Решение № 5970 от 18.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 14588/2019 г.

Решение № 5970 от 18.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 14588/2019 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Комисията за защита от дискриминация/КЗД/, чрез процесуален представител юрк. Г. и И. Н., чрез адвокат В. Д., против решение № 1870 от 11.10.2019 г., постановено по адм. д. № 168/2019 г. по описа на Административен съд - В.. И в двете касационни жалби се навеждат твърдения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Молят обжалваното решение да бъде отменено. И. Н. претендира присъждане на разноски. Ответникът- Д. И., директор на СУ" Неофит Бозвели" - В., чрез процесуален представител адвокат П., оспорва касационните жалби като неоснователни. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби. Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение Административен съд В. е отменил решение № 436/07.11.2018 г., на КЗД – Петчленен разширен заседателен състав, в оспорените му части: с която е установен акт на дискриминация по признак "лично положение" от директора на СУ "Неофит Бозвели" В. по отношение на И. Н.; в частта, с която на директора на училището е наложена "глоба", в размер на 250 лева на основание чл. 78, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация/ЗЗДискр. / и частта му, с която е постановена принудителна административна мярка/ПАМ/ чрез предписание занапред да се въздържа от бъдещо допускане на нарушения на действащото антидискриминационно законодателство. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение на КЗД е издадено от компетентен орган, в установената форма и съдържа изискуемите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е счел обаче, че решението е постановено в нарушения на материалния закон. По делото липсват данни за осъществена дискриминация под формата на "тормоз" по защитен признак "лично положение", тъй като не е посочен конкретен същностен белег, присъщ на личността на Н., който да я отличава от други лица и е причина за неравно третиране, като такъв отличаващ личностен белег не може да се изведе от трудовата й дейност, доколкото последната не представлява защитен признак по смисъла на ЗЗДскр. Според съдът не е налице елемент от фактическия състав на дискриминацията - защитен признак и при неговото отсъствие не може да се изследва и наличието на изискуемата причинно - следствена връзка с твърдяното дискриминационно поведение. От събраните по делото доказателства, съдът е приел, че не се установява действията на Д. И., в качеството й на директор на СУ "Неофит Бозвели" В. да са предприети с цел накърняване достойнството на И. Н. и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда спрямо нея. По тези съображения, съдът е отменил оспореното решение като материално незаконосъобразно. Решението е правилно. Законосъобразни са изводите на съда, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Споделя се крайният извод на административния съд, че оспореното решение на КЗД противоречи на материалноправните разпоредби на закона, след като по отношение на жалбоподателката не е осъществена дискриминация по признак "лично положение" под формата на тормоз на работното място. В жалбата си пред КЗД И. Н. е навела оплакване за осъществена дискриминация под формата на тормоз на работното място, осъществен от Д. И. - директор на СУ "Неофит Бозвели"-В. по признак "лично положение", което уронва авторитета й като учител, както възникнало чувство на обида. Излага, че е била неравно третирана с останалите преподаватели в училището. Твърди, че след възстановяването й на работа след незаконно уволнение е подложена на системен тормоз, индивидуален подход и стремеж да бъде изолирана от трудовия колектив. Единствено на нея са възлагане неприсъщи за професията й дейности по хигиенизиране на училището; приема за обидно отношението на ръководството по повод инцидент с ученик. Тормозът, като самостоятелен вид дискриминация, съгласно разпоредбата на чл. 5 във връзка с § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗЗДискр., е законово дефиниран, а именно- всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. Първоинстанционният съд е установил правилно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 от закона. При всички случаи, санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези, като неравното третиране според нормата на § 1, т. 7 от ДР от ЗЗДискр. е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. За да е налице проява на дискриминация, е необходимо да са осъществени всички елементи на посочените разпоредби, съответно за да е осъществен състав на нарушение на антидискриминационното законодателство следва да е установено различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4 от ЗЗДискр., в случая – "лично положение". Следователно на първо място, следва да бъде установен защитен признак за лицето, причинна връзка между спорното третиране и съответния защитен признак, като е достатъчно да се установи, че този признак съставлява основна, значима причина за по-неблагоприятното третиране. В случая, в жалбата пред КЗД не са посочени факти, които да дадат основание за определяне на съдържанието на признака "лично положение". Върховният административен съд многократно в практиката си е посочвал, че за разлика от други защитени признаци - пол, раса, религия, увреждане, възраст, семейно положение, които са присъщи на човешкия индивид, защитения признак "лично положение" няма еднозначно прието обективно съдържание. Затова се налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен за личността белег, позволяващ да бъде прилаган еднакво и който отчита всестранния обхват на закона и абсолютната забрана за пряка дискриминация. В настоящия случай жалбоподателката пред КЗД не е посочила факти за белези, свързани с личното й положение, които да са довели до твърдяното дискриминационно поведение, свързано според нея с осъществяване на правото й на труд. Нито един белег на личността на Н. не е посочен, за да бъде установено съдържанието на признака "лично положение", съответно наличието на причинна връзка между твърдяното дискриминационно поведение и защитения признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДиск. При липсата на посочен и установен конкретен, присъщ, иманентен белег на личността на жалбоподателката, който да я отличава от останалите учители или други лица в сходно положение по повод твърдяното поведение, който да изпълва съдържанието на признака "лично положение" не може да се установи неравно третиране. Съдът, с оглед изложените фактически установявания правилно е приел, че директорът на СУ "Неофит Бозвели" не е извършил дискриминация по признак "лично положение" под формата на тормоз на работното място спрямо Н., в качеството й на учител. Тормоз по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от закона, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. За да е налице фактическият състав на тормоз по смисъла на приложимата разпоредба, следва да са налице кумулативните предпоставки: нежелано поведение, което е в причинна връзка, основано е на защитен признак, с посочената специална цел или резултат – да доведе до накърняване на достойнството на засегнатото лице, да създаде неприемлива за него среда. В контекста на фактическите елементи на "тормоз" по чл. 5 ЗЗДискр., ключово условие за изпълнение на фактическия състав по чл. 5 ЗЗДискр. е неблагоприятното третиране да е основано на защитен признак по см. на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Както съдът точно е посочил, признакът "лично положение" няма легална дефиниция и според трайната съдебната практика представлява качество, белег вътрешно присъщ на личността, който я отличава и в конкретна фактическа ситуация е причина за неравно третиране. Законът предвижда защита от дискриминация на работното място и забранява неравно третиране на работниците и служителите, основано на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Това означава, че при изпълнение на служебните си функции и задачи в качеството на учител служителката се ползва от закрилата на антидискриминационното законодателство, което не допуска да бъде неблагоприятно третирана по някой от защитените признаци – пол, възраст, увреждане и пр., изброени в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Длъжността и/или присъщите и функции и задачи не представляват защитен признак, напротив служителката изпълнява същите поради притежаваните от нея лични и професионални качества, въз основа на които именно законът забранява да бъде дискриминирана. Ето защо, съдът правилно е приел, че трудовата функция, т. е. длъжността, която се заема от лицето по съответното правоотношение не се включва в понятието "защитен признак", по който директорът на училището би могъл да прояви дискриминационно отношение. Следва да бъде отбелязано, че не всеки конфликт на работното място представлява акт на дискриминация, а само този, който е провокиран от някои от признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. След като споровете между страните, във връзка с изпълнение на трудовите функции и тяхното ръководство, не е основан на признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., съдът правилно е приел, че не е налице осъществен тормоз по см. на чл. 5 ЗЗДискр. на работното място от директорът на училището спрямо учителя. Субективните възприятия на ответницата за неравно третиране на работното място за чувство на обида и възмущение при липсата на защитен признак не могат да бъдат обсъждани на плоскостта на фактическия състав на пряка дискриминация по чл. 4, ал. 2 и/или тормоз по чл. 5 ЗЗДискр. Поради това съдът правилно е приел, че изискването на подробни писмени доклади за извършените дейности от нея не е мотивирано от нейното лично положение, произтичащо от заеманата длъжност, поради което не е налице един от елементите на фактическия състав на дискриминацията, както и не е възможно да се установи наличието на причинно следствена връзка с твърдяното дискриминационно поведение. Правото на труд като учител само по себе си не е защитен признак, или белег, определящ признака "лично положение" като при липсата на сочен такъв, не може да е налице и осъществен "тормоз" с действията на директора на училището във връзка с организация училищните дейности. Не са налице сочените в касационните жалби нарушения, както и такива установени при служебната проверка на съдебното решение. Същото е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, КЗЛД следва да бъде осъдена да заплати на ответницата възнаграждение за адвокат. Видно от приложе ният договор за правна помощ и съдействие договореното между страните възнаграждение е 500 лева и същото следва да бъде присъдено, независимо, че са представени доказателства за плащането му в двоен размер. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,