Решение № 336 от 11.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6962/2016 г.

Решение № 336 от 11.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6962/2016 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Г. дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационни жалби на ЕТ "Ф. Т. М. - Д. К.", "Х." ООД, министерство на околната среда и водите, "Р." АД, и изпълнителния директор на "Ученически отдих и спорт" ЕАД против решение № 65/23.03.2016 г. по адм. д. № 347/2014 г. по описа на Административен съд К. с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците по касационните жалби, "М. Т." АД, изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ С. и "Р. С. О." -Рилски манастир не вземат становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд намира касационните жалби процесуално допустими като подадени от надлежно легитимирани страни в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и след като по повод тях, на основание чл. 218, ал. 2 АПК провери допустимостта на обжалваното решение, приема следното: С обжалваното решение Административен съд К. е отхвърлил оспорванията на касаторите "Ученически отдих и спорт" ЕАД, ЕТ "Ф. Т. М.", "Р." АД, министерство на околната среда и водите, "Х." ООД и на ответника "М. т." АД срещу заповед № РД-18-45/6.11.2014 г., с която на основание чл. 49, ал. 1 вр. с чл. 49в, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, решение по адм. д. № 70/2010 г. на Административен съд и решение № 10163/5.07.2013 г. на Върховния административен съд изпълнителният директор на АГКК-С. е одобрил кадастрална карта и кадастрални регистри за подробно описани поземлени имоти - ман. Рилски манастир, общ. Р., обл. К.. С. З. за изменение и допълнение на ЗКИР /обн., ДВ, бр. 57 от 22 юли 2016 г., в сила от 26 юли 2016 г./ разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от ЗКИР е изменена, като понастоящем предвижда, че одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри не подлежат на обжалване. Посочената норма е с процесуален характер и има незабавно действие. Процесуалните норми се прилагат по всички висящи спорове, освен ако в нормативния акт, в който са създадени, не е предвидено друго. В случая липсва уредба за процесуалния ред, по който се довършват висящите съдебни производства по жалби срещу актове, издадени на основание чл. 49 от ЗКИР, каквото е настоящото. Разпоредбата на § 34 от ПЗР на ЗИДЗКИР ЗКИР /обн., ДВ, бр. 57 от 22 юли 2016 г./ касае висящите към датата на влизане на закона в сила административни производства по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри и указва, че тези производства се довършват по досегашния ред. По отношение висящите съдебни производства разпоредбата не съдържа указание, предвид което за тези производства следва да се прилага разпоредбата на чл. 49, ал. 2 ЗКИР, която изключва съдебното обжалване на заповеди от този характер. Изложеното налага извода, че към момента, по силата на изменената норма на чл. 49, ал. 2 от ЗКИР, жалбите на настоящите касатори срещу заповед № РД-18- 45/6.11.2014 г. на изпълнителния директор на АГКК за одобряване кадастрална карта и кадастрални регистри за група поземлени имоти, издадена след отмяна на предходна такава с влезли в сила съдебни решения на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР и чл. 49в, ал. 1, т. 1 ЗКИР /отм ДВ бр. 57/2016 г./ са недопустими на основанието по чл. 159, т. 1 от АПК. Постановеното по тези жалби първоинстанционно решение към настоящия момент се явава в тази част също недопустимо, предвид което следва да бъде обезсилено, жалбите оставени без разглеждане, а производството делото в тази част-прекратено. Воден от изложеното, на основание чл. 221, ал. 3, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение