Решение № 11183 от 20.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9490/2019 г.

Решение № 11183 от 20.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9490/2019 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" срещу решение № 1413 от 03.07.2019 г. по адм. дело № 201/2019 г. на Административен съд – Б.. С обжалваното решение Административен съд – Б. е отменил уведомително писмо изх. № 01-013-2600/1074 от 30.11.2018 г. за одобрение/неодобрение за участие по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., издадено от директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" – Б., в частта, с която е отказал да одобри подаденото заявление от "Люби и дъщери" ЕООД по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" по дейност "Осигуряване на свободно отглеждане на открито" и е върнал административната преписка на административния орган за ново разглеждане в тази част. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и е необосновано, представляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи в касационната жалба, че съдът е направил погрешни констатации за издаване на оспореното уведомително писмо при допуснати нарушения на процесуалните правила, при липса на фактически и правни основания и в противоречие с материалноправните разпоредби. Счита, че административният орган е уведомил надлежно земеделския стопанин за констатираните нередовности на документите по заявлението при извършените административни проверки и му е предоставил възможност да отстрани същите, поради което не е допуснал нарушение по чл. 30 АПК, както неправилно е приел решаващият съд. Намира, че в уведомителното писмо се съдържат фактическите обстоятелства и правни основания за постановения отказ, като се позовава на разпоредбите на чл. 4, ал. 4 – 8 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14. В тази връзка сочи, че заявената от земеделския стопанин обща осигурена площ за пашуване, регистрирана в ИСАК, съобразно подаденото общо заявление за подпомагане, попадаща в землището на гр. К., където е процесният животновъден обект, е 0,00 ха, поради което не е осигурена възможност за паша на заявените животни, което е обусловило фактически и правно постановения отказ. При тези съображения иска да се отмени обжалваното решение и се постанови друго по същество, с което да се отхвърли първоначалната жалба. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции и при условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – "Люби и дъщери" ЕООД, чрез пълномощника си представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му и иска да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Съдът е изяснил фактическите обстоятелства по спора и при правилно тълкуване и прилагане на релевантните правни разпоредби е достигнал до обосновани правни изводи. По делото е установено от фактическа страна, че "Люби и дъщери" ЕООД е подало заявление за подпомагане с идентификационен номер 10/14/2.0.0573 от 01.11.2017 г., с което е кандидатствало за участие по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР 2014-2020 с 492 бр. животни – дребни преживни животни /ДПЖ/ – овце, в животновъден обект № 3911610060/стар № 2640-0331 в землището на гр. К., област К.. С уведомително писмо изх. № 01-013-2600/685 от 21.09.2018 г. директорът на ОД на ДФ "Земеделие" – Б. е уведомил земеделския стопанин за констатирани нередовности и е дал указания за отстраняването им като представи посочените документи. Писмото е връчено на дружеството на 26.09.2018 година. На 09.10.2018 г. с придружително писмо вх. № 01-013-2600 кандидатът е представил разрешителни за паша, ветеринарно-медицинско свидетелство за придвижване/транспортиране на животни, издадено от ИС на БАБХ, писмо от директора на НП "Р.", дневници на стопанство, договор за наем на общински пасища, мери и ливади, както и документи за статуса на представляващия дружеството и поисканите декларации. С оспореното уведомително писмо изх. № 01-013-2600/1074 от 30.11.2018 г., издадено от директора на ОД на ДФ "Земеделие" – Б., дружеството е одобрено за участие по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" по дейност 14. 2 – ДПЖ на закрито, съгласно таблица № 1 и не е одобрено за участие по дейност "Осигуряване на свободно отглеждане на открито". Земеделският стопанин е оспорил уведомителното писмо по административен ред пред министъра на земеделието, храните и горите. Жалбата е изпратена до по-горестоящия административен орган, придружена със становище изх. № 01-013-2600/1074 от 18.01.2019 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие" – Б., в което е посочено, че в частта на неодобрената дейност, заявлението е недопустимо за подпомагане поради неспазване на изискването за минимална гъстота до 2 ЖЕ/ХА, т. е. в ИСАК няма регистрирана земя за пашуване по местонахождение на животновъдния обект в землището на гр. К., община К., което обстоятелство представлява несъответствие с изискванията на чл. 4, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г. Жалбата и становището са постъпили в МЗХГ на 21.01.2019 г. Поради това, че жалбоподателят междувременно е сезирал съда с жалба срещу уведомителното писмо, заместник министъра на земеделието го е уведомил, че няма право да се произнесе, съгласно правилото на чл. 130, ал. 2 АПК. От данните по административната преписка съдът е констатирал, че съгласно справки за регистрираните в ИСАК за 2017 г. и 2018 г. пасищни площи от "Люби и дъщери" ЕООД, за 2017 г. същите са общо 211,59 ха в землището на с. Б., а за 2018 г. са общо 261,28 ха в землищата на селата Ф., Ц., М., С. и Б.. При тези фактически установявания, съдът е приел, че уведомителното писмо в оспорената част е незаконосъобразно. Съдът е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, като е изложил съображения в тази насока, които се споделят изцяло от касационната инстанция. Съдът е приел, че в обжалвания акт не се съдържат правни основания за постановени отказ. Посочил е, че частични мотиви с излагане на фактическите основания за недопустимост на заявлението в частта му по дейност "Осигуряване на свободно отглеждане на открито /ДПЖ/ са дадени в становище изх. № 01-013-2600/1074 от 18.01.2019 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие", но същите не могат да се възприемат като мотиви на оспорения отказ, т. к. са изразени след издаването му – в т. см. ТР № 16/1975 г. на ВС, ОСГК. На следващо място съдът е изложил аргументи относно позоваването в акта на чл. 4, 5 и 6 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г., че същите регламентират условията за предоставяне на финансова помощ по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" и не могат да се приемат за правно основание за отказ по заявлението на дружеството. В тази връзка е подчертал, че основанията за отказ от финансово подпомагане по Наредба № 4 от 08.08.2017 г. са изчерпателно уредени в чл. 28, чл. 29, чл. 30 от наредбата и органът е следвало да квалифицира по някое от тях посоченото несъответствие с изискванията по чл. 4, ал. 5 и 6 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г. В обжалвания акт липсва конкретното правно основание за постановеното неодобрение по дейност "Осигуряване на свободно отглеждане на открито /ДПЖ/", което е в нарушение на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК вр. чл. 24, ал. 1 (отм.); от Наредба № 4 от 08.08.2017 г. и е основание за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК. При преценка за спазване на административнопроизводствените правила съдът е намерил, че не е ясно в каква процедура е установено несъответствието на заявлението по дейност "Осигуряване на свободно отглеждане на открито /ДПЖ/" с изискванията по чл. 4, ал. 5 и 6 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г. Посочил е, че административният орган не е дал конкретни указания на земеделския стопанин да предостави допълнителни документи при непълнота и неяснота на представените със заявлението. Липсата на уведомяване на кандидата за нередовности на документите поради несъответствие с изискванията на чл. 4, ал. 5 и 6 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г. съдът е приел, че представлява нарушение на общото правило на чл. 30, ал. 2 АПК и чл. 24, ал. 2 (отм.); от Наредба № 4 от 08.0.2017 година. Отбелязал е, че развитите съображения в писменото становище на процесуалния представител на ответника, че при изчисляване на гъстотата на животинските единици по чл. 4, ал. 5 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г. е взета предвид само пасищната площ в землището на гр. К., в което се намира животновъден обект № 3911610060/стар № 2640-0331/, допълват основанията за неодобрение по чл. 24, ал. 1 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г., което е недопустимо от закона, т. к. пропуските в съдържанието на писмото в оспорената му част в изложения смисъл не могат да бъдат отстранени в съдебното производство, по аргумент от чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и ТР № 16/1975 г., ВС, ОСГК. С оглед констатираните пороци на акта по чл. 146, т. 2 и 3 АПК, съдът е приел, че не следва да се произнася по същество относно тълкуването и прилагането на чл. 4, ал. 5 и 6 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г. в обсъждания случай. При тези съображения съдът е отменил уведомителното писмо в обжалваната част и върнал преписката на административния орган за ново разглеждане. Решението е правилно, при следните съображения: В обжалваното уведомително писмо с изх. № 01-013-6500/1079/30.11.2018 г. като единствени фактически и правни основания е посочено, че "не са спазени изискванията за минимална гъстота до 2 ЖЕ/ха за дейност "Осигуряване на свободно отглеждане на открито (ЕПЖ)", което е в разрез с изискванията, заложени в чл. 4, ал. 5 и 6 от Наредба № 4 от 8.08.2017 г. ". В административната преписка също всички фактически и правни основания са за неспазено изискване по чл. 4, ал. 5 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г. Изложените доводи в касационната жалба също са основани на разпоредбите на чл. 4, ал. 6 - 8 от Наредба № 4 от 08.08.2017 година. В този контекст съдът правилно е подчертал, че в уведомителното писмо не е посочено правно основание за постановения отказ за подпомагане, каквито са предвидени в разпоредби на чл. 28, 29 и 30 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г. При това положение, при липса на правно основание за неодобрението по подмярка 14.1.2 - Осигуряване на свободно отглеждане на открито в сектор /ДПЖ/, съдът е извел правилен извод, че уведомителното писмо е издадено в нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК. Правилно съдът е приел, че освен отсъствие на правно основание за неодобрението по подмярка 14.1.2, в уведомителното писмо не са посочени и фактически основания за неговото издаване. Според изразените становища от издателя на акта и процесуалния представител на административния орган, в хода на оспорването му по административен и съдебен ред, че е съобразена за регистрираните в ИСАК за 2017 и 2018 г. обща осигурена площ за пашуване, според която не е спазено изискването за минимална гъстота до 2 ЖЕ/ХА за дейност "Осигуряване на свободно отглеждане на открито", като изчислената гъстота е 0 ЖЕ/ХА, т. к. няма пасищни площи на стопанството за животновъден обект - № 3911610060/стар № 2640-0331 в землището на гр. К., обл. К., поради което не е спазено изискването на чл. 4, ал. 5 от Наредба № 4 от 08.08.2017 година. Съдът правилно е приел, че така изложените обстоятелства не санират липсата на фактически основания в същия. В тази връзка трябва да се посочи, че в чл. 4, ал. 5 не се съдържа изискване пасищната площ да бъде в землището на животновъдния обект. Кандидатът за подпомагане към заявлението си за подпомагане и с придружително писмо от 09.10.18 г. е представил дневник на стопанството за 2017 г. и 2018 г., разрешително за паша, договор за наем на общински пасища, мери и ливади, за които няма яснота на какво правно основание от приложимата нормативна уредба се приема, че тази площ не е част от стопанството на животновъден обект № 3911610060/стар № 2640-0331, както и възраженията на заявителя по отношение на пасищните площи в НП "Р.", за които твърди, че не са регистрирани в ИСАК. При липса на изрично изискване в приложимата материалноправна уредба ползваните пасища да са единствено в землището на животновъдния обект, административния орган е следвало да съобрази всички налични в административната преписка документи. Както в материалите по административната преписка, така и в обсъжданото уведомително писмо не се съдържа произнасяне по тези въпроси, поради което изводът на съда, че не са налице фактически и правни основания за неговото издаване кореспондира с данните по делото и се споделя от касационната инстанция. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, Областна дирекция на ДФ "Земеделие" – Б., следва да заплати на "Люби и дъщери" ЕООД направените разноски пред касационната инстанция в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение е немотивирано, като съдът намира, че предвид фактическата и правна сложност на делото е неоснователно. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,