Решение № 8747 от 23.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6149/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.85, ал.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на Б. А. Я., гражданин на Сирия, подадена чрез процесуалния му представител адв. Б. Иванов. Жалбата е против решение 4493 от 30.04.2025 г., постановено по адм. дело 767/2025 г. по описа на Административен съд Хасково. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Прави се искане за отмяната му и вместо това да се отмени решение 2198/05.03.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС) и да се върне преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез пълномощника си юрисконсулт Е. Хичовски, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че първоинстанционното съдебно решение е правилно и предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Б. А. Я., гражданин на Сирия, срещу решение 2198/05.03.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС. С него на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, на Б. А. Я. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административния съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. Съдът не е установил допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Приел е, че административният акт е постановен и в съответствие с материалния закон. Съдът е счел, че правилно административният орган е преценил, че в хода на производството не се установява спрямо търсещия закрила да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Съдът е приел, че от оспорващия не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за опасение от преследване основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Също така е прието, че заявената от оспорващия информация била подробно обсъдена от административния орган и последният правилно приел, че тя не може да се счита за релевантна при преценката на основанията за предоставяне на закрила в случая. На следващо място, съдът e приел, че от страна на жалбоподателя не се твърди в държавата му по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвижда разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Нямало изложени твърдения и за наличие на обстоятелства като предвидените в чл. 9, ал. 6 и 8 от ЗУБ. Изхождайки от бежанската история на Б. А. Я. и от актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Сирия, дадени със справки с вх. МД-02-200/08.04.2025 г. и МД-02-160/14.03.2025 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, първоинстанционният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като "тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт". Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на подадената от Б. А. Я. жалба и е достигнал до обосновани изводи за неналичие на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Неоснователни са доводите, че не били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Освен това се твърди, че първоинстанционният съд е формирал правни изводи, с които е пренебрегнал най-добрия интерес на търсещото закрила лице. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно Административен съд - Хасково, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на Б. А. Я.. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. По реда на глава шеста, раздел I чл. 63а от ЗУБ, с кандидата за закрила е било проведено интервю на 26.09.2024 г., резултатите от което са отразени в протокол с рег. УП 28285/26.09.2024 г. (л. 25), се установява следното: жалбоподателят посочва, че напуснал Сирия през месец май 2023 г., когато преминал в Турция и там останал 14 дни. След това преминал в България на 22.06.2023 г., и след преминаване на границата бил отведен в полицията. Напуснал Сирия заради войната и несигурността. Водели се военни действия между Редовната и Свободната армии, но не в неговото населено място, а в околните области. Трябвало да отслужи военна служба и затова го търсили в къщата му, но той избягал. Икономическото положение било много лошо, едва се изхранвали. Нямало работа, вода и ток. Поради тази причина напуснал родината си, за да търси по-добро място за живеене в Европа. Не бил свидетел на сражения. В неговото село нямало такива. Споделил, че в страната си по произход не е имал проблеми заради религията или етноса си. Не бил арестуван, нито осъждан, не е членувал в политическа партия или организация, нито в религиозна общност. Не е получавал заплахи, не му било оказвано насилие. Изложеното обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си по произход в търсене на подобри условия за живот и реализация. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. От страна на Б. А. Я. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен анализ на предоставената от Б. А. Я. бежанска история и актуална информация относно Сирия с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07, по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие. Във връзка с установяването на условията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ правилно е прието за установено въз основа на анализа на информацията, съдържаща се в представените по делото справки на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС относно политическата обстановка в Сирия. Административен съд Хасково подробно е обсъдил данните, дадени с тези справки с вх. вх. вх. МД-02-200/08.04.2025 г. и МД-02-160/14.03.2025 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, на които се е позовал административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията относно Сирия, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетите като доказателство в касационното производство справки с вх. МД-02-373/03.07.2025 г. и МД-02-398/21.07.2025 г. относно актуалното положение в страната и относно отбиване на редовна военна служба в Сирийска арабска република. Съдът цени тези източници на информация като неопровергани доказателства и официални документи по смисъла на чл. 176, ал. 1 ГПК относно изнесените в същите факти за ситуацията в Сирия, предвид издаването им от специализирани органи по засегнатите в същите въпроси. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Неоснователно е възражението на касатора, че административният съд неправилно е приел, че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ, в частност що се отнася до алинея 8, която гласи, че хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Относно закрилата, която може да бъде дадена по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, законодателят е предвидил възможността за предоставяне на хуманитарна закрила и по други причини от хуманитарен характер, но тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. От приложените по делото доказателства и от бежанската история на Б. А. Я. не се установява да е налице такъв риск. Налице са достатъчно данни, че ситуацията в Сирия непрекъснато се подобрява, макар и да е наситена с динамични събития. Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящият съдебен състав съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Толкова висок интензитет не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 от ЗУБ. Относно твърдението, че първоинстанционният съд формирал правни изводи, с които е пренебрегнал най-добрия интерес на търсещото закрила лице, следва да се посочи, че такъв принцип не е установен в приложимата нормативна уредба. В уредбата за бежанците е приложим принципът най-добрият интерес на детето чл.6а от ЗУБ. Този принцип обаче не е приложим за касатора, който е на 31 години. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - Хасково е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение