Решение № 2075 от 24.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15037/2014 г.

Решение № 2075 от 24.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15037/2014 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Рудана - 2005" ООД, подадена чрез управителя Петър Георгиев Влахов срещу Решение № 5570 от 26.08.2014 г. по адм. дело № 97/2014 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 2001006382/02.02.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 717/02.05.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП /понастоящем Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика"/, с който са установени задължения за ДДС общо в размер на 99 983.04 лева, от които главница в размер на 75 575,90 лева и лихви в размер на 24 407,14 лева, в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон. Според касатора, първоинстанционният съд е постановил решението си без да отчете факта, че ДДС по спорните доставки е заплатен от доставчиците му, поради което не следвало да се търси от него. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издадения РА. Ответната страна - Директорът на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС - София град е бил Ревизионен акт /РА/ № 2001006382/02.02.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 717/02.05.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за ДДС общо в размер на 99 983.04 лева, от които главница в размер на 75 575,90 лева и лихви в размер на 24 407,14 лева, в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Стройко 11" ЕООД, "Чери -777" ЕООД, "Монтажинвест - 77" ЕООД, "Експертис 7" ЕООД, "Агролимитед" ЕООД, "ВНС ТВ" ЕООД и ЕТ "Стефкос - Стефан Илиев" за отделните данъчни периоди от 01.01.2007 г. до 31.01.2007 г., от 01.10.2007 г. до 31.10.2007 г., от 01.04.2008 г. до 31.07.2008 г. и от 01.09.2008 г. до 30.11.2008 г. Ревизиращите органи са обосновали отказа за признаване правото на приспадане на данъчен кредит поради липса на доказателства за извършени реални доставки по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, вр. с чл. 68, ал. 2, чл. 69, ал. 1 от ЗДДС. Приели са, че от "Чери -777" ЕООД не са налице извършени доставки на услуги (ремонт на бетонов възел и транспортни услуги), тъй като от събраните в ревизията доказателства не можело да се докаже реалността на фактурираните доставки. Наведени са съображения, че не е представен приемо-предавателен протокол за действително извършен ремонт на бетоновия възел. Относно "Експертис 7" ЕООД и "Стройко 11" ЕООД е прието, че липсват товарителници, както и данни, индивидуализиращи транспортните средства, с които се твърди, че е извършен превоз на инертни материали и на бетон. Във връзка с горното, ревизиращите органи са посочили, че ревизираното лице "Рудана - 2005" ООД не разполага с други документи, освен с фактури и сключени с доставчиците му договори, от които да се установява реалността на доставката. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Монтажинвест - 77" ЕООД, "Агролимитед" ЕООД, "ВНС ТВ" ЕООД и ЕТ "Стефкос - Стефан Илиев", органите по приходите са приели липса на доказателства за фактическото извършване и предаване на фактурираните услуги - транспортни услуги и СМР, липсата на кадрови и технически ресурс у доставчиците за извършване на доставките. Тези факти, съпоставени с факта, че доставчиците не са представили изисканите от тях документи, обосновавали единствено възможния извод за липса на реални доставки от сочените по-горе дружества. С обжалваното решение, Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на "Рудана - 2005" ООД против издадения ревизионен акт и осъдил "Рудана - 2005" ООД да заплати на Дирекция "ОДОП" - София сумата от 3 529,49 лева, представляваща разноски за юрисконсулстско възнаграждение. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. При преценката на неговата материална законосъобразност и обоснованост, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и заключение по назначена съдебно счетоводна експертиза, въз основа на които обосновал извод за материална законосъобразност на РА относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Стройко 11" ЕООД, "Чери -777" ЕООД, "Монтажинвест - 77" ЕООД, "Експертис 7" ЕООД, "Агролимитед" ЕООД, "ВНС ТВ" ЕООД и ЕТ "Стефкос - Стефан Илиев" за отделните данъчни периоди от 01.01.2007 г. до 31.01.2007 г., от 01.10.2007 г. до 31.10.2007 г., от 01.04.2008 г. до 31.07.2008 г. и от 01.09.2008 г. до 30.11.2008 г. Съдът е приел, че фактурираните доставки не са реално извършени, тъй като "Рудана - 2005" ООД притежава само данъчни фактури, но никакви други относими доказателства за фактическо получаване на стоките и услугите. Такива доказателства за реално извършване и предаване на стоките и услугите не били налични и при доставчиците по процесните доставки. Съдът е приел, че проведеното събиране на данни по време на ревизията, включително и в базата данни на НАП, отразявало данъчна практика по установяване на обективни данни за недобросъвестно поведение на участник в декларираните доставки, а такива данни представлявали също и приетите по делото ревизионни актове, издадени на доставчици на жалбоподателя. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, осмо отделение. Правилно са разрешени спорните по делото въпроси въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства. Обжалваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон, като изводът на АС - София град за материална законосъобразност на РА кореспондира с доказателствата по делото. Реалността на доставката на стоки и/или услуги е основополагаща за законосъобразното упражняване от получателя на съответната доставка на правото на приспадане на платения от него ДДС на доставчика като данъчен кредит. Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК и чл. 170, ал. 1 от АПК получателят по доставките носи доказателствена тежест за установяване на твърдяните от него положителни факти, т. е. наличието на облагаеми доставки. Както правилно е приел първоинстанционният съд, наличието на издадени фактури и доказателства за плащане на ДО и ДДС и съответно, сключени договори между страните по доставките не доказва, че възложените услуги /разнородни по своя вид/ са били извършени. Не е доказано наличието на съответна кадрова и материална осигуреност на доставчиците да извършат съответните доставки в зависимост от спецификата на възложените услуги. Правилно съдът е приел, че приемането на услугите по спорните фактури, или друго действие, свързано със същите, не е обективирано в приемо-предавателни протоколи или други документи. Освен това в самите договори липсва конкретизация на предмета на услугата, като същият извод може да бъде направен и относно съдържанието на отделните фактури. В тях няма предметно описание на конкретната стопанска операция, а е отразено само общо съответната услуга /транспортна услуга, ремонт на бетонов възел и др./ и с това не е спазено изискването на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС. Това означава, че законосъобразно ревизиращите органи са приели наличието на материалноправно основание по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 6 вр. чл. 9 от ЗДДС за отказ за признаване правото на приспадане на данъчен кредит на получателя - "Рудана - 2005" ООД по процесните фактури, който извод е потвърден от страна на АС- София град. Този извод на АС - София град е изцяло в съответствие с Решение от 21.06.2012 г. на СЕС по съединени дела С-80/2011 и С-142/2011. В т. 37 от мотивите на решението Съдът е препратил към предходни свои решения и е подчертал, че предвиденото в членове 167 и сл. от Директива 2006/112 право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, поради което е тълкувал правото на ЕС в смисъл, че "Член 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател." /т. 2 от диспозитива на решението/. Т. е. необходимо е да бъде установено извършването на съответната доставка на стока, респ. на услуга. В процесния случай не е доказано извършването на процесните доставки на стоки и услуги, описани по-горе, както правилно е приел АС - София град. По тези съображения настоящият съдебен състав на Осмо отделение на Върховен административен съд намира, че касационната жалба се явява неоснователна, като не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт и същият следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение