Решение № 10060 от 24.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3128/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/. Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП срещу Решение 87/08.02.2023г., постановено по адм. дело 580/2022г. на Административен съд Хасково, с което е отменен ЗПАМ ФК-58-0375558/17.03.2022г. на същия орган. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като необоснован и поради нарушение на материалния закон. Сочи се, че изводите на съда за липса на извършено нарушение за неправилни. Безспорно е установено, че дружеството не е изпълнило задължението си да предаде по дистанционната връзка с НАП данни на нивомерната измерителна система, като това, че неизпълнението е еднократно не води до извод за нецелесъобразност на наложената мярка. На второ място извода на съда, че наложената мярка не съответства на целите заложени в чл. 22 от ЗАНН не се споделя от касатора, тъй като срока на мярката е към средния с което се изпълняват заложените в чл. 22 от ЗАНН принципи и мярката е съразмерна съгласно чл. 6 от АПК. По изложени конкретни доводи в жалбата се моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу оспорената заповед. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба ЕТ Д. Транс Д. Паришева, чрез пълномощник, в писмен отговор и становище по съществото на спора оспорва основателността на жалбата и претендира присъждане на осъществените разноски. Прокурорът при Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред АС - Хасково е законосъобразността на Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ ФК-58-0375558/17.03.2022г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на ЕТ"Д. Транс Д. Паришева" гр. Свиленград е наложена ПАМ - запечатване на стопанисван от едноличния търговец търговски обект бензино-газостанция 1, находяща се в гр. Свиленград, [жк], както и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" вр. с чл. 118, ал. 6 ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС, както и чл. 3, ал. 3 Наредба Н-18/2006г. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: При извършена проверка на 25.01.2022г. в горепосочения търговски обект органите по приходите са констатирали, че на 29.01.2022г. за доставка на 12 267л. бензин А-95, към НАП не са били изпратени данни за доставката от нивомерната измерителна система в обекта чрез ЕСФ, а са изпратени само данни за документална доставка. Административният орган е приел, че е извършено нарушение на чл. 3, ал. 3 Наредба Н-18/2006г., нарушена е разпоредбата на чл. 118, ал. 6 ЗДДС, с оглед на което и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "г" ЗДДС е наложена процесната ПАМ. В хода на съдебното производство е установено наличие на техническа повреда в поплавъка на нивомерната система, отстранен веднага след повредата Протокол от 29.01.2022г. за установен токов удар, поради което се е появила бележка за нивомерна доставка; сервизен протокол за извършено почистване на резервоара за А 95Н от 29.01.2022г. поплавъкът на нивомерната система е блокирал във всмукателната тръба при направена доставка на същия ден; гласните показания на свид. Жекова, че при разтоварване на горивото и установила, че нивомерната система не е отчела горивото, дошли са техници и са установили засядане на поплавъка. От друга страна свид. Попова-Ханджиева инспектор в НАП свидетелства, че само на дата 29.01.2022г. е установила непостъпила информация от нивомерната система в НАП и то само за посочената доставка. При така събраните доказателства съдът е приел, че причина за обективното извършено от ЕТ нарушение, е инцидентно възникнал технически проблем с измервателната система, при конкретната доставка на гориво. Прието е, че след отстраняване на този технически проблем, още същия ден нивомерната система в обекта е отчела налично количество гориво в резервоара то не е доказана хипотезата данните да не могат да бъдат прочетени от нивомерната система, предвидено в Раздел IIIб, т. 1, бук. е, предл. 9 от Приложение 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 и чл. 26, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. Според съда административния орган не е съобразил тези обстоятелства при постановяване продължителността на наложената мярка, като неизлагането на мотиви в тази връзка води и до незаконосъобразност на наложената мярка. Срокът, макар и определен към средния, в конкретния случай не е съобразен с целената превенция и с принципа за съразмерност, посочен в чл. 6, ал. 2 от АПК. Предвид горното АС Хасково е отменил като незаконосъобразна наложената на търговеца ЗПАМ. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно, но по различни от изложените от първоинстанционния съд мотиви. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС ПАМ - запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда за подаване на данни по чл. 118 в Националната агенция по приходите. Относимата разпоредба на чл. 118 ЗДДС в случая е тази на аления 6, според която всяко лице по ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива, както и чл. 3, ал. 3 Наредба Н-18/2006г., според който всяко лице е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол.. В конкретния случай обаче, въз основа на събраните доказателства не се установява търговецът недобросъвестно да не е изпълнил задължението си по чл. 118, ал. 6 ЗДДС. Правилно първоинстанционния съд е установил, че неподаването на данни от нивомерната система до НАП за доставката на бензин А-95 на 29.01.2022г. касае само и единствено тази доставка и то поради обективни причини независещи от търговеца т.е. липсва виновно поведение от страна на последния за неизпълнение на разпоредбата на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС вр. чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/2006г. На второ място дори да се приеме, наличие на допуснато от търговеца нарушение, то правилно съдът е посочил, че мярката не изпълнява функциите, предвидени в чл. 22 от ЗАНН, а именно предотвратяване и преустановяване на административните нарушения и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Безспорно тези, свързани с преустановяване на административното нарушение и преустановяване на вредните последици в случай на вече преустановено административно нарушение няма как да бъдат осъществени. Доколкото запечатването на търговския обект за 14 дни и забраната на достъпа до него е разпоредено от административния орган след преустановяването на нарушението, то налагането им по своята същност има характер на наказание, но не и на ПАМ. За такова административно нарушение в ЗДДС е предвидено административно наказание, което също изпълнява предохранителни цели и по аргумент от чл. 12 ЗАНН се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства предупредително върху останалите граждани. Поради това наложената с оспорената заповед принудителна административна мярка не може да изпълни законово предвидените превантивни цели, тъй като към момента на прилагането й, административното нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС, е преустановено. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. При този изход на спора разноски не се дължат в полза на касатора. Такива не се присъждат и на ответника по касация, тъй като по делото не са представени доказателства за сторени разноски в касационното производство. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение