Решение № 16065 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2736/2012 г.

Решение № 16065 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2736/2012 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Мега груп" АД, представлявано от председателя на Съвета на директорите Румен Георгиев Димитров, чрез пълномощника адв. Ваня Колева, срещу решение № 3000 от 19.12.2011 г. по адм. дело № 2817 по описа за 2011 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу ревизионен акт № 030802661 от 30.03.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 270 от 04.06.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който за данъчни периоди м. 02, 03, 04, 05, 06, 09 и 10. 2003 г. са определени допълнителни данъчни задължения в резултат на непризнат данъчен кредит по ЗДДС (отм.), както и е осъдено дружеството да заплати на приходната администрация сумата 2 333.34 лв. - юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество, е основателна. Решение № 3000/19.12.2011 г., постановено по адм. дело № 2817/2011 г. на Административен съд - Варна, което са предмет на настоящото производство, е постановено при повторно разглеждане на делото от първата инстанция, след като с решение № 11024/02.08.2011 г. по адм. дело № 16 145/2010 г. на ВАС, осмо отделение е отменено решение № 2228/01.11.2010 г. на Административен съд - Варна по адм. д. № 1658/2009 г. в частта, в която е отхвърлена жалбата на "Мега груп" ЕАД срещу РА № 030802661/30.03.2009 г., издаден от ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение № 270/04.06.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП относно определени допълнителни данъчни задължения за данъчни периоди м. 02, 03, 04, 05, 06, 09 и 10. 2003 г. в резултат на непризнат данъчен кредит по ЗДДС (отм.) и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АС - Варна при съобразяване със задължителните указания, дадени в мотивите на постановеното решение. За да постанови решението, с което е отхвърлена жалбата в посочената по-горе част, административният съд е приел, че при новото разглеждане на делото и след преценка на приложените, влезли в сила, ДРА и РА на прекия доставчик, не може да бъде обоснован извод, различен от формирания, при първоначалното разглеждане на спора пред първоинстанционния съд. Съдът е посочил, че от представените ДРА и РА не се установява конкретно да е извършена корекция на начисления данък по доставките към жалбоподателя. Първостепенният съд се е е позовал на констатациите в РД към обжалвания РА, където било посочено, че прекият доставчик и предходните нему не притежават материална, техническа и кадрова обезпеченост за осъществяване на доставките. По-нататък в мотивите на обжалваното решение съдът е посочил, че при липса на изрична констатация на ревизиращите органи за реалност на сделките от "Стандарт Ойл ТМ" ЕООД с ново наименование "Румил ойл" ЕООД към "Мега груп" АД, а не по посочената обща такава в представените РА по отношение на осъществените доставки, (че доставчикът извършва доставка на гориво, транспортни услуги и отдаване под наем на част от петролна база, както и че са издадени данъчни фактури и данъкът по тях е начислен и не е установено различие между начисления и декларирания ДДС), както и поради липсата на достатъчно други убедителни доказателства за това, то следва да се приеме, че не е налице право на приспадане на данъчен кредит по процесните доставки. Решението е неправилно. Основателно е оплакването на касатора, че от една страна изводите на съда не намират опора в доказателствата по делото, а от друга, не дават отговор на изложените в жалбата възражения срещу процесния РА, почиващи на приложения по делото ДРА № 551/26.09.2003 г., независимо че указанията в отменителното решение на ВАС са били именно в тази насока. Видно от съдържанието на РА № 030802661 от 30.03.2009 г., правото на данъчен кредит на дружеството е отказано за данъчни периоди м. 02, 03, 04, 05, 06, 09 и 10. 2003 г. по фактури, издадени от "Стандарт Ойл ТМ" ЕООД с ново наименование "Румил ойл" ЕООД, по съображения, че при извършените насрещни проверки не са представени доказателства за реално извършени доставки. При първоначалното разглеждане на спора, първостепенният съд не е съобразил приложения по делото ДРА № 551/26.09.2003 г., издаден на прекия доставчик, не е изложил мотиви във връзка с него, което е било преценено от ВАС като съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е станало основание за връщането на делото за ново разглеждане. Съдът е указал в мотивите си, че следва да бъде даден отговор на възражението на жалбоподателя, основано на твърдението, че видно от цитирания по-горе ДРА на прекия доставчик не са извършени корекции на декларираните със справките - декларации резултати относно получените доставки от ЕТ "Алфа комерс - К. Пандурска" и "Крукс" ООД, поради което в двата ревизионни акта са направени противоположни изводи относно реалността на едни и същи доставки. В обжалваното решение действително не е даден аналитичен отговор на посоченото по-горе възражение, поддържано в хода на развилите се съдебни производства от ревизираното лице. Видно от съдържанието на РА № 551/26.09.2003 г., обхващащ и данъчния период, през който са издадени спорните данъчни фактури в полза на "Мега груп" АД, в ревизионното производство на прекия доставчик правото на данъчен кредит е признато от ревизиращите органи. В това производство доставките от ЕТ "Алфа комерс - К. Пандурска" и "Крукс" ООД към "Румил ойл" ЕООД са приети за реални, а в процесното ревизионно производство е направена обратната констатация. Видно от констатациите в РА, при данъчната ревизия на "Стандарт Ойл ТМ" ЕООД, не е била извършена корекция нито в покупките, нито в продажбите за горецитираните периоди по отношение на спорните доставки. След като с този РА приходният орган не е извършил корекция на начисления ДДС от доставчика и сделките са приети за реално извършени, то недопустимо е при извършване на ревизия на получателя по тях, същите да бъдат третирани като нереални. Доставчикът и получателят е необходимо да бъдат третирани по идентичен начин при преценката относно облагаемостта на една и съща доставка и относно дължимостта за нея на ДДС (мотивите на Решение от 26.01.2012 г. на Съда на Европейския съюз по дело ADV Allround Vermittlungs AG, С-218/10 /Finanzamt Hamburg-Bergedorf). Съгласно същото решение чл. 17, § 1, § 2, буква a) и § 3, буква a), както и чл. 18, § 1, буква a) от Шеста директива 77/388 трябва да се тълкуват в смисъл, че не задължават държавите членки да изменят вътрешноправните си процесуални норми така, че преценката относно облагаемостта на дадена доставка на услуги и относно дължимия върху тази доставка данък върху добавената стойност да се извършва по непротиворечив начин по отношение на доставчика и на получателя на тази доставка дори ако по отношение на тях са компетентни различни данъчни администрации. Тези разпоредби обаче задължават държавите членки да приемат необходимите мерки, за да се гарантира точността на събирането на данъка върху добавената стойност и спазването на принципа на данъчен неутралитет. С оглед гореизложеното, съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата на "Мега груп" АД против РА № 030802661 от 30.03.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 270 от 04.06.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който за данъчни периоди м. 02, 03, 04, 05, 06, 09 и 10. 2003 г. са определени допълнителни данъчни задължения в резултат на непризнат данъчен кредит по ЗДДС (отм.), следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отменен РА в така посочената му част. Предвид изхода на процеса, решението следва да бъде отменено и в частта на присъдените разноски на приходната администрация. Касаторът е претендирал сторените разноски за двете съдебни инстанции, които с оглед изхода на спора и заявеното искане следва да му бъдат присъдени, като Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите бъде осъдена да му заплати сумата 121 лв. - разноски за двете съдебни инстанции съобразно уважената част от жалбата с настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,