Решение № 5531 от 28.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14003/2009 г.

Решение № 5531 от 28.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14003/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Агенция Митници против решение № 62/1.09.2009 г. на Административен съд София - Град, (АДмС София - - град), I отделение, 18 състав, постановено по адм. д. № 6562 по описа за 2008 г. на този съд. С решението е отменено решение № 433/22.07.08 г. на началника на митница "Аерогара София" в частта, в която на Авиокомпания "България Ер" АД е отказано възстановяване на акциз в размер на 41 118,55 лв. и е изпратена преписката на началника на митница "Аерогара София" за издаване на ново решение по подаденото искане вх. № 0500 - 1019/27.03.08 г. за възстановяване на акциз, при съобразяване с дадените от съда задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 640 лева.

Касаторът твърди, че са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗАДС акцизен данъчен документ (АДД) е издаван от "Лукойл Нефтохим България" АД към "Лукойл Ейвиейшън България" ЕООД на датата на която акцизните стоки са освободени за потребление по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗАДС. От тези дати е възможно фактическото зареждане на въздухоплавателните средства на жалбоподателя на съответните летища. Последващата продажба от "Лукойл Ейвиейшън България" ЕООД към "България Ер" АД не може да бъде освободена от облагане с акциз. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила във връзка със събирането на относимите доказателства. Касаторът счита, че не е нарушен принципа на служебното начало, моли чрез юрисконсулт Осенов за отмяната на решението и за постановяване на друго решение, отхвърлящо жалбата срещу административния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - "България Ер" АД - гр. София, редовно призован, не е изразил становище по нея.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като първоинстанционното решение е постановено при спазване на материалния закон и е обосновано.

Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е предявена от надлежна страна, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

За да отхвърли жалбата градският съд е установил следното от фактическа и правна страна:

На 27.03.08 г. "България Ер" АД е подало до началника на митница "Аерогара София" искане, на основание чл. 27 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1, ал. 3 от ЗАДС, за възстановяване на недължимо внесен акциз за м. 02.2008 г., тъй като дружеството притежава качеството на освободен от акциз краен потребител. Към искането са приложени справка - искане, удостоверение № BG005100Е0019/27.04.07 г., издадено на "България Ер" АД, че търговецът е освободен от акциз краен потребител. Удостоверението касае изброените в него самолети, при получаване и използване на енергийни продукти на територията на летище "Аерогара София" - авиационно гориво JET - A1, с код по КН 271019210. Към искането са приложени справка за заредено гориво от "България Ер" АД за периода 1.02 - 29.02.08 г., талони за доставка и фактури, издадени от "Лукойл Ейвиейшън България" ЕООД. С писмо от 4.04.08 г. началникът на митницата е поискал от управителя на "Лукойл Ейвиейшън България" ЕООД копия от документи за закупено от дружеството гориво за реактивни двигатели, по които са издадени фактури, с получател "България Ер" АД, като са изброени 65 бр. фактури, описани в искането за възстановяване на акциз. Дружеството е представило фактура № 0000030355/3.01.08 г., ф-ра № 0000030370/15.01.08 г., ф-ра № 0000033451/23.02.08 г., ф-ра № 0000033583/27.02.08 г., с условие на доставка СIP Варна, Пловдив, София, Бургас за реактивно гориво Джет - А1. Към фактурите са приложени АДД № 7600006451/3.01.08 г., АДД № 7600006458/15.01.08 г., АДД № 7600007001 от 23.02.08 г., АДД № 7600007023/27.02.08 г., издадени от "Лукойл Нефтохим България" АД, сертификати за качество на горивото.

Митническият орган е съставил протокол за прихващане и възстановяване на акциз № 64/9.07.08 г., на основание чл. 27 от ЗАДС във вр. с чл. 110, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК, в който е записано, че сумата в размер на 965 211,24 лв., представляваща акциз по фактури, издадени от предходния доставчик, е постъпила по сметка на Републиканския бюджет. Административните органи са констатирали, че зареждането на въздухоплавателни средства, собственост на "България Ер" АД по част от талоните за доставки е извършено преди датата на издаване на АДД. Количеството на реактивното гориво е преизчислено при температура 15 градуса по Целзий. За доставките по тези талони е преценено, че не са представени необходимите доказателства за възстановяване на акциза. Митническият орган е предложил да бъде възстановен акциз в размер на 51 830,21 лв., а акциз в размер на 41 118,55 лв. е внесен и не подлежи на възстановяване. В решение № 433/22.07.08 г. на началника на митница "Аерогара София" е възпроизведено съдържанието на протокола за прихващане и възстановяване на акциз. Посоченото правно основание за отказа е чл. 84, ал. 2 от ЗАДС. Решението на началника на митницата е потвърдено мълчаливо от директора на РМД. В производството по обжалване по административен ред са депозирани копия от непредставените талони за доставка и фактури.

По време на съдебното производство е изслушано заключение по ССчЕ, констатиращо следните факти:

1. Фактурите за периода м. 02.08 г., с които е закупувано реактивното гориво, съответно талоните за зареждане, по които е отказано възстановяване на акциза, са на стойност 144 549,59 лв., с начислен акциз в размер на 41 118,50 лева.

2. Акцизът е платен по банков път, реактивното гориво е зареждано въз основа на талоните за изпълнение на полети по вътрешни линии от въздухоплавателни средства на "България Ер" АД.

3. Складовете за ГСМ на летищата в София, Варна, Бургас са разполагали с наличното реактивно гориво на "Лукойл Ейвиейшън България" ЕООД към датите на талоните, по които е отказано възстановяването на акциз. Летищата със своите ГСМ имат посреднически статут между собственика на авиационното гориво "Лукойл Ейвиейшън България" ЕООД и неговите клиенти. Посредникът зарежда от своите ГСМ определени количества реактивни горива от името и за сметка на посоченото дружество, срещу възнаграждение. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните. Митница "Бургас" е предоставила със свое писмо информация, според която "Лукойл Нефтохим Бургас" АД е производител на горивото, предмет на доставка по фактурите, издадени на "Лукойл Ейвиейшън България" ЕООД. Доставчикът е подал акцизни декларации и дължимият акциз е внесен по сметка на митницата с 2 бр. платежни нареждания.

При така възприетата фактическа обстановка административният съд е формулирал изводи, че решението на началника на митницата е издадено от компетентен орган, в предписаната законова форма, но са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, на материалния закон - ЗАДС и неговата цел. В решението са изложени подробни мотиви относно нарушенията.

Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила.

Доводите на касатора за неправилност на съдебния акт са в два аспекта, а именно: Невъзможността "България Ер" АД да иска възстановяване на акциза за реактивното гориво, което дружеството е придобило опосредено, чрез "Лукойл Ейвиейшън България" ЕООД, без този търговец да е лицензиран складодържател; Невъзможността за възстановяване на акциза по талони за доставка, чиито дати са преди издаване на АДД от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД на "Лукойл Ейвиейшън България" ЕООД. Тези оплаквания са неоснователни, защото по време на административното оспорване и на съдебното производство са събрани доказателства, установяващи доставянето на процесните количества гориво от "Лукойл Ейвиейшън България" ЕООД на "България Ер" АД, съответно придобиването на реактивното гориво от дружество, което притежава качеството на краен потребител по смисъла на ЗАДС. Разминаването между датите на част от талоните с тези на АДД е обяснимо с механизма на зареждане на въздухоплавателните средства, констатиран от вещото лице. Доставката на реактивното гориво за въздухоплавателните средства на "България Ер" АД е осъществена чрез използването на единствения дистрибутор "Лукойл Ейвиейшън България" ЕООД, който е разполагал с необходимото количество реактивно гориво Джет - А1 към датата на талоните, но същевременно дистрибуторът не притежава удостоверение за краен потребител. Въз основа на сключени договори с концесионера на летищата в Бургас и Варна и със собственика на летище София, за доверително съхранение и управление, собственото гориво на "Лукойл Ейвиейшън България" ЕООД е зареждано от съответните складове ГСМ, от името и за сметка на дистрибутора за което той е заплащал възнаграждения на концесионера. "Лукойл Ейвиейшън България" ЕООД обаче независимо, че е придобил първи по време реактивното гориво от производителя - "Лукойл Нефтохим Бургас" АД и че е получил АДД, не е предприел съответните действия за възстановяване на акциза. В горепосочения смисъл административният съд е формулирал обоснования извод, че възможността за зареждане на въздухоплавателните средства с гориво се предпоставя от наличието му към момента на неговото зареждане от ГСМ, а не от датата на формално издадения акцизен документ. В подкрепа на това са представените справки за приемо - предадено гориво и складови разписки, които не са оспорени. Административният орган е могъл да събере цитираните доказателства, което той не е направил и затова са правилни мотивите на съда за допуснати нарушения на административнопроизводствени правила. Данните от писмените доказателства се потвърждават от заключението на вещото лице по ССчЕ, изслушано по време на съдебното производство.

Първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, приемайки че правнорелевантно за възстановяване на акциза е притежаването на качеството на краен потребител от "България Ер" АД, а не обстоятелството дали реактивното гориво е директното придобито от производителя му. Разпоредбата на чл. 24, ал. 3 от ЗАДС предвижда, че освобождаването по ал. 1, т. 1 и ал. 2 се прилагат само за освободени от акциз крайни потребители. От данните по делото е видно, че дистрибуторът "Лукойл Ейвиейшън България" ЕООД не е краен потребител, поради което посоченото дружество не е предприело фактически действия за възстановяване на акциза за горивото, което е придобило от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД. Ако и на крайния потребител "България Ер" АД се отрече възможността да поиска възстановяване на акциза за същото гориво, това би означавало акцизът изобщо да остане невъзстановен, което не е целта на ЗАДС. В подкрепа на изложеното по-горе са действията на митническия орган, който е възстановил на "България Ер" АД част от акциза за горивото, заредено от "Лукойл Ейвиейшън България" ЕООД и за което не е имало разминаване между датите на талоните за доставка и АДД. Възстановения акциз на "България Ер" АД е за гориво, по отношение на което АДД също са издадени на дистрибутора.

Депозираното в касационното производство решение № 62/30.10.09 г. на АДмС София - град, постановено по негово адм. д. № 6570/08 г. по аналогичен казус, е за друг период, не е влязло в сила и не е задължително за касационната инстанция.

Липсват отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, решението е правилно и трябва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение,