в рамките на съдебно производство. Проведените съдебни производства по адм. дело 14557/2018 г. и адм. дело 5882/2019 г., и двете по описа на ВАС, касаят единствено въпроса за допустимостта на съдебното производство по оспорване на административния акт, но не и законосъобразността на същия. При липсата на произнасяне от съд вследствие ненадлежното му сезиране относно наличието на основание за унищожаемост на решението на РУО, не е налице процесуална пречка за неговото оспорване с доводи за нищожност, доколкото тази възможност не е ограничена във времето. Това е така, тъй като нищожният административен акт се приема, че въобще не поражда правни последици и затова съдът само прогласява нищожността. Поради това, доводите на касатора, че в рамките на проведени съдебни производства във връзка с решаване въпроса за просрочието на жалбата на Община Шумен, е бил решен и въпросът с валидността на административния акт, са неоснователни. Не е налице основание за обезсилване на съдебното решение като недопустимо. Настоящата касационна инстанция споделя напълно изводите на първоинстанционния съд, че не е налице нищожност на оспорения административен акт по твърдение за липса на компетентност на неговия издател. Както правилно установява съдът, по силата на Заповед РД-ОП-13/07.02.2018 г., заместник-главният директор на ГД ОПОС В. К., изпълняваща към този момент и длъжността главен директор, на основание чл. 9, ал. 5 ЗУСЕФСУ е определена да изпълнява функциите на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма Околна среда 2014-2020, във вид и обем, определен в нормативната уредба, с изключение на изрично изброени в заповедта функции, сред които не попада правомощието по издаване на решения за верификация. Налице е надлежна заповед на министъра на околната среда и водите ръководител на администрацията, в която се намира управляващият орган на ОПОС 2014-2020, за определянето на друго лице, което за периода на отсъствието на В. К. да изпълнява функциите на РУО на ОПОС. С оглед на това, издателят на оспореното решение В. А. заместник-главен директор на ГД ОПОС, е разполагал с материална, персонална и темпорална компетентност да издаде оспореното пред АС Шумен решение, и не е налице нищожност на акта на това основание. Настоящата инстанция споделя и извода на съда, че актът страда от толкова тежък порок във формата, обуславящ нищожността му. АПК регламентира писмената форма на административните актове като основен принцип, който търпи изключения само в изрично предвидени случаи арг.: чл. 59, ал. 3 АПК. В ЗУСЕФСУ (в приложимата към датата на издаване на административния акт редакция на закона ДВ бр. 2/03.01.2018 г.) актът, с който приключва производството по верификация на предявените от бенефициера разходи в изпълнение на проекта, не е регламентиран изрично. Несъмнено е, обаче, че одобряването на плащане или отказът да се извърши плащане е управленско решение, което по същността си е волеизявление на ръководителя на управляващия орган, с което се създават права или задължения за бенефициера, и поради това отговаря на определението за индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК. Доколкото за това управленско решение не е налице и изрично предвиждане, че може да бъде издаден устен акт или изразено чрез действие или бездействие на управляващия орган, то per argumentum a contrario, при липса на подобно законодателно решение, актът следва да бъде писмен, а оттам да притежава съдържанието, описано в чл. 59, ал. 2 АПК. Посочените в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК реквизити на индивидуалния административен акт сами по себе си не са форма, но съвкупността им дава съдържанието на определената от законодателя писмена форма. Доколкото ролята на всеки един от посочените реквизити е различна, такова е и значението им за законосъобразността на постановения акт. В тази връзка и доколкото доктрината и съдебната практика са възприели като разграничителен критерий за нищожността и унищожаемостта на административните актове степента и/или тежестта на допуснатата незаконосъобразност при издаването им, с оглед формирания от съда краен извод, правилно се сочи от него, че липсата на разпоредителна част е приравнима на липса на волеизявление, което от своя страна обуславя нищожността на акта. Преценката за незаконосъобразност, в смисъл на нищожност, е конкретна, в зависимост от тежестта на констатирания порок, като изключва случаите, когато определени пороци по дефиниция (както при липсата на компетентност) водят до нищожност на акта. Първоинстанционният съд приема, че оспореният пред него административен акт няма ясно изразена разпоредителна част и мотиви, а доколкото разпореждания се съдържат в началото и в края на акта и с оглед противоречивото му съдържание, формира краен извод, че обективираното в него властническо волеизявление не може да бъде изпълнено и по същество се равнява на липса на такова. Този извод е правилен. Оспореното пред административния съд решение не съдържа достатъчно ясно изразена разпоредителна част. Такава е оформена, както в началото на акта (на първата му страница), така и в края му (на последната му страница), а посочените на двете места суми се различават, което безспорно води до неразбиране, каква е волята на административния орган и какво следва да се изпълни. Изложените мотиви от административния орган мотиви не помагат да се разбере по-добре разпоредителната част, тъй като в тях са отразени елементи от различни производства верификация, определяне и изпълнение на финансови корекции, което не спомага за изясняване волята на органа. Първоинстанционният съд, с цел да изясни смисъла на разпоредителната част на акта, подробно разглежда различните аргументи от мотивите на оспореното решение, но правилно установява, че същите не помагат за разбирането на разпоредителната част. Мотивите на съда в тази връзка са подробни и настоящата инстанция напълно ги споделя, поради което и на основание чл. 221, ал.2, изр. последно АПК не следва да го преповтаря. Правилно са преценени като неоснователни доводите, че от последващите действия на оспорващия е видно, че жалбоподателят е бил наясно какви задължения му се вменяват, след като е предприел действия за защита на своите интереси, тъй като обстоятелството, че адресатът на акта е подал жалба срещу незаконосъобразността на акта, която е оставена без разглеждане като просрочена, не санира допуснатите от неговия издател пропуски при обективиране на властническото волеизявление. В подкрепа на този си извод, съдът правилно се позова и на обстоятелството, че след изпращане на Решението от 05.07.2018г. за изпълнение в Министерство на финансите (МФ), с писмо изх. 04-15-288 от 06.01.2020г. по описа на МФ е отправено искане да бъде потвърдено, че при определяне на задълженията УО на ОПОС е взел предвид всички относими обстоятелства, които произтичат от приключили съдебни процедури и процеса по верификация, и сумите представляват безспорно установени задължения на бенефициера, След като в хода на комуникацията са възникнали спорни моменти относно точната стойност на задълженията на общината по проекта, то разпоредителната част на оспореният акт е неясна, до толкова, че пречи на изпълнението. Неоснователен е доводът, че съдът е следвало да даде указания на административния орган в съдебното производство да уточни формирането на дадената сума от акта и че за изясняването на противоречие и/или неяснота в акта следвало да се дадат указания за представяне на доказателства и обяснения как са формирани тези суми и как е формирано крайното задължение. Волеизявлението на административния орган следва да е ясно в административния акт, а не да се уточнява в съдебното производство образувано по жалба за нищожност на акта. Изявлението следва да е ясно и за органите по изпълнение, не само на жалбоподателя. Неоснователни са доводите, че от първата подадена жалба жалбоподателят е разбрал, че му се отказва верифициране на сума в размер на 2 627 190,92 лв., че е постановено връщането на средства в размер на 3 961 648,72 лв., както и че не са признати средства в размер на 291 017,99 лв. собствено финансиране. Въз основа на оспорения административен акт е издаден акт за публично държавно вземане, който е обжалван. В началото на процесния акта също има разпоредителна част - не одобрявам плащането на средства размер на 2 627 190,92 лв. от БФП, в края - неверифицираната от УО на ОПОС сума по проекта е 2 980 373,86 лв. от БФП. В началото на акта е записано, че следва да бъдат върнати от бенефициента средства в размер на 3 961 648,72 лв. , в края на акта Бенефициентът следва да възстанови сумата от 3 961 648,69 лв, но формирането на тези суми е описано по различен начин, поради което крайната воля на издателя е напълно неясна. Разпоредителната част на административния акт, дори когато не е графично отделена, следва да отразява ясно и недвусмислено волята на административния орган, издател на акта, така че да не се поражда съмнение относно конкретното й съдържание. В случая посочените различни суми в началото и края на акта създават объркване, какво е конкретното волеизявление на издателя на акта, а това е толкова съществен порок, който води до нищожност на административния акт. Следователно като е достигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, съответно на доказателствата по дело и закона, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на сторените в производството разноски е неоснователна. Ответникът по касация не е претендирал разноски за тази инстанция нито в съдебно заседание, нито в представения писмен отговор, поради което такива не следва да се пресъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, седмо отделение